“Зеленият пакт вече е тук. Европа иска да стане първият въглеродно неутрален континент в света. За България това крие много рискове, но и възможности и целта, която си поставяме с този доклад за собствена сметка – да покажем заплахите и потенциала, с който разполагаме като икономика.

Да пробудим сектора, публичната власт и обществото за нашите стратегически и конкуретни предимства, а не като с “Пакета Макрон” – да проспим всичко и да стане късно.”

С такава заявка започна представянето на доклада на Съвета по икономически и публични политика (СИПП) - “Българският рудодобив под заплахите на ресурсния национализъм и международния популизъм” “Ние не произвеждаме микрочипове или ядрени реактори и в производствената верига все още сме далеч от високата добавена стойност.

За сметка на това разполагаме със значими залежи на метални полезни изкопаеми - литий, мед, злато, които са ключови за батериите и всички зелени решения,” разясни икономистът Кузман Илиев.
 


Кузман Илиев

“Ресурсният национализъм се изразява основно във вдигане на данъчното облагане върху суровинния сектор, заради огромните дългове на държавите по време на пандемията от COVID-19”, коментира пазарният анализаторът Преслав Райков.


Преслав Райков

“Макар и сравнението с останали страни с аналогични залежи и успешно развита добивна индустрия да показва добра практика от 1% до 6% от стойността на добитите метали, тук чуваме гласове в друга посока, което е вредно като политически сигнал за инвестиционната среда в България”, посочи икономистът Владимир Сиркаров.
 


Владимир Сиркаров

Постоянно утежняване на администрирането на инвестиционния процес като това в България е достигнало до абсурда, при който дори Европейската Комисия не знае колко институции са отговорни за издаването на разрешения за добив на полезни изкопаеми в България, сподели финансистът Никола Филипов. “България изостава спрямо съседите си по отношение на развитието на този сектор.


Никола Филипов

На 300 км от границата ни в Сърбия се изгражда литийно-борно находище за 2 млрд. евро, което ще повиши косвено брутния вътрешен продукт с до 4%”, заяви Михаил Кръстев от Съвета.
 


Михаил Кръстев

В обобщение Илиев коментира: “Като прибавим и че в ЕП минават доклади, които застрашават самото съществуване на минни дейности и сектора у нас, заради забраната им в НАТУРА 2000, която е 35 на сто от нашата територия - ситуацията изглежда притеснително.

А прекъсването на производствената верига е възможност - до година-две в Югоизточна Европа ще има и завод за микрочипове, които днес са дефицит и доведоха до спирането на Фолксваген. Трябва да действаме проактивно, а не да ни заобикалят чуждестранните инвестиции.”