"Българският бизнес се адаптира към по-високите енергийни цени, включително и шокът от началото на войната в Украйна, който размести доста бизнес отношения. Можем да кажем, че определени сектори се възползват от тази ситуация. Заместват се бизнеси, които работеха в Беларус, Украйна и Русия. В частния сектор, продължават да растат доходите в номинално изражение, но този ръст е изяден от повишението на цените".

Това заяви в ефира на БНР главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

И допълва, че от доста време има замръзване на покупателната сила за голяма част от хората в частния сектор. За хората в публичния сектор, където нямаше увеличение на заплатите, има реално обедняване.

"Частния сектор може да си позволи в тази ситуация да увеличи заплатите със 16%- 18% в различните сектори. Това не води, нито до увеличение на безработицата, нито на загуба на конкурентоспособност.

Виждаме рекордни нива на индустриалното производство и износ. Българската икономика е много отворена към света. Много важно  е да успява са продава на външни пазари. 

Притеснителното е, какво ще стане с българската икономика и до колко тя ще се адаптира, ако големите икономики в еврозоната навлязат в рецесия и сериозно забавят растежа си", посочи той.

Според Лъчезар Богданов 2022 година е ясна икономически, тя не носи изненади в момента, въпреки войната и инфлацията се оказва добра.

"Предизвикателството за 2023 г. няма да е инфлацията, а напротив ще бъде свиване на стопанската активност и забавяне на инвестиции и потребление", казва икономистът.

 Според него, трябва да има ясна рамка за дефицит и удържането му в разумни граници без да има редовен бюджет. Трябва да се стигне до отключване на междупартийния възел. Дори служебното правителство за внесе бюджет и макрорамка, с които ни уплашиха в по-ранни периоди за дефицити от над 11 млрд. и то за три години поред. 

С дългове от  45 млрд. за три години. Трябва да се предложи бюджетна рамка, която отговоря на базови принципи на фискалните правила, дефицит под 3% и контролиран растеж на разходите. 

Вчера Институтът за пазарна икономика представи изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. От него става ясно, че пандемията оказала своето влияние върху регионалната карта на стопанското развитие като през 2020 г. в поне 10 области се отчита свиване на икономиката в номинално изражение.

Брутният вътрешен продукт на София-столица остава почти непроменен - малко над 51 млрд. лв., която е 43% от цялата икономика. 

Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие - сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук