България остава една от малкото европейски държави без законодателство в сферата на потребителската несъстоятелност, а положителният ефект от наличието на това може да достигне до 3% от Брутния вътрешен продукт на страната.

Това стана ясно по време на представяне на доклад “Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти”, изготвен от Съвета по икономически и публични политики, предаде репортер на БЛИЦ.

В доклада е заложен сравнителноправен анализ на нормативната рамка в редица държави в ЕС и извън него, икономически анализ на положителните ефекти от въвеждането на законодателство в сферата и социологическо изследване за нагласите на обществото относно личния фалит.
 
“Темата е изключително важна на фона на динамичната икономическа обстановка, както видяхме, тя присъства и в обсъждането на евентуалните коалиционни отношения от последните дни”, заяви членът на Съвета Никола Филипов. По думите му опитите за въвеждане на подобна нормативна уредба през последните години не са дали резултат.
 
Според експерта от Съвета Владимир Сиркаров българското общество не е достатъчно запознато с идеята за потребителската несъстоятелност. “Социологическото изследване на Изследователски център “Тренд” показва, че половината от българските граждани имат нужда от допълнителна информация относно въвеждането на законодателство за личния фалит.

Това е и една от основните причини да изготвим този доклад. Близо половината от респондентите са категорични, че трябва да има Закон за личния фалит, докато процентът на противниците му е много нисък”, допълни Сиркаров.
 
“Важно е да се изследват причините, поради което потребителите изпадат в несъстоятелност - дали става дума за рисков профил или поради икономическата конюнктура в страната. Така ще може да се прецизират текстовете в законодателството, благодарение на което то ще е по-ефективно”, допълни адв. Деян Драгиев.
 
Според експерта от СИПП Михаил Кръстев устойчив модел на законодателство в тази сфера е да се съобразяват интересите на всички замесени среди, както на длъжниците, така и на кредиторите.

“Такива са препоръките от страна на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Световната банка. Анализите в сектора показват, че страните с ефективно законодателство по отношение на потребителската несъстоятелност са с по-високи нива на Брутен вътрешен продукт.

Конкретно за България - въвеждането на работещ закон за личния фалит ще има положителен ефект върху брутния вътрешен продукт в размер до 3% и повишение на заетостта до 2%. Говорим за милиарди левове положителен ефект, ако законодателят си свърши работата качествено”, подчерта Кръстев.
 
“Балансът във финансовата система е много важен. Често забравяме, че освен длъжници, ние се явяваме и като кредитори на финансовите институции, чрез своите спестяванията си. Затова вторичния дългов пазар трябва да работи в ясно регулирана рамка, съобразявайки се с правата на потребителите, но опазващ и интересите на кредиторите”, заяви експертът от СИПП Кузман Илиев.
 
Икономистите подчертаха, че докладът не е законопроект, но е експертния документ, върху който трябва да стъпи всеки следващ опит за такъв, за да се избегне ситуацията, в която с опит да се свърши нещо положително, се нанася вреда на икономиката.
 
ЛИЧЕН ФАЛИТ:
СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ
И ИКОНОМИЧЕСКИ
ЕФЕКТИ
 


Снимки: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ


Видео: Съйко СЪЕВ, БЛИЦ