Химическата атака в Дума е чудовищна, но военната намеса на Запада само ще удължи страданията на Сирия, пише в The Guardian в материала Only Assad’s victory will end Syria’s civil war. The west can do nothing. Авторът на публикацията Саймън Дженкинс не подлага на никакво съмнение твърдението за виновността на Асад за убийството на мирни жители, обаче напомня, че самите САЩ и техните съюзници не се притесняват да използват „аморални” видове въоръжения.
Да се усилва или да се отслабва натискът– такъв е сега изборът на Запада в Сирия. Каквато и да е играта пред публиката, оптимистичната реторика и периодичните бомбардировки – нищо от това няма да попречи на режима на Асад по пътя към победата в гражданската война.
 
Сега вече трябва да е очевидно, че всяка унция помощ, която Западът предоставя на сирийската опозиция след 2011 г., само удължава агонията на страната. Преди 7 години западните разузнавания и западните медии постоянно обявяваха, че Башар Асад аха-аха ще падне. Това не беше истина. От тогава нерешителната интервенция беше по-лоша от никаква интервенция. Външната намеса в гражданските войни в Близкия Изток никога не са носили плодове – ако не се считат смъртта и разрушенията.
 
Миналата седмица Асад използва отровен газ в удържаната от въстаниците Дума – това беше предшествано от непрестанни задгранични осъждания на предишните случаи за използване на химически бомби.
 
Всеобщото споразумение през 1997 г. за химическото оръжие стана крачка напред по въпроса да се определят „приемливите” форми за убийства на война. Неговият недостатък се заключаваше в това, че малките и бедни страни разполагаха с повече запаси. И те не можеха да разберат с какво хлорът и заринът така се различават от ужасните натовски касетъчни бомби и бял фосфор.
 
Безчовечността е присъща на всяко убийство на гражданско население по време на война. Има нещо особено отвратително в газовите удари по жилищни райони край Дамаск. Западът обаче, както и да го отрича, постъпва също така. Миналото лято наблюдатели на Airwars заключиха, че при падането на Мосул са загинали над 8000 граждански лица, преди всичко от безразборното използване на иракски, американски и британски ракети. Британският командващ генерал Рупърт Джоунс заяви, че гибелта на цивилни е „цената, която ти плащаш” за боеве в градовете. Асад би се съгласил.
 
Законите на войната са обвити в лицемерие и то, защото ги пишат победителите. САЩ и досега не са подписали конвенцията за забрана на касетъчните бомби със забавено действие – едно от най-аморалните видове оръжия в историята. Едва миналата година те бяха спрени от производство. Целият спор не е за морала, а само за степента на непристойност.
 
Сирийската война ще завърши едва тогава, когато Асад ще победи. Колкото и да мятат гръмове и мълнии от меките кресла, това нищо няма да промени. В сегашния момент военната намеса на Запада е безсмислена. Ние трябва да се избавим от привичката да управляваме света, посочва в заключение Саймън Дженкинс.
 
Превод и редакция: БЛИЦ