Според легендите на гръцкия остров Кефалония в Йонийско море, Свети Франциск от Асизи основава манастир, който и днес съществува, макар и вече да е православен. Сред най-известните легенди за живота на покровителя на бедните, неоправданите, птиците и животните е тази за бодливия храст: веднъж, когато дяволът подлага на изкушение монаха, той скача върху един трънак, а храстът се превръща в рози.
На този остров едно българско момиче и нейният приятел не успяват да избягат от дявола. Лили Ботушева и Торстен Фоман. Според всички информации, произтичащи от гръцката полиция и медии, двамата са загинали в брутален ритуал в чест на Сатаната. Най-вероятно смъртта не е в следствие на самоубийство, а на вживяване в ролите на роби на Луцифер. Има много следи, които говорят за това. Най-вероятно и Лили се е увлякла или по-скоро вплетена в този мрачна секта, защото нищо преди заминаването й в Германия, където е учила не е говорило за подобни увлечения. В средата на юни 2017-а баща й – Христо Ботушев се свърза с редакцията на “Труд” с молба да помогнем. Дъщеря му беше изчезнала. Тя учи в Ерфурт. Дни преди това е разговаряла с приятели, с брат си Мартин и нищо, по никакъв начин не е подсказвало, че тя има някакви проблеми или каквото и да е било. Единственото, което знаят близките е, че тя е казала на своята съквартирантка, че започва нова работа в Лайпциг. Това се случва на 8 юни.

Колежка от старата й работа се обажда на брат й, че не я е чувала от края на май и че на 13-ти юни е трябвало да бъде на работа (след отпуск), той се опитва да се свърже, не успява. Мартин звъни на приятели – никой не я е чувал от седмица. Уведомява полицията в Потсдам. Веднага отива в Ерфурт, за да провери какво се случва. В квартирата й намира двата й телефона, лаптопа. От преносимия компютър са изтрити всички данни. Изпразнила е банковите си сметки, а дебитните карти е оставил в квартирата. Единствено липсват личните документи.

Полицията на Ерфурт прави оглед на място. Качват името на Лили в шенгенския списък на издирвани лица. Процедурата е спазена. Някъде в това време – преди или по време на пътуването й до Лайпциг се случва контактът с хора от секта, която най-общо е отдадена на практики, наричани сатанински. Христо Ботушев пише на много медии. Повечето реагират и пускат съобщение, но толкова. Германската полиция си свършва работата, както може и да се очаква. По някое време, ако сме точни на 8 август 2017-а, разследващият успява да установи контакт с момичето на телефон, регистриран на нейно име. Тук подробностите не са важни, но според него Лили и Торстен са заедно, изглеждат влюбени и щастливи, и не намират в това престъпление.

Полицията приключват случая, информирайки и близките. Според гръцките медии Лили и Торстен заминават по някое време в Атина. Те наемат квартира и живеят там известно време. След като напускат мястото, имотът е за тотален ремонт. Така се стига до Коледа и Нова година. Това, което се разказва за сатанинските секти е, че обичат да се гаврят с християнските празници, защото както се казва Светлината е врагът. Двамата наемат къща в Кефалония. Остават там дни наред затворени. Хазяйката, бременна, ги намира мъртви. Това е. Следствието досега е съобщило малко. Знае се, че двамата са се опитвали да достигнат до ръба, без да искат да се самоубиват или убиват. Просто са прекрачили границата.

Лили е била с разрязани ръце и Торстен не е успял да спре кръвотечението. Явно и друг път са правили нещо подобно и той се е опитвал да се справи сам. Не е успял и вместо да повика помощ е станал свидетел на смъртта на Лили. След това той отива в банята, свива се в ембрионална поза и така е намерен – с нож в себе си. Истината тепърва ще се изяснява. Никоя секта, с подобна философия не е безобидна, но е приемлива за властта. Поне търпима – нали не се бърка в политиката. Когато бащата – Христо Ботушев ми писа във фейсбук преди шест месеца, той завърши със следните думи. “Чувал съм, че в тежки случаи изпращат за децата самолети. Само, че за моето дете “Спартан” няма да има.”

Пуста съдба. Сега Лили е в Гърция. Само тялото й. Душата й отдавна първо е била открадната, а сега е на небето. Надявам се не в плен на падналия ангел. Бащата и семейството са в плен на бюрокрацията. Не само, че няма “Спартан”, което не е и нужно. Просто няма никаква информация, няма никакво съдействие, няма никаква помощ. Германското момче вече е идентифицирано и за тялото му германските власти са се погрижили. Първите дни от Външно, от полицията не знаеха нищо за случая. Караха я по протокол, не даваха указания. Нещо в сорта “Когато имаме информация, ще ви кажем. Идете в полицията, за да покажете документ, че се роднина.”

Можете да видите точното съобщение в профила на бащата. Сатанинското бездушие и безпомощност явно властва. Даже не става въпрос за норми и административни практики, които по традиция у нас са на ниво “вие – ние”, сиреч ние обикновените хора сме екселска таблица. Какво се случва, когато виждаш, че детето ти е в плен на мафия, на секта? Доброволен избор? Стотици родители у нас са търсили помощ от властта, за да им помогнат в битката да отвоюват обратно децата си от мрачни секти, от лоши банди. Тук винаги се изважда картата – те са пълнолетни, не можем да им кажем какво да правят. И е доста странно как когато крещиш за помощ, администрацията е безсилна, полицията – също. Медиите помагат с едно съобщение, а когато Сатаната победи, администрацията изисква, властите вадят кочаните с такси, а медии предлагат посрещане, настаняване и юридическа помощ само срещу едно интервю. Точно това трябва на един родител, нали? Когато е късно да протягаш ръка. С “Ислямска държава” беше същото. В началото изглеждаше просто арабска екзотика. Но там нещата са драстични и току виж тук ти помогнат. Как защитаваме децата си? Как се борим да ги върнем обратно в светлината, когато са били помрачени до степен на обреченост?

Едно е сигурно за мен. В днешно време никакво семейно възпитание не може да те спаси, когато попаднеш в опасна, агресивна, свръхактивна среда. А тези, на които трябва да разчиташ демонстрират едно сатанинско безсилие, мъртвешко бездушие. Затова сега бащата е изключил телефона си и не ще да чуе никого. Пази в тайна дори кога ще се прости с детето си, защото е ясно, че ще има поне глутница от гладни за въпроса “Как се чувствате?” Сатаната има много имена и сектата, към която причисляват и Лили е само едно от проявленията му. А има още толкова много.  

Коментар на Емил Спахийски, в. "Труд"