Никой не се нуждае от промяна на промяна на промяната, от реформа само заради реформата. Това каза заместник главният прокурор Мария Павлова.

Идеите за промени в Конституцията будят притеснения поне в две посоки. Едната е липсата на навременен и широк обществен дебат по предложенията, въпреки публично изразените становища на професионалното съсловие, на съдиите, прокурорите, следователите, на представителите на академичната общност и на неправителствения сектор, че част от текстовете за промени в Конституцията трябва да бъдат сериозно преосмислени, каза още Павлова.

Според нея другата е свързана с резултатите от тази бъдеща конституционна реформа, с това ще стане ли правосъдието по-ефективно, по-бързо и най-важното – ще осигури ли очакваната от обществото справедливост. 

Следва пълният текст на интервюто, което тя даде пред БТА:

Предлаганите промени в Конституцията засягат основно съдебната система и в частност прокуратурата. Ако се случат по начина, по който са написани, ще доведе ли това до реформа и ако не, какво ще последва? 
За мен, а и за колеги в прокуратурата, идеите за промени в Конституцията будят притеснения поне в две посоки. Едната е липсата на навременен и широк обществен дебат по предложенията, въпреки публично изразените становища на професионалното съсловие, на съдиите, прокурорите, следователите, на представителите на академичната общност и на неправителствения сектор, че част от текстовете за промени в Конституцията трябва да бъдат сериозно преосмислени.

Другата е свързана с резултатите от тази бъдеща конституционна реформа, с това ще стане ли правосъдието по-ефективно, по-бързо и най-важното – ще осигури ли очакваната от обществото справедливост. 

Вярвам ще се съгласите, че никой не се нуждае от промяна на промяна на промяната, от реформа само заради реформата. За тридесет години основният ни закон е променям пет пъти. Глава шеста „Съдебна власт“ до  момента е променяна четири пъти и явно резултатът от тези промени е спорен, след като отново се налага нейното отваряне.

Смущаващо е, че част от предложенията за промени не са съобразени с решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд и не може да се приемат от обикновено Народно събрание, а от Велико народно събрание, тъй като се отнасят до формата на държавно устройство и на държавно управление.

Такова е например предложението да се премахне Висшият съдебен съвет (ВСС) като единен орган на съдебната власт и да бъдат създадени два отделни и самостоятелни - Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет.

Конституционният съд (в Решение №3/2003 г.) обявява за неприкосновено самото съществуване на единния ВСС наред с институции като Народното събрание, Президенството, Министерския съвет. Създаването на два напълно самостоятелни съвета без Пленум, който да решава общите въпроси, свързани с бюджета и организацията, въпросите за евентуални промени в съдебната карта, квалификацията на магистратите и други правомощия, означава да се въведе коренно различен модел в структурата на съдебната власт, а оттам и във формата на държавно управление, доколкото съдебната власт е един от трите стълба на държавно управление наред с другите две власти  - законодателната и изпълнителната.

От друга страна такава промяна ще доведе до драстично увеличение на администрацията, която да обслужва двата съвета, а оттам и до увеличение
на разходите за издръжка на съдебната власт.
 
Какви ще са последствията, ако предложенията за промени в Конституцията по отношение на надзора за законност влязат в сила?
Считам, че с отмяната му се създава опасност част от обществените интереси да останат без реална защита. Сега прокуратурата извършва редица надзорни дейности, които после не се знае кой ще поеме.
Контролни органи в изпълнителната власт има, но дали това е достатъчно? Могат ли да свършат всичко и най-вече да контролират сами себе си? Има много въпроси, на които още не е даден отговор. Ваш колега в разговор по темата посочи, че ако това правомощие на прокуратурата бъде отнето, ще мотивира множеството контролни органи в държавата да заработят ефективно.

Само че кой пречи и сега на тези контролни органи да работят? Защо отвсякъде валят сигнали за административен произвол? Защо гражданите с години се въртят в омагьосан кръг между различни държавни органи и получават мълчаливи откази? Кой например ще сезира съда, ако Дирекцията за национален строителен контрол издаде незаконосъобразно разрешение за строеж?

Ще възникнат и проблеми във връзка с множество производства, като тези по Закона за здравето, по Закона за бежанците, за политическите партии. Ще ви дам конкретен пример за проблем, който може да възникне. Обсъждахме го наскоро с колеги, които работят по конкретни дела.  

В момента прокурорът има правомощия да внесе до Търговското отделение на съответния окръжен съд иск за прекратяване на дейността на търговско дружество, когато се установи, че тя противоречи на закона, например, че е улеснява някакъв вид престъпна дейност.

Другата възможност съгласно Търговския закон е такъв иск да бъде внесен от съдружниците, ако важни причини налагат това. Но ако те вършат нещо незаконно и печелят на гърба на държавата, ще внесат ли такъв иск?

Това е само едни пример и колегите, които ежедневно са в съдебната зала, вероятно могат да дадат и други. Затова каквито и промени да се правят, не бива да се забравя, че прокуратурата защитава правата и законните интереси на гражданите, че е адвокат на държавата.
 
Трябва ли да се ограничи методическото ръководство, упражнявано от главния прокурор? 
Методическото ръководство, упражнявано от главния прокурор, има за основна цел уеднаквяване на практиката в досъдебната фаза на процеса. Той трябва да има възможността и механизмите да следи за точното и еднакво прилагане на закона на фазата на досъдебното производство. Ще ви дам пример – в средата на септември т.г. и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов утвърди методически указания до прокурорите в страната във връзка с измененията и допълненията на Наказателния кодекс за тежки престъпления по транспорта, които влязоха в сила на 4 август 2023 г.

Те целят организационно и методическо подпомагане в практиката при законосъобразното прилагане на разпоредбите относно управлението на превозно средство след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози и касаят обезпечаването на автомобила като доказателство по разследването или за бъдещо отнемане в полза на държавата.

Преди тези указания да бъдат утвърдени, с оглед скоростното приемане на текстовете и неяснотите, които се породиха, констатирахме, че в петте апелативни района при еднотипни случаи е налице противоречива прокурорска практика при прилагането на закона. Затова екип от прокурори от Върховна касационна прокуратура подготви методически указания, които бяха утвърдени от и.ф. главен прокурор.

Целта бе както  уеднаквяване на практиката, така и създаване на предвидимост при действията на прокурорите. Последното е от особена важност от една страна с оглед индивидуалната и генералната превенция, както по отношение на конкретния извършител, така и към цялото общество, а от друга – да не засяга необосновано неотменимото право на собственост.

Ако се запитаме има ли риск да се създадат хаос или сериозни затруднения в работата, в случай, че престане да се уеднаквява прокурорската практика чрез методически указания, отговорът е – да, и последствията ще са непредвидими. 

Когато говорим за правомощията на главния прокурор, трябва да обърнем внимание, че съгласно проекта той вече ще се избира от Прокурорски съвет, а не от Пленума на ВСС, в който участват и съдиите, както е сега. Така отговорността за избора се премества от най-представителния орган на съдебната власт върху Прокурорския съвет, в който решителен превес ще имат членовете, избрани от парламента.
 
Много хора виждат в надзора за законност и методическото ръководство голямата власт на главния прокурор. Така ли е реално?
Власт не е точната дума. Това са помощни лостове, чрез които образно казано колелата на машината се смазват. Далеч съм от мисълта, че в редиците на прокуратурата няма колеги, които да грешат или да имат нужда от определена методическа подкрепа при разследването на дела особено с фактическа и правна сложност.

Прокурорите са хора като всички, не са застраховани от грешки. Тук идва ролята на надзора за законност и методическото ръководство, чрез които главният прокурор подпомага нормалното правоприлагане, а не „властва“.

Помислете, ако тези функции отпаднат от правомощията на главния прокурор, ще бъде невъзможно евентуални грешки, пропуски и дори недобросъвестно поведение да бъдат санкционирани.

Да вземем за пример случая с нарязаното с макетен нож момиче от Стара Загора или последните събития около трагичната смърт на футболния треньор Ферарио Спасов и произнасянето на колегата от Велико Търново, което предизвика смут в обществото. Ако главният прокурор бъде ограничен в правомощията си да назначава проверки и да следи за правилното прилагане на закона, всяка прокуратура може да бъде феодализирана.

Ще имаме 28 напълно неконтролируеми окръжни прокуратури или както ги определи наскоро г-н Сарафов – „28 местни феодали“, които не само главният прокурор, никой друг няма да може да контролира.
 
Какво е решението в такъв случай?
Възможното решение е вносителите на предложенията за изменение и допълнение на Конституцията да преосмислят част от идеите си, да ги прецизират и съобразят, отчитайки европейската практика и особеностите на националното законодателство. До голяма степен правомощията на главния прокурор са излишно демонизирани в обществото, а това действително крие риск от произвеждане на по-голям хаос в системата, отколкото някакъв прагматичен ефект.

Как да се направи така, че да не се злоупотребява с тези правомощия от страна на главните прокурори?
Не споделям тезата, че разполагайки с дадени правомощия и само защото заема поста, главният прокурор или който и да е административен ръководител ще злоупотребява. Предпоставянето, че главният прокурор, който и да е той, по презумпция върши нещо нередно, свръхвластническо или отвъд това, което му позволява законът, е вредно за нормалния процес на правораздаване, а и за авторитета и облика на цялата съдебна система. 

Главният прокурор следва да има възможността и механизмите, с които да организира работата на прокуратурата, но в крайна сметка изцяло е в рамките на вътрешното убеждение на всеки отделен прокурор как ще се произнесе по конкретните казуси.

Ако се стигне дотам главният прокурор да допусне нарушения или да извърши престъпление има изградени механизми той да понесе отговорност и санкция за това. Налице са законови процедури за търсене на дисциплинарна отговорност, разписан е и действа т. нар. „механизъм за контрол над главния прокурор“, като към момента имаме назначен прокурор по разследването на главния прокурор и на неговите заместници.
  
Имате ли опасение, че ще се превърне в политически орган Прокурорската колегия на ВСС, ако бъде променен съставът ѝ?
Такова опасение имам не само аз, но и редица други представители на юридическата общност – от университетски преподаватели до магистрати от съсловните организации както на прокурорите и следователите, така и на съдиите. В свое становище най-голямата и авторитетна съдийска организация – Съюзът на съдиите в България, изрично подчертава, че Висшият съдебен съвет отразява единството на съдебната власт като комплекс от три функции – правораздавателна, обвинителна и разследваща.

Споделя и виждането, че разделянето на ВСС на съдебен и прокурорски съвет би довело до капсулиране на двете съсловия във вреда на върховенството на закона. 

Другото, което прави впечатление е, липсата на симетричност в предложените текстове, които касаят Висшия съдебен и Прокурорския съвет.

Считаме, че присъствието само на трима действащи магистрати в Прокурорския съвет за сметка на шестима членове, избрани от Народното събрание, които по правило не трябва да са действащи прокурори и следователи, силно ще намали професионалния капацитет на този ръководен орган и ще го политизира ненужно.

Още повече - на този колективен орган се възлагат и функциите да дава методически указания на всички прокурори. Това не е работа на колективния орган, както се предлага, защото той не участва по никакъв начин в правораздаването и няма никакво основание да дава методически указания.

Очевиден е двойният превес на парламентарната квота, която е политически избрана, и така тя придобива решаваща роля по отношение на кадрови и организационни въпроси. Изцяло се подменя функцията да контролира и коригира, с оглед обществения интерес, какъвто е замисълът на създателите на Конституцията.

Висшият съдебен съвет, който е върховен орган в съдебната власт и институционална гаранция за нейната независимост, не може да бъде разделен на два самостоятелни органа, без да бъде свикано Велико народно събрание. Това са и констатациите на Венецианската комисия в становището им по проекта, наред с констатацията, че липсват каквито и да е мотиви за необходимостта от предлаганите с проекта промени.

Възможно ли е ВСС и съдебната система да могат да се откъснат от политическото влияние, ако се твърди, че има такова?
Със сигурност тези съмнения и нагласи няма да отпаднат като се даде възможност политиците сами да оформят облика на ВСС. Кадровият орган премина през множество метаморфози благодарение на политически решения в годините назад. Първо беше непостоянно действащ, после стана постоянно действащ и накрая бе разделен на Пленум и две колегии.

Тогава тази промяна бе представяна като едва ли не панацея за всички проблеми в правосъдието. Докато не се даде повече сила на съдийското и респективно на прокурорското самоуправление, съмненията за това, че някой друг, извън редиците на магистратите, се меси в избора как да изглежда и да работи системата, няма да бъдат загърбени.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук