Поради кризата, причинена от коронавируса, Китай намали покупките на петрол, което намали цената на този продукт. Според Forbes, това може да бъде пагубно за американските шистови компании, а Иран е заплашен от провала на цялата си външна политика, пише pogled.info.

Поради избухването на коронавирусната инфекция, COVID-19 засяга не само „глобалната цивилизация“, но и цялата световна икономика, пише Forbes.

Като най-големият вносител на петрол Китай, който е изправен пред сериозни икономически проблеми поради коронавируса, значително намали покупките си. Това се отрази особено на Иран, за който при условията на американските санкции Поднебесната беше много важен пазар.

Тогава, поради спада на глобалното търсене на петрол, се проведе спешна среща на ОПЕК по въпроса за намаляване на производството.

Срещайки се във Виена в петък на 6 март, министрите на енергетиката на Саудитска Арабия и Русия не можаха да се споразумеят и в крайна сметка се случи нещо, от което се страхуваха много производители на петрол: цените на ресурсите се сринаха.

Според Forbes, Саудитска Арабия реши да "удари първа". Престолонаследникът Мохамед бин Салман Ал Сауд, който фактически управлява държавата, нареди обема на производството да се увеличи до над 10 милиона барела на ден и предложи добри отстъпки на потенциалните купувачи.

Тъй както обръща внимание изданието, сред възможните партньори на Рияд има много европейски държави, които биха могли да се обърнат и към Русия.

Естествено, в Саудитска Арабия не всички ще са доволни от намалението на цените на петрола, така че принцът трябваше да предприеме предварителни мерки и "да потуши недоволството в корен".

И сега, когато международното търсене намалява поради коронавируса и предлагането нараства, Москва и Рияд се опитват да се „хванат взаимно за слабото място“ с производството на петрол - и вече няма ограничения за намаляване на цените.

Както припомня Forbes, преди няколко месеца Русия и Саудитска Арабия обмисляха да обединят силите си и да се превърнат във впечатляваща сила в Близкия изток. Сега от тези планове не е останала и следа.

Както за Москва, така и за Рияд, настоящата криза е възможност да се извадят от играта американските конкуренти с техния шистов нефт. Те вече се опитаха да направят това, но безрезултатно. Този път обаче нещата може да са различни, защото положението на производителите в САЩ не е най-доброто.

От друга страна, американските производители се оказаха много упорити, а техните купувачи-сънародници едва ли ще се осмелят да се свържат с чужди доставчици в толкова нестабилно време.

Прави впечатление, че кризата, причинена от коронавируса, може дори да е в полза на някои енергийни компании в САЩ, подчертава изданието. Това се отнася особено за доставчиците на природен газ, които оперират в находището Марселлус в североизточната част на страната.

Производството им е по-малко зависимо от производството на петрол, отколкото това на Русия и Саудитска Арабия, където газът често е страничен продукт от производството на петрол, така че цените на газа могат да се стабилизират за американците.

В Иран, според Forbes, ситуацията се движи „от категорията „лошо“ към „още по-лошо“. Местните власти не успяха бързо да изолират градовете, в които се разпространява коронавирусът, и не успяха да карантинират много заразени хора, включително високопоставени служители.

Поне двама държавни служители са починали днес и мнозина се съмняват в общата официална статистика и смятат, че поне 10% от иранските депутати са заразени.

С всичко това вътрешното недоволство нараства и предвид влошаващата се икономическа ситуация в страната, не е ясно дали Техеран ще успее да продължи чуждестранните си „авантюри“ с ръцете, например на „Хизбула“.

Според Forbes по отношение на въздействието на коронавируса върху Близкия изток и глобалната икономика днес са ясни само две неща.

Първо, сближаването между Саудитска Арабия и Русия е малко вероятно да бъде предопределено - далеч по-вероятно е „историческото недоверие“ между двете страни само да нарасне. Второ, ръководството на Иран е изправено пред сериозен избор.

Ако осъзнаят, че вече не могат да насочват ресурси в чужбина и трябва да положат всичките си усилия за борба с кризата в страната, това може да има най-сериозни последици за „Хизбула“, Хамас и хуситите, които разчитат на финансовата и военната подкрепа на Техеран.

„Когато външен дразнител като COVID-19, нанася своя удар, последствията от този удар могат да променят света. Може да отнеме години, за да се проявят последствията, но ранните следи от въздействието вече се усещат.“, заключава Forbes.