Недоскоро идеята, че сирийка с хиджаб, която говори немски с чужд акцент, би могла да работи в една от най-чувствителните за германците институции, а именно - да преподава на деца, би била немислима във Франкфурт на Одер. В продължение на десетилетия единствените чужденци в града са поляците, които живеят на отсрещния бряг на калната река Одер. За разлика от добре познатия Франкфурт, финансовата столица на Германия, по-малкият му брат на река Одер е с основно германско население. Повод за гордост сред много от тях, пише Днес бг.

Всичко това се променя през 2015 г., когато Ангела Меркел заяви паметното "Ние ще се справим" и отвори границите на страната за хиляди мигранти.

Новодошлите трябва да се заселят някъде и рано или късно идват и във Франкфурт на Одер и местните трябва да свикнат с промяната, която поляризира Европа.

За някои местни, включително лидерите на града, мигрантите идват като спасителна клечка след десетилетия обезлюдяване. Градът е загубил близо една трета от населението си след като ГДР спира да съществува след 1990 г. Останалото население бързо застарява и смъртните случаи са повече от ражданията.

"Без мигрантите няма да можем да ревитализираме Франкфурт", обяснява пред Вашингтон пост 35-годишният кмет левичар Рене Вилке. Според него 1400-те новодошли са успели да ревитализират града.

За други обаче новодошлите са последната капка в чашата на и без друго задъхващия се град.

"Ще стигнем до момент, в който закона и реда ще са премахнати", казва 52-годишният полицай Вилко Мьолер, който е начело на местната фракция на "Алтернатива за Германия". "Всички ние се молим за решение на бежанската криза", казва той.

За повечето местни обаче настроенията към новодошлите са в сивата зона. Всички взаимоотношения с новодошлите са вид тест - дали Франкфурт на Одер иска да бъде мултикултурен или предпочита времената, когато всички са били от една и съща раса, религиозна и етническа принадлежност. 

Не беше мечтата ми

За Маджид Безад, 29-годишен афганистанец, който е работил като преводач за германската армия в родината си преди да избяга, да дойде в този малък град не е била мечтата му.

"Ако ме бяха питали къде искам да отида, щях да кажа Берлин или Хамбург. Германецът, който ми даде виза за Франфкурт ми каза: "Поне може да си купиш евтини цигари там", обяснява афганистанецът.

В този Франкфурт, стара комунистическа крепост, дори и за 60 000-те хиляди души местно население, е мистерия защо някой би избрал техния град.

Малко бежанци са го избрали. Въпреки че Германия е била крайната им цел, те се озовават тук в резултат на декрет, според който новодошлите трябва да бъдат разпределени на места в страната с малко имигранти.

Първата зима на Маджид била доста трудна. Градът наистина бил безопасен, доста сериозна разлика спрямо ситуацията в Афганистан, но за него било трудно да се ориентира с градския транспорт и не много германци искали да се сприятелят с него.

"Ausländer" - "Чужденец!", викали по него. Това не били същите германци, с които той е работил в Афганистан.

"Германия е най-добрата страна в Европа - икономиката, образованието, всичко", казва той.

"Никога не съм мислел, че в Германия ще има расисти - хора, които не харесват бежанци", казва той. 

Толкова много проблеми

Хайди Пех никога не е била една от тези, които биха хвърляли бутилки по хората. Но тя не е най-големият подръжник на бежанците. 62-годишната жена е родена и израснала във Франкфурт и според нея градът, който е познавала и обичала, е променен до неузнаваемост.

Танцовите зали, където е танцувала валс, фокс трот и танго, вече са затворили. Няма ги баровете, които е познавала. На тяхно място има заведение за бургери и азиатски ресторант, който тя не може да си позволи.

Социалната кохезия от социализма била заменена с разнообразието на капитализма.

"Градът се промени, но не за по-добро", казва тя. 

После дошли бежанците.

Хайди не е била една от германците, които чакаха бежанците на жп гарите с одеяла и знаци "Добре дошли!". Тя се е страхувала, че те ще заемат работни места и социални жилища от местните. И страховете й се сбъднали, когато нейният хазяин забавил много належащ ремонт на апартамента й, защото вместо това трябвало да се подготви сграда за новодошлите.

"Заради бежанците трябваше да живея в жилище за временно настаняване за година и половина. Градът си имаше толкова много проблеми. Бежанците дойдоха и добавиха още", обяснява тя.

Когато тя си имала проблеми със закона заради забавено плащане на дълг, съдията й дал избор: Или затвор, или обществено полезен труд.

Така тя се озовала на Брюкенплац, общински център. В първия си ден тя работила в градините на общинския център и в коридорите. По стените имало хиляди отпечатъци от ръце, във всякакви размери и цветове. Пространството било изпълнено с чуждестранни акценти и езици и тя била неспокойна.

"Влязох и там имаше група сирийци, събрани около една маса. Помислих си "О, в какво ли се забърквам", спомня си тя. За нейна изненада, тези бежанци били учтиви.

Все пак тя е намерила приятел сред новодошлите - Шарлот Цанго от Камерун. Двете не говорят един език, но намерили начин да общуват с ръце. След като задължителния обществено полезен труд на Хайди приключил, тя продължила да идва в общинския център.

Това далеч не значи, че подкрепя имиграцията. "Извън Брюкенплац виждам много лоши типове бежанци. Тук са добри", казва Хайди.