След като десетилетия наред стоеше настрана от военни блокове, Финландия обяви вчера своята кандидатура за НАТО, а Швеция може да я последва. Причината -  опасенията на двете държави от Русия след инвазията в Украйна.

Исторически обрат

Десетилетия наред повечето шведи и финландци подкрепяха дългогодишната политика на страните си за неприсъединяване към военни съюзи.

Руската инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари, доведе до драстичен обрат, по-специално за Финландия, която има 1300-километрова граница с Русия.

Макар от 20 години подкрепата за интеграция в НАТО да варираше между 20 и 30 процента, най-новите социологически проучвания сочат, че днес повече от 70 процента от финландците и повече от 50 процента от шведите подкрепят присъединяването.

В двете държави много партии или вече са променили, или са напът да променят позицията си по въпроса.

Във финландския парламент огромно мнозинство от най-малко 85 процента от депутатите подкрепят присъединяването към НАТО.

В Швеция Социалдемократическата работническа партия, която традиционно се противопоставяше на присъединяването към НАТО, обяви вчера, че дава зелена светлина, отваряйки пътя за кандидатстване за членство на страната в пакта.

Неутралитет и необвързване

Отстъпена от Швеция на Русия през 1809 г., Финландия провъзгласи независимостта си от Русия по време на болшевишката революция през 1917 г.

Нападната от Съветския съюз през 1939 г., страната храбро се съпротивлява по време на трите месеца на "зимната война". След подновяване през 1941 г. на конфликта Финландия е принудена да подпише примирие след три години на боеве.

Според клаузите на договора за "приятелство", подписан през 1948 г. под натиска на Москва, финландските ръководители примат да останат извън западното сътрудничество в областта на отбраната под формата на принудителен неутралитет, станал известен в историята като "финландизация".

Страната избягна участта да стане сателит на Съветския съюз, но остана под зоркия поглед на Москва по отношение на външната си и отбранителна политика.

След разпада на Съветския съюз Финландия се присъедини към Европейския съюз (1995 г.) и програмата "Партньорство за мир" на НАТО, но официално остана военно необвързана.

Швеция на свой ред поддържа от близо две столетия официална политика на неутралитет, наследена от епохата след Наполеоновите войни, и по-специално по време на двете световни войни.

Макар да участва във военните мисии в Афганистан или по-отскоро в Мали, страната не е влизала във война от конфликта си с Норвегия през 1814 г..

През 90-те години на миналия век шведската политика на неутралитет е променена на военно необвързване, "целящо да позволи" неутралитет в случай на война.

Оставайки извън НАТО, двете държави изградиха по-тесни връзки с алианса, който вече ги възприема като двете най-близки страни нечленки.

Двете страни участваха също в мисии на НАТО на Балканите, в Афганистан и в Ирак, както и в многобройни съвместни учения.

Армиите: Мащабни резерви във Финландия и реинвестиране в Швеция

По време на Студената война Швеция и Финландия отделяха значителни средства (съответно 4 и 5 процента от БВП) за армиите си, следствие от липсата на военни съюзници.

С изчезването на съветската заплаха и двете страни намалиха разходите си, но Финландия поддържа значителен брой наборни войници и резервисти.

Със своите 5,5 милиона жители Финландия може да разчита по време на война на армия от 280 000 напълно боеспособни войници, както и на 600 000 резервисти, което е значителна военна мощ за една европейска страна.

Професионалната й армия обаче не наброява повече от 13 000 войници, макар всяка година да привиква 22 000 наборници.

Швеция намали финансирането на армията си Разходите й за отбрана, възлизащи през 1990 г. на 2,6 процента от БВП, спаднаха до 1,2 процента през 2020 г. Страната обаче започна да променя тази тенденция след анексията на Крим от Русия през 2014 г.

Задължителната военна служба, отменена през 2020 г., беше отново частично възстановена през 2017 г. В момента шведската армия наброява близо 50 000 военнослужещи, половината от които са резервисти.

Двете държави обявиха значителни инвестиции в армиите си след началото на руската инвазия в Украйна.

(от БТА)