През 2016 г. избухна скандал около констатираното от новия собственик „Теленор“ източване на българския мобилен оператор „Глобул“. След продължило близо две години разследване от страна на норвежката телекомуникационна компания, българското правосъдие застигна първо бившия депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов, който се сдоби с обвинение, засега за отклоняването на средства в размер на над 5 млн. лева, чрез фиктивни консултантски договори и договори за доставка.

За да се стигне до това развитие, стана ясно, че „Теленор“  дори е потърсила съдействието на ръководителя на антикорупционния отдел  в норвежката специализирана прокуратура за финансови престъпления. Нещо повече, в медиите изтече и информация, че лично норвежкият министър на външните работи е съдействал на „Теленор“ за среща по този проблем с тогавашния български президент Росен Плевнелиев, както и с министър-председателя.

Всъщност подобно поведение е напълно нормално за всяка компания, инвестираща стотици милиони евро в българската икономика, като във връзка с този случай медиите на Иво Прокопиев и Огнян Донев – „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ и „Клуб Зет“ по никакъв начин не си позволиха да защитават бившия собственик на „Глобул“ – гръцката „ОТЕ“ за това източване.  Напротив – в един глас признаха, както правото на „Теленор“ да търси защита на собствеността си, така и адмирираха действията на българската държава да предприеме мерки против виновниците за ощетяването на компанията. Т

Това не се промени (засега), дори след като се разбра, че един от главните виновници за това източване – Гроздан Караджов, който е изключително близък до издателя на „Капитал“ - скандалния бизнесмен Прокопиев (станало ясно и от стенограмите „АРГО“, в които двамата инженерстват политическия проект на Христо Иванов), е вече клиент на прокуратурата.

Несъмнено изкушението на Прокопиев да твърди, че така омразната му прокуратура и лично главният прокурор Цацаров преследват целенасочено приближените му, е твърде голямо, но фактът, че насреща си ще има за „противник“ голяма норвежка компания, както и норвежката държава, тушират тези му стремежи още в зародиш. А и срещу безспорните факти около източването, едва ли може да се опонира състоятелно.

Да видим обаче как подхождат медиите-бухалки на Прокопиев и Донев и какъв е „моралът“ им по почти сходен случай на констатирано източване  на българска компания, само че не за 48 млн. лева, както е при „Теленор“, а за цели 143 млн. лева.

Става дума за веригата за черна и бяла техника „Техномаркет“, „обезкървена“ за 10 години от бившия й собственик Николай Китов, съдружникът му Христо Кусев и сестрата на Китов – Мина Китова. Измамната схема наподобява тази при „Теленор“, но вместо с фалшиви консултантски договори, парите са били източени чрез фиктивна продажба на магазинната мрежа на друга фирма под контрола на тримата – „Глориент инвестмънт“ (и то без „Глориент“ да е платило за тези „продажби“ ефективно на „Техномаркет“).

Веднага след прехвърлянето на собствеността, „Техномаркет“ обаче е започнало да плаща силно завишени наеми към „Глориент“, на практика за използването на собствените си магазини. От „Глориент“ пък парите са заминавали в офшорни дестинации във фирми, отново притежавани от Китов, Китова и Кусев. В медиите дори изтекоха факсимилета от фалшиви договори, според които организаторите на схемата Китов и Кусев, са замесили имената на електронните гиганти Panasonic и Samsung (без разбира се ръководството на тези световни фирми да е наясно с далаверите им и без да е подписвало подобни документи), в опит да формират фиктивен дълг на „Техномаркет“ към офшорното дружество Pamtex, на което „Глориент“ твърди, че е заплатило имотите преди 10 години.

След като схемата лъсва при смяната на собствеността в „Техномаркет“, новото ръководство започва серия дела, в опит да защити собствеността си, като спира източването на финансовия ресурс на фирмата.
Малка, но твърде важна подробност е, че този път инвеститорът не е чуждестранна компания, а българското дружество „НСН инвестмънт“, собственост на демонизирания от медиите на Прокопиев депутат от ДПС Делян Пеевски. И докато по случая „Теленор“ действията на норвежците, според „Капитал“ и „Клуб Зет“, излиза да са съвсем правилни, в казуса „Техномаркет“ – „Глориент“ олигархията вижда сгоден момент за нова война против Пеевски и българската съдебна система.

Злостната атака продължава неспирно вече почти 12 месеца и се изразява в няколко десетки „журналистически“ материали на страниците на „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Зет“, „Фрог нюз“ и „Де факто“, посветени на това как е възможно „Техномаркет“ да „ощетява“ чуждестранен инвестиционен фонд, като не си плаща наемите (собствеността в „Глориент“ се държи от Христо Кусев, но офшорният фонд „Ийст Болкан Пропъртис“ с лице американецът Майкъл Юлер (но зад когото отново прозират Китов и Кусев), има миноритарна собственост от 40%). 

Мантрата „анти-Пеевски“ активира освен медиите-бухалки, така и ред говорители по темата – от самия Майкъл Юлер и приятелят му Дейвид Хемпсън от българо-американската търговска камара (Хемпсън също така участва и в управлението на близко до Прокопиев НПО, получило грантове за над 1 млн. долара от „Америка за България“), до присъдружни на Прокопиев и Донев политици.
 


Нещо повече, журналисти от бухалките на двамата олигарси очевидно присъстват дори на съдебните заседания, свързани със спора между „Техномаркет“ и „Глориент“, защото само няколко часа след всяко заседание на съда, се появява поредната статия (мултиплицирана обикновено между „Клуб Зет“, „Медиапул“, „Де факто“ и т.н.), в която неизбежно процесуалните действия на адвокатите на „Техномаркет“ са представяни като опит за шиканиране на процеса, а недей си боже някой съдия да си позволи да уважи тяхно искане – веднага бива оплют като „свързан с Пеевски“, „зависим“, „представител на статуквото“ и прочие.

Фактът, че така се въздейства пряко върху вътрешното убеждение на българския съд и на практика се настоява един съдебен спор да бъде медийно предрешен, разбира се съвсем не интересува радетелите за „морал“ в медиите, обществото и съдебната система – Прокопиев и Донев, самите те обвиняеми от българската прокуратура за извършени тежки престъпления.

А ако се върнем отново на казуса „Теленор“ – „ОТЕ“ – Гроздан Караджов, и ако „моралният“ аршин на „Капитал“, „Медиапул“, „Клуб Зет“ и „Де факто“ беше същият, както при „Техномаркет“ и „Глориент“, то може би щяхме да сме свидетели на десетки статии и интервюта в бухалковите медии, в защита на гръцкия инвеститор „ОТЕ“, правото на Гроздан Караджов и подобните нему да източват както си искат „Глобул“ с фалшиви договори, а норвежката „Теленор“ щеше да бъде представена едва ли не като кръвопиец, който не иска да си плаща за „консултациите“ и направените „поръчки“ за доставка на софтуер и лицензии.

Такова нещо обаче е изключено да се случи, и то не защото безспорно е морално укоримо (това, както е видно, изобщо не притеснява Прокопиев и Донев), а защото девизът на олигархичното задкулисие не е спирал да бъде „унищожете българското“ и „продайте България на чужди интереси“. Така „моралът“ им винаги ще бъде избирателен, а медийните им бухалки ще удрят, също избирателно и двулично, по всеки, който дръзне да защитава правата си.