Българския банков сектор доказа, че е изключително устойчив на екзогенно генерирани икономически кризи. Към края на 2021 година активите на банковата система регистрираха ръст от 9.20% спрямо 2020 година, или ръст от 11,40 млрд. лева.

Това заяви специално за агенция БЛИЦ финансистът от Съвета по икономически и публични политики Никола Филипов.

"За същия период от време нетната печалба на банковата ни система бележи забележителен ръст от близо 74%. Основната причина зад този ръст е следствие от намалението на провизиите от 879,4 млн. лева през 2020 година до 598,1 млн лева през 2021 година", изтъкна известният икономист.

"Тук е важно да отчетем, че позитивно влияние върху банковия сектор оказа временният мораториум върху плащанията на кредитополучателите, който Европейският банков орган позволи на търговските банки.

Именно той беше една от най-ефективните икономически мерки за борба с икономическата криза, породена от коронавируса, като БНБ позволи разсрочването на кредити за над 9 млрд. лева", коментира Филипов.

Според него спадът в кредитирането през 2020 година е бил напълно компресиран през миналата година, като кредитният портфейл на банковата система достигна 78,7 млрд. лева, надминавайки предкризисните си нива.

"С обща капиталова адекватност за 2021 година от 22.62% и отношение на ликвидно покритие от 274.1% българската банкова система остава една от най-капитализираните и ликвидни в Европа", допълни експертът.

Той оцени като позитивно решението на БНБ да позволи на банките да разпределят дивидент.

"В годините след икономическата криза от 2008 година БНБ беше наложила ограничение върху търговските ни банки да разпределят дивиденти с цел да акумулират допълнителен капиталови буфери, което да ги направи по-устойчиви при настъпването на икономически кризи.

Макар и от една страна това решение да имаше позитивен ефект върху банковия сектор, като цяло, защото реално го капитализира, то от друга страна оказа негативно влияние върху публично търгуваните банки в България, като в голяма степен ги направи непривлекателни инвестиции", анализира Филипов.

"С това решение в голяма степен се цели да се адресира именно този проблем, като се възобнови органичният интерес на институционалните и дребни инвеститор към банковите акции.

Интересното е, че това решение беше взето непосредствено преди да се разрази военният конфликт в Украйна, който, неминуемо ще има негативен ефект върху икономически растеж и банковия сектор", завърши пред медията ни финансистът от СИПП.