Евгени Минчев с култов коментар за преоценената самота
Самотникът и самостоятелният са две различни категории, през които дори не минава обединителна линия
В пълното издание на Енциклопедията на заблудите се таи най-голямата. Че самотата е тъжно житейско събитие, към което трябва да се отнасяме с прискърбие и съчувствие и което трябва да си забраняваме с всякакви средства. С такива например, че гледаме високомерно на хората, предпочели да останат сами, да подхранват и развиват това обстоятелство според представата си за него.
Шумът е визитната картичка на безделниците и нищите духом. Те парадират своята неопровержима представа за жизненост, напълно грешна, разбира се, с тимпаните на стъкмена радост и гургуличи трели.
Самотникът и самостоятелният са две различни категории, през които дори не минава обединителна линия. Те са просто две морета с различна соленост и не се пресичат или съединяват. Самотникът - доброволно или според обстоятелствата, е принуден да търпи всичко, което светът му предлага, без да разполага със силата да го отблъсне или погълне.
Той е отшелник на собствените си представи за мъченичество, с което според самият него, трябва да се съобрази светът. Това е мъчителна диагноза и към нея трябва да се подхожда със съчувствие. Аз например, не бих бръкнал в контакта на такава ситуация, защото освен да прихванеш заразата, можеш да изгориш заедно с последните капки енергия, които такива хора носят.
Самостоятелният, често грешно наричан самотен, е индивид със собствени критерии за свят. Там той не забива жалоните си произволно, а с прецизността на часовникар или доктор по акупунктура, засилва енергийните точки на нещата, към които се съпричаства. И това не изисква шум, показност, не изисква одобрение или натрапване. Той се движи като самостоятелен поток, наясно с посоката, обема и силата си.
Често такива хора са ненавиждани и понеже тази ненавист не ги докосва, отсрещните им лепват незавидни, но неподходящи етикети. Да нарекат някого самотник в днешно време и особено в България, се счита за последно убежище на схващанията ни за низост и падение.
Ох, та той е толкова самотен. Тя е, видите ли - стара мома. И всичко това - просъскано измежду зъбите на порочни и нехармонични съпружия, дилетанти във взаимоотношенията, парчета животи, изхвърлени на брега на безвремието, лутащи се в аналите на чужди съдби. Самотността е, може да се каже, пленителен избор на хора, пробвали се в шеметната ластичност на обстоятелствата.
Този ластик се е късал, шибвал ги е в лицето или слабините и е оставил синини, които имат нужда от време, за да зарастат. И за да няма синини никога повече, душата предприема своето ограждане в оазис, от който да пият само избраните. И този оазис да се пълни само от отбрани източници, от повдигнати души, където няма излишни усилия, където любовта може да намине и поседне за ден, два или месец.
Където прочитането на една книга е приоритет пред синкавото облъчване на телевизията, където сам избираш движението и силата на звуците, където си автор на молитвите и...ако щете - на техните отговори. И най-вече, защото ни е даден свободният избор, с който да боравим според умственото си и духовно израстване. А те често са отделни понятия.
Fashion idol
Зандра Родс
Ексцентричната британска дизайнерка е пленителна от началото на своята кариера до днес. Създадените от нея облекла са обиколили гардеробите на знатни дами по света, а бижутата й вдигат цената си след всяка нейна земна година.
Зандра грее с розови коси, валидни само за днес или кратък период. Тя експериментира смело и в модната й биография сме виждали прическата и под булото на различни цветове и нюанси.
Силният грим и тежките бижута отекват върху фина златиста рокля, послужила за техен фон.
Тя умее да откроява както себе си в обществото, така и елементите на добрия вкус, често поставяни под съмнение в прилагането й. Роклята прави внушения за златисто-перлена мида, разположена в пространството и украсена с причудливи естетически послания. Зандра може да си го позволи, а и никъде не е написано - „Не правете това вкъщи“.
Италиански шик
Йелена и Лино празнуват в Милано
Дипломатът от Черна гора Йелена Филипович-Стоянов отпразнува рожден ден в Милано. Придружена от съпруга си Лино, продуцент на „Образцово кабаре“ и други музикални проекти, двамата вечеряха в изискан ресторант, където им бе поднесено петстепенно гурме меню. Йелена, родена под знака на зодия Телец, остави обаче благоверния си Лъв лично да избере вината, акомпаниращи романтичното събитие.
Двамата разговаряха за общите си планове, както и за развитие на музикалните проекти, сред които награденото наскоро за принос във вариететното изкуство „Образцово кабаре“. Лино Стоянов известно време е представял, като продуцент българското сценично изкуство в Англия, а съпругата му е доскорошен посланик на Черна гора в България.
Красивата двойка се разходи по адресите на добрия вкус, откъдето рожденичката се снабди с нови дрехи за предстоящите модни и бизнес събития в София.
Кулинарни срещи
Задава ли се коктейл „Гълъбо“ с кервиз?
Солен, а не сладък коктейл, както е прието, обмисля да пусне в бъдещата си книга Веси Цюрбрюг от сутрешния блок на БТВ. Кулинарният специалист е вдъхновена от песента на Вида „Гълъбо“, като допуска че в рецептата може да има пъдпъдъче яйце, което съвсем малко се доближава до гълъбовото.
Пиронкова, щастлива от този факт, вметна в приятелския разговор, че основата може да бъде водка, а останалата течна база - сок от кервиз, обогатен с нар.
Докато обсъждаха бъдещия коктейл, двете дами смениха три заведения и ако са запомнили дори част от рецептата, ще се радвам вътре да няма сълзи от Лъв и заклинания от Близнаци, каквито са зодиите на двете дами.
Последвайте ни
4 Коментара: