България ще въведе еврото. Това няма как да й се размине, защото сме поели такъв ангажимент още по време на преговорния процес за членство в Европейския съюз. Въпросът е кога да стане. И не по-малко важно - какво ще се промени в живота на гражданите и на фирмите у нас. Влизането в еврозоната е политическо решение. Всяка страна, пожелала да се раздели с националната си валута, трябва да отговаря на определени условия. Критериите за конвергенция гарантират, че дадена държава членка е готова да приеме еврото и че присъединяването ѝ към еврозоната няма да доведе до рискове за икономиката на самата държава членка или на еврозоната като цяло.
Съществуват четири икономически критерия за конвергенция:
1. Ценова стабилност
Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. Сега инфлация у нас почти няма, по-скоро можем да говорим за дефлация.
2. Стабилни и устойчиви публични финанси
Държавният дефицит не може да бъде по-висок от 3% от БВП. Държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП. България отчита 2,1% дефицит и 26,7% държавен дълг за 2015 година.
3. Стабилност на валутните курсове
Страната кандидат трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на най-малко 2 години без сериозни отклонения от централния курс на ERM II и без да е осъществено девалвиране на двустранния централен курс на нейната валута спрямо еврото през същия период. България е във валутен борд и левът е вързан към еврото от доста години.
4. Дългосрочни лихвени проценти
Дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над размера в 3-те държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.

Освен България, държавите, които още не са въвели еврото, са Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия, Дания и Швеция. В края на миналата седмица беше лансирана идея тези държави бързо да бъдат приети в еврозоната като контрамярка срещу Брекзита.

Противниците на членството в еврозоната плашат с рязък скок на цените на дребно. Вероятно ще има някаква корекция, но самият факт, че и сега сме вързани с еврото, не предполага ударно повишаване на цените. Например преди година Литва прие еврото и никакъв ценови катаклизъм не се случи там. Има, разбира се, риск от обедняване, но и без това България е на последно място по доходи в ЕС. Ако преди сте получавали 1000 лева заплата, тя ще стане малко над 500 евро по действащия фиксиран курс. И теоретично с тези пари трябва да можете да плащате същите стоки и услуги, както и преди.
Големият плюс за България от въвеждането на еврото е в обвързването на нашата банкова система с тази на еврозоната. Това е гаранция вследствие на съществуващите защитни механизми. Или, казано с други думи - ако бяхме в еврозоната, фалитът на КТБ нямаше да се случи.

Ето още един железен довод „за“ еврото. Вижте какви са лихвите по кредитите в Германия, например. И ги сравнете с българските. Разликата сега е огромна. Българинът плаща в пъти по-висока цена (лихва) за кредит в сравнение с германеца при равни други условия.
Членството в еврозоната може да бъде оприличено и на полица за застраховка „каско“ на колата. Ако не дай си Боже катастрофирате, ще има кой да покрие напълно щетите ви. И тогава дори няма да се питате, че сте платили все пак някакви пари за застраховката.
Можем да сме вътре през 2022 година

Миналата година правителството формира специална група начело с финансовия министър, която да подготви кандидатстването в еврозоната. Престоят в т.нар. чакалня ERM 2 е две години. Реално можем да влезем там през 2018 година, което означава, че ако не се случи нещо непредвидимо, пълноправното ни членство в еврозоната и въвеждането на еврото може да стане в периода 2020-2022 година. Тогава ще отпадне и валутният борд, а левът ще отиде в историята. А многомилиардният резерв на БНБ, който сега крепи борда, ще може да се насочи към други области.