37% от световното население очаква 2020 година да е по-добра от 2019 година. Един от всеки четирима е песимист. Това е основният извод от анкетата „В края на годината” на световната Асоциация „Галъп интернешънъл” * .

У нас, общият оптимизъм за непосредственото бъдеще е по-висок спрямо предходни години. В последните няколко години може би донякъде укрепва и усещането за лично щастие, но остава много по-слабо.

На фона на света, България е близо до средните стойности на оптимизъм, но когато става дума за лично щастие, продължаваме да сме в долната част на класацията.

Затова и сме по-големи оптимисти от средния гражданин на Европейския съюз, но сме много по-нещастни. Докато общият оптимизъм зависи повече от конкретната ситуация в страната и е динамичен, усещането за лично щастие в годините не се променя особено.

В края на 2019 г. 32% от българите очакват 2020 г. да е по-добра от 2019 г. 22% – по-лоша, а 34% – същата. 12% не могат да отговорят. Така нетната стойност на оптимизма у нас (дялове на оптимисти минус дялове на песимисти) е 10 (32% минус 22%).

През миналата година тази оценка беше отрицателна: -8. Преди две години беше 3. В края на 2016 г. пък беше -5, а в края на 2015 г. беше -1. Така очакванията сега всъщност се оказват най-оптимистичните на фона на последните няколко години. Вероятното обяснение е известната икономическа стабилизация и политическа предвидимост.

България е близо до световната средна нетна стойност в индекса на надеждата от 13. На фона на страните от ЕС България стои по-оптимистично, но на фона на европейските страни извън ЕС – ние сме по-големи песимисти. И през тази година ЕС изглежда сравнително унило, в сравнение, например с развиващия се свят. И тук проличава, че не конкретното благосъстояние в една страна, а перспективите, както и актуалната политическа ситуация, са важният фактор.

В края на 2019 г. 45% у нас декларират, че са щастливи или много щастливи, а 10% са нещастни или много нещастни. 40% са в „средата“ между щастие и нещастие, а останалите не могат да определят. Така нетната стойност на щастие минус нещастие е 35.

В предходните години тази стойност се движеше така: 36 (преди две години), 33 (преди три години), 30 (преди четири), 16 (преди пет години). В последните години може би усещането за лично щастие плавно укрепва, но остава далеч от световната средна нетна стойност в индекса на щастието – която сега е 48 и в последните години се колебае около тези нива. Българите са по-нещастни и от средния европеец.

Първите пет държави според глобалния индекс на щастието са Колумбия (нетна стойност 88 – дял на щастливи и много щастливи минус дял на нещастни и много нещастни), Индонезия (нетна стойност 86), Еквадор (нетна стойност 85) и Казахстан (нетна стойност 83), следвани от Нигерия и Филипините (нетна стойност 78 и за двете държави).

Най-малко щастливите страни по света са Йордания (-38 нетна стойност), Ливан (-15 нетна стойност), Сирия (-7 нетна стойност), следвани от Хонконг и Ирак (-5 нетна стойност и за двете държави). Следва да се напомни, че много от тези държави преживяха и значителни протести в хода на 2019 г.

* Настоящото изследване е част от ежегодния изследователски проект на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, наречен „В края на годината“ – традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. Тази година то бе проведено от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с УИН в 46 страни по целия свят.

Общо 45676 души бяха интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна е реализирана представителна извадка от около 1000 мъже и жени: лице в лице, по телефон или онлайн.

Теренната работа в различните страни е проведена в периода ноември-декември 2019 г. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.