Хубаво би било хората, които виждаме на протестите, вместо да повтарят 3-4 мантри да имаха някакво по-широко разбиране за нещата.

Това заяви бившият премиер и лидер на СДС Филип Димитров, сега конституционен съдия и зам.-председател на венецианската комисия в интервю за transitionstories.eu

"Чух някакви хора да говорят (сред тях имаше и млади) „сега ние ще махнем тези и след тях ще дойдат добри и честни хора и политици“. Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква съседна галактика ли ще дойдат? Не видях да ми ги посочват. Когато човек казва такова нещо трябва да има някого предвид. 

Идеята, че ние сега ще махнем това и другото ще падне от небето дори и за млади хора не е препоръчителна. Тези, които искат да променят държавата и да я правят по-добра, може би трябва да хвърлят усилията си в това не само да бъдат на площада, което е лесно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат", категоричен е той.

"Защото не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути. Не е вярна тезата, че хората, които имат знания и умения, няма да могат да ги приложат. В известен смисъл в България има глад за знания и умения. И не е вярно, че всеки бърза да пренебрегне читавите само и само, за да пусне калпавите – това са градски митове", заяви още Димитров.

"Имам суетата да вярвам, че в тези години хората, които показаха високи качества – успяха. Много често тези, които не са успели приписват своя неуспех на държавата, на системата, на лошите хора и т.н. Моят съвет към младите хора е преди всичко да си подготвят нещата и да бъдат в състояние да поемат отговорностите, които ги чакат, а дали ще бъдат на площада или не е въпрос на тяхно разбиране, на политическо мислене и на това кой им харесва.

Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо, и в социално отношение - от гледна точка на възможност за пътуване, обмен и ако щете комуникация със света. Никога икономическото положение в страната не е било толкова добро, колкото е в момента (може би само след 1938 г. когато е имало някакъв бум, свързан с предстоящата война).

Може да има много проблеми, може да има хора, които едва свързват двата края - имало ги е и тогава. Но общото ниво на българските граждани и икономика в тяхната целокупност никога не са били толкова добре, колкото са сега. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто лъжа - то е обидно. България се развива, сигурно би могла да се развива и по-добре, казва Димитров.

"Другата страна на нещата е яростната кампания, която се води отвътре, но далеч не без помощ и отвън и която е насочена към това България да бъде представена в някаква много особена позиция по отношение на върховенството на правото. Едва ли не, че то не се прилага – нещо, което според мен по-скоро е свързано с интересите на външни сили спрямо ЕС и НАТО, отколкото с нещата в самата България.

България, която се опитва да играе една стабилизираща роля на Балканите е трън в очите на онези, които искат да видят Балканите разклатени. Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в България нямало свободна преса?

Всичката преса плюе правителството – от името на кого това е друг въпрос. Ние можем да говорим, че тя е подвластна на определени олигархически интереси, можем да говорим, че в определени отношения тя проявява груба пристрастност в една или друга посока.

Можем да твърдим, че степента на компетентност на българските медии е по-ниска, но да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й налага нещо – това е смешно. Въпреки това обаче тази тема непрестанно бива раздухвана.