В отчаянието си да спасят своите икономики от пълен колапс правителствената по света трупат безпрецедентни количества евтин дълг, за да подкрепят работещите и компаниите по време на пандемията.

Сега, когато всички гледат към възстановяването, се очертава един голям риск – лихвените плащания.
Окуражени от суперниски лихвени нива, правителствата емитираха дълг на стойност 16.3 трлн. долара през 2020 г. и се очаква да вземат заеми за още 12.6 трлн. долара тази година, според S&P Global Ratings.

Нарастват обаче опасенията, че експлозивното икономическо завръщане, започващо това лято, може да доведе до инфлация, което пък да принуди централните банки да вдигнат лихвите по-рано, отколкото се очаква.

Ако това се случи, разходите за обслужването на планините от държавен дълг ще скочат, изяждайки средства на правителствата, които иначе биха били похарчени за важни услуги или за възстановяването на отслабените икономики.

Тази седмица САЩ одобри огромен пакет от стимули на стойност 1.9 трлн. долара, който би могъл да повиши цените и да увеличи натиска върху Федералния резерв.

Много икономисти смятат, че заплахата може би е преувеличена. Политическите лидери обаче, които са притеснени, че в идните години ще им се наложи да правят трудни компромиси, следят ситуацията отблизо.

"В момента разходите по дълга са достъпни, но лихвите и инфлацията може да не останат ниски завинаги," предупреди британският финансови министър Риши Сунак, когато представяше бюджета по-рано този месец.

В очакване на инфлацията

Опасенията относно нарастването на лихвите излязоха на фокус, докато инвеститорите разпродават държавни облигации. Доходността по щатските 10-годишни книжа наскоро премина 1.6%, достигайки най-високото си ниво от повече от година. Междувременно, доходността по 10-годишните британски облигации скочи до над 0.8% в края на миналия месец, след като в началото на годината беше под 0.2%.

Тези изменения отчасти бяха предизвикани от нарастващото доверие относно следващата фаза на пандемията. Тъй като ваксинацията позволява на правителствата да отменят някои ограничения, потребителите се очаква да се втурнат към ресторантите и самолетите. Това би могло да покачи цените, което централните банки обещаха да държат под контрол.

Някои от вземащите важните решение обаче омаловажиха заплахата.

Председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл заяви миналата седмица, че очаква нарастване на инфлацията с отварянето на икономиката, но наблегна на факта, че Фед ще се опита да прави разлика между "еднократно повишение на цените и продължаваща инфлация," което даде индикации, че не бърза да променя курса на политиката на централната банка.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард изпрати подобно послание вчера.

Въпреки това S&P Global Ratings посочват инфлацията като потенциално притеснение в свой доклад за държавния дълг от този месец, отбелязвайки, че тя "би могла да накара централните банки да вдигнат лихвите, което да доведе до частично обръщане на ползите от ниските разходи за обслужване на дълга."

"Голям скок на лихвите би струвал много скъпо," казва пред CNN Business Уго Паница, преподавател по икономика в Graduate Institute в Женева. "Централните банки ще са изправени пред много сложни компромиси, ако инфлацията наистина нарасне."

От Бюджетната служба на Конгреса на САЩ прогнозират, че публичният дълг на САЩ ще нарасне до близо 22.5 трлн. долара до края на финансовата 2021 г., като това се равнява на 102% от БВП на страната. В Италия съотношението дълг към БВП беше 154% в края на септември, докато в Гърция то е близо 200%.

Високите нива на задлъжнялост правят държавните финанси по-уязвими на повишения на лихвите.

Британските власти прогнозират, че ако краткосрочните и дългосрочните лихви се повишат с само с 1 процентен пункт, разходите за обслужването на задълженията ще се увеличат с 20.8 млрд. паунда (29 млрд. долара) през финансовата 2025-26 година.

И въпреки че не е задължително тези нива да са неустойчиви, те определено не са желани, според Изабел Стоктън, икономист в британския Институт за фискални изследвания.

"Всеки би предпочел да предостави тези 21 млрд. паунда на Здравната каса или за подобряване на системата за социални помощи или инфраструктурата," казва тя.

Лихвените разходи са още по-чувствителни спрямо инфлацията и повишенията на лихвените нива заради реакцията спрямо пандемията.
Британското правителство е натрупало 270.6 млрд. паунда (377 млрд. долара) дълг в периода април 2020 - януари 2021 г., а по-високите лихви означават увеличаване на плащанията по целия този дълг.

Около една четвърт от дълга на Великобритания е свързан с инфлацията, според Института за фискални изследвания, което означава, че плащанията нарастват автоматично с увеличението на цените. Освен това Централната банка на Англия изкупи огромни количества държавен дълг като част от програмата си за количествено улеснение. Централната банка плаща лихва върху резервите, които създава, за да осъщестява тези покупки.

Ако лихвените плащания се повишат, докато икономическият растеж изостава, политиците ще са изправени пред трудни решения – да вдигат данъците, за да покриват бюджетните дефицити, или да ограничат разходите.

Сунак превърна дълга на страната в основен въпрос, когато представи разходните си предложения миналата седмица бюджета, които включваха планове за голямо вдигане на данъците за най-големите британски компании през 2023 г.

"Точно както би било безотговорно да оттеглим икономическата подкрепа прекалено рано, така би било безотговорно безконтролното вземане на заеми в бъдеще," заяви той.

Световен проблем

Подобно нещо може да се случи в цял свят.

От Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обявиха през миналата седмица, че макар разходите по лихвените плащания в момента да са ниски, завишените нива на задлъжнялост, в комбинация с продължаващата необходимост от още дълг, са повишили рисковете за рефинансиране.

Около една четвърт от търгувания на пазарите дълг на страните членки на организацията, или 14.1 трлн. долара, е с падеж в рамките на година.

"Това е реално притеснение," казва Рандал Крознер, който е бил ръководител във Федералния резерв в периода 2006 – 2009 г. Ако плащанията на САЩ по дълга внезапно се повишат "от доста ниски до доста значителни," това може да окаже влияние върху икономическото възстановяване и да забави икономическата активност, добавя той.

Страните, които не контролират валутите си, ще бъдат в особено затруднено положение, казва Паница. Италия, която използва еврото, е такъв пример.

Според Паница Италия трябва да рефинансира или да отлага падежа на около една седма от дълга си всяка година. Ако лихвите се покачат с 2%, това би добавило около половин процент от БВП, или приблизително 9.9 млрд. долара, към разходите за обслужването на дълга годишно. Това е "значително" количество, казва той.

Разиващите се икономики, като Турция и Бразилия, също може да бъдат уязвими. По-високите лихви оскъпяват долара - тенденция, която вече започна. Това може да повиши разходите за обслужване на дълга. Междувременно, държавните приходи в такива страни може да бъдат засегнати от слабото състояние на туризма.

Скок на инфлацията, в крайна сметка, може и да няма, в продължение на десетилетия инфлацията в световен мащаб остава упорито ниска. А възходът на икономиката също така ще увеличи приходите на правителствата от данъци, което ще помогне за намаляване на част от притесненията.

Не може да се отрече обаче, че централните банки може да бъдат изправени пред трудни решения, докато световната икономика излиза от безпрецедентния шок и че на масата остава най-различни сценарии.

"Това не е нещо, с което имаме много опит," казва Крознер.