За никого не е тайна, че българският медиен пазар отдавна е на “изкуствено дишане”. Проблемът не е просто в 113-ата позиция, на която се намира страната ни по “свобода на словото”. (Доколко тази класация е “независима”, е съществен въпрос, но не той е обект на вниманието.) Едно странно проучване, оповестено в дните преди Великден, разкри пагубната роля, която може да има върху българските медии, а посредством тях и върху българските граждани, отслабеният национален имунитет. Проникването на чужди интереси, довели до исторически катаклизми и поставящи бъдещето на Европа под въпрос, далеч не ни е отминало. Напротив, поне от 4-5 години България се намира в окото на изкуствено създадена буря, целяща дестабилизиране на Югоизточна Европа, а оттам и на целия континент. Всичко това в интерес на видими и невидими кръгове и общества, чийто публичен образ все повече по света и у нас се олицетворява от мизантропа Джордж Сорос и неговите местни наемници.

Проникването на чуждите интереси в българското общество не става дори тайно, а съвсем видимо. Което пък е идеален параван за липсата на въпроси за произхода на средствата, с които кукловодите си купуват евтино “морал”. Публичността на грантовете от фондация “Америка за България” е най-голямото алиби за разрушаване на националния имунитет в услуга на чужд интерес. Доказва го и докладът “Антидемократичната пропаганда в България”, чието съдържание в едни недалечни времена можеше да служи като помагало при обучението на гестаповските шпицкоманди. За да звучи убедително, “изследването” се приписва на продали морала си наемници. Защо е важно да знаем кои са те? Подобни “грантови” проекти служат за субсидиране на други прикрити цели на спонсорите и техните местни марионетки – непрестанните опити за политическо влияние и инженеринг, овладяване и натиск върху правосъдието, криминална приватизация, защита на корпоративни интереси и най-вече – целенасочено унищожаване на национален идеал и достойнство.

Фондация “Америка за България” нанесе непоправими щети върху българската медийна реалност. Хибридното субсидиране на медиите на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев с 6 млн. лв. през последната петилетка, грантът от 1,152 млн. лв. за поръчковия сайт на бившата говорителка на Иван Костов – Стоянка Георгиева, унищожиха възможността за обективно представяне на реалността. И ако досега купувачите на морал търсеха начин да манипулират обществото, опитвайки се да обезсилят конкуренцията с непазарни методи, то вече се прилагат и нови методи за влияние. Купуват се дузина местни лобисти, чиято задача е да заклеймяват всеки, който си позволи да представи различна гледна точка от тази на поръчителя.

В конкретната ситуация фондация “Америка за България” плаща 456 060 лв., за да се появи доклад, който да омаскари осем български медии. “Моралистите” винят независими български журналисти, че пропагандирали в полза на Русия. Това е само първата част от мръсната поръчка, защото скоро ще има и втори доклад. Бенефициент по проекта се явява Фондация за хуманитарни и социални изследвания. Забележителното е, че фондацията е създадена още в зората на демокрацията – 1990 г., когато е регистрирано Дружеството за разпространение на научни знания “Критика и хуманизъм”. Колко прозорливи били носителите на демокрация по нашите земи, още преди 27 години са посели зрънцата на “критиката и хуманизма”.

13 души са посочени като автори на доклада, като седем от тях са пряко ангажирани с фондацията. Това са Димитър Вацов, който е ръководител на проекта за омаскаряване на осем независими български медии, председател на управителния съвет на Фондация за хуманитарни и социални изследвания, преподавател по социология в Нов български университет, Албена Хранова, чиято професионална кариера в миналото е свързана и с Център по изкуствата “Сорос” – София, както и Боян Знеполски, Мартин Канушев, Милена Якимова, Том Джоунс, Ваня Серафимова. Участници в списването на 105-те страници се оказват още Деян Кюранов, програмен директор в Центъра за либерални стратегии на любимия български “ученик” на Сорос – Иван Кръстев, наречен от руски медии “специалист по цветни революции”, Цветозар Томов, социолог, а понастоящем член на Централната избирателна комисия, както и Константин Павлов, един от основателите на шайката за улични безредици “Протестна мрежа”, член на Контролната комисия на ГМО партията на олигархията “Да, България”, а в недалечното минало, заедно с отлъчения от кръга “Капитал” протестър Асен Генов, бенефициенти по други грантове на фондация “Америка за България”, управителката на любимата на поръчковите медии бухалки на Прокопиев социологическа агенция “Алфа Рисърч” Боряна Димитрова. Студентката по социология Петя Чалъкова и Мария Мартинова са имали за задача да координират работата на продалите морала си старши изследователи.

Докладът, който струва по над 2000 лв. на страница, разбира се, намери широко отразяване в поръчковите издания на родната олигархия, голяма част от които финансирани от мрежите на Сорос. Грантът е последен, който фондация “Америка за България” е публикувала като одобрен в края на 2016 г., макар изследваният период да е от началото 2013 г. Ако приемем, че работата е свършена за три-четири месеца, то това е период, в който като член на ЦИК Цветозар Томов е трябвало почти неотлъчно да бъде на работа. Централната избирателна комисия е постоянно действащ орган и Томов получава солидно възнаграждение, платено му от българските данъкоплатци не за да участва в проекти, финансирани от чужди фондации, а да си свърши работата. “Комитата”, или Константин Павлов, пък най-накрая може да даде отговор на въпроса с какви доходи се издържа, след като в последните 5-6 години единственото, с което е известен, е, че участва във всички провалили се хибридни проекти от “Протестна мрежа” до “Да, България”.

Присъствието на Боряна Димитрова в екипа, изготвил доклад за саморазправа с независими български медии, е изключително проблематично и от гледна точка на странния абонамент, който предаването “Референдум” на Българската национална телевизия има с агенцията на социоложката. От години всеки вторник БНТ ползва услугите на “Алфа Рисърч”, но не е известно обществената медия да е провеждала процедура по избор на изпълнител, нито да е публично достояние сумата, която данъкоплатците превеждат по сметката на любимата на олигарха Прокопиев социологическа агенция.

Помните ли оскверняването на Паметника на Съветската армия през 2011 г. и превръщането на част от статуите в комиксови герои? А другите “оригинални” прояви на анонимните гаменчета от “Дистръктив Криейшън”? През 2015 г. момчетата, които крият самоличността си, за да не носят отговорност за нарушаване на обществения ред, се включват в инициатива за защита на пчелите. Когато съорганизаторка на кампанията е попитана как е достигнала до тях, тя отговаря: “Ние се познаваме с тях… Общо взето, хората, които бачкат да има позитивна промяна в средата, се знаем…” Въпрос на гледна точка кое точно е “позитивна промяна” и дали оскверняването на историческите паметници е точно това. Думите са на Петя Чалъкова, координатор по проекта за оскверняване на осем български медии от фондация “Америка за България”. Чалъкова всъщност е включена по линия на ръководителя на проекта Димитър Вацов, с когото освен отношенията студентка – преподавател в НБУ ги свързват и други “грантови” проекти, научаваме от медиен гастрол в предаване на Пролет Вълкова по Дарик радио. Частното радио от години е продало един час в предобедния си ефир за предаване, което се финансира от друг проект на Сорос у нас – Българския хелзинкски комитет.

Има и още един прикрит участник в изработването на одиозния доклад за “антидемократичната пропаганда”, който има бумерангов ефект върху поръчителите му. Това е Васил Величков, който се оказа не точно съветник на близката до Прокопиев бивша вицепремиерка по електронното управление и вътрешна министърка Румяна Бъчварова, а консултант на договор с администрацията на Министерския съвет (Бъчварова отговаряше за администрацията в предишното правителство – б. р.). Мониторингът за нуждите на доклада е извършен от компанията “Сенсика”, основана от Величков. Работата на Васил Величков е била да въвежда ключови думи за проследяването на българските интернет сайтове за неудобни за политиката на Сорос в Централна и Източна Европа публикации. Разбира се, Величков беше част от групичката съветници на Бъчварова в МС, които първи я предадоха и заагитираха за проваления проект на олигархията “Да, България”.

Докладът на соросоидната Фондация за хуманитарни и социални изследвания, платен с доларите на фондация “Америка за България”, струва по близо 16 000 лв. на “глава” купен морал. Толкова би трябвало да са си разделили 13-те списвачи, техните координатори + ангажираните на любимеца на олигархичния кръг “Капитал” специалист по следене в интернет – Васил Величков. И това е само половината от 456 060 лв., които са платени за поредното “активно мероприятие”, което е част от плана за противопоставяне и разделение на българското общество.

Хубавото е, че арогантната и добре заплатена пропаганда на Сорос роди стотици автентични и напълно безплатни реакции в интернет, като тази от колажа. А един цитат от фейсбук профила на Irini Zikidis сякаш обобщава най-добре всичко по темата: “Якото е, че освен няколко местни медии и журналисти, авторите на изследването са разгромили Тиери Мейсън, Джон Пилджър, Джефри Сакс, Джоузеф Стиглиц, Джордж Фридъм… Т’ва професор по икономика, т’ва нобелов лауреат, т’ва водещ геополитически анализатор…нито един световен авторитет, писал за геополитика и изразил съмнения в мейнстрийм пропагандата, няма да се измъкне от изконния демократичен гняв на Кънчо Дребнопишков, сочещ с пръст враговете, срещу някой и друг лев.”