В страната, където не пада тъмнина, европейските лидери потърсиха светлина в дългия тунел на войната. Срещите на Съвета на Европа са рядкост. Последната беше чак през 2005 г. Но конфликтът в Украйна даде безспорен повод на най-голямата правозащитна организация на континента да свика в Исландия едва четвъртото събрание в над 70-годишната си история. И да покаже дали все още има нужда от подобна институция.

Европейските лидери за пореден път осъдиха руската агресия и потвърдиха подкрепата си за украинския народ. Те са решени да потърсят отговорност от Русия за разрушенията и жертвите на войната. Но не само на думи, а и на практика.

Първата стъпка е създаването на регистър на щетите от войната. Пред БНТ генералният секретар на Съвета на Европа подчерта, че това е първият правно обвързващ документ, който ще търси отговорност от Москва.

“В този ключов момент е важно за жертвите да могат да подават искове за щети, за да може в бъдеще да бъдат поне частично компенсирани за страданията, причинени от тази война", каза Мария Пейчинович-Бурич - генерален секретар на Съвета на Европа.

България също подкрепи регистъра с подписа на вицепрезидента Илияна Йотова.

“В реконструкцията на Украйна трябва да се включат всички държави, а не само най-богатите в рамките на Европейския съюз. И тук е мястото на нашата страна много сериозно да се намеси в този процес", посочи вицепрезидентът.

Но как ще бъде прилаган този механизъм? Все още не е ясно. Европа обещава регистърът да не бъде поредния бавен бюрократичен инструмент без никакви реални ползи.

“След като създадем регистъра, ще трябва да намерим работещ модел за самите компенсации. Има различни подходи. Получихме подкрепата на всички членки, както и държавите от Г-7. Някои казваха, че такива решения ще отнемат години. А ние го постигнахме за шест месеца. Така че откровено вярвам, че с политическа воля и единство можем да успеем", коментира Тордис Колбрун Рейкфьорд Гилфадотир - външен министър на Исландия.

А докато Европа защитава бежанците и пострадалите в Украйна, в залата имаше един голям слон. Правата на опозиционното движение в Русия. Москва напусна Съвета на Европа след началото на войната. Беларус никога не е била членка. Затова техните граждани нямат закрилата на тази организация. А това прави репресията още по-лесна.

“В случая на Беларус досега сме разговаряли с контактни групи от гражданското общество и демократичните сили. При Русия по обективни причини редовно се срещам с правозащитници и хора, желаещи мир, когато идват в Страсбург. Но там все още работим по модел за системна борба с този проблем. Като цяло сме силно притеснени какво се случва и в двете държави", заяви Мария Пейчинович-Бурич.

Беларуският опозиционен лидер Светлана Цихановская пожела режимът на Лукашенко да не остава в сянката на Путин: “Важно е да напомняме на нашите съюзници за хуманитарната криза в Беларус, за руската заплаха за независимостта ни, за заплахата от ядрени оръжия. Нашата криза не е само вътрешна. Тя се отразява на мира и сигурността в целия регион и цяла Европа. Затова всички демократични държави са задължени да подкрепят Беларус и Украйна по пътя ни към свободата.”

И когато цяла Европа гледаше към проблемите на Изток, там избухна друг голям скандал. Премиерът на Северна Македония Димитър Кoвачевски публично нападна България, като я сравни с Русия.

Острите думи на Ковачевски дойдоха в отговор на Йотова. На форума вицепрезидентът постави въпроса за правата на българите в Северна Македония.

“Няма как да пренебрегнем това, че се палят български клубове, че са бити млади хора в РСМ с риск за живота им, само защото са заявили своята българска идентичност. Правата на българите в Македония все още не са гарантирани. Те не само че все още не са вписани в конституцията на РСМ, но и много ще държим, ако един ден този текст стане реалност, да видим какво е практическото му изпълнение”, каза Йотова. 

Европейският елит искаше да обсъди климатичните промени и изкуствения интелект. Но българо-македонският спор напомни на организацията, че преди да се насочи към новите заплахи, ще трябва да реши стари проблеми като езика на омразата. Нито Съвета на Европа, нито ООН предложиха ясно решение и вместо това заобиколиха темата.

“Езикът на омразата е голям проблем за демокрацията като цяло. Що се отнася до вашия въпрос, имаме конкретни органи като рамковата конвенция за защита на националните малцинства и европейската харта за регионалните или малцинствените езици. Това са местата, където подобни спорове трябва да бъдат обсъждани", коментира Мария Пейчинович-Бурич.

ИлзеБрандсКерис - помощник-генерален секретар по правата на човека към ООН: “Разбира се, езикът на омразата се наказва от закона. Но отвъд това според мен трябва да имаме още политики и лидерство в различните държави, за да спрем успешно този език и да намалим възможността да прерасне в по-големи конфликти, както в други части на света.”

В Рейкявик остана време и за още един български проблем - Шенген. Но и тук развръзката остава за бъдещето. Нидерландският премиер Марк Рюте не се ангажира със срокове.

“Много пъти сме обсъждали Шенген, включително с вашия президент, разбира се. Това обаче не зависи от нас. Трябва да изчакаме следващата оценка на Европейската комисия, за да видим дали е постигнат достатъчен напредък. Така че ние не сме против влизането на България в Шенген. Просто трябва да се уверим, че са изпълнени всички условия", каза той.

Това беше и поредното обещание на срещата в Рейкявик. Събранието на Съвета на Европа предложи повече въпросителни, отколкото новини и решения. Въпреки че е създадена да пази мира, една от най-старите действащи организации използва войната, за да напомни за себе си. Но така напомни и за някои проблеми, с които дори голямата политика не може да се справи. Въпросът е дали отговорността на Русия ще бъде един от тях.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук