Изслушването на вътрешния министър Демерджиев вчера в Народното събрание не беше нищо повече от предварително режисирана от него и съучастниците му от ПП-ДБ Ивайло Мирчев и Божанов медийна манипулация, която уж трябваше да създаде внушението за нещо нередно. Но реално има ли правонарушение? За всички стана ясно, че такова няма. Тогава какво точно проверява Демерджиев в полетите на Делян Пеевски и защо.
Защо, е ясно – Демерджиев многократно хвърли в медийното пространство обещанието за „проверки“, „разкрития“, „разследване“ и прочие относно тези полети, вероятно и под влиянието на Мирчев, така че беше принуден да разиграе цирка с парламентарното изслушване, за да не се спука балона, който надуваше. Видно е, че вътрешният министър обича да говори пред медиите, харесва се в тази роля, но когато се застои повече пред микрофоните, започва да надскача себе си и възможностите си.
Но това е второстепенния въпрос. По-важното е, какво точно проверява Демерджиев. И защо информация, която би следвало да се ползва само за нуждите на МВР, се размахва по студията на разни журналисти от грантовото обкръжение на Сорос и Прокопиев. Те как получават тази информация – направо от Демерджиев ли, или от някои негови подчинени.
Защо е важно това? Защото, както вече споменахме – престъпление в случая няма. В съвременния демократичен свят не е забранено да пътуваш до където и да е, дори и да се казваш Делян Пеевски. Санкцията по „Магнитски“ също не го забранява, а и същата не се прилага на територията на Европейския съюз, спрямо граждани на държави от Съюза. Пеевски има доходи да си плаща полетите, не е нарушил режима на деклариране, защото ги е заплащал със собствени средства и такива на семейството му. Както сам го заяви.
Дори и за няколко полета да е използвал услугите на доверената му адвокатска кантора, средствата са били негови. Това също не е нарушение. А дали е пътувал сам, със семейството си, с приятели или познати от политиката и бизнеса, е част от личния му живот и това не трябваше да е предмет на парламентарен дебат, предизвикан от вътрешния министър.
В тази част информацията на Демерджиев приличаше по скоро на клюкарска рубрика в някоя жълта медия. Да, целта е ясна – Демерджиев подаде топката на Мирчев, за да отиграе той две положения. Да поиска оставката на конституционния съдия Десислава Атанасова и да обвини лошата прокуратура, че видите ли, пречила на „разследванията“ на Демерджиев. Което прокуратурата опроверга, защото като няма данни за престъпление, какво точно искаме от нея – да изфабрикува обвинение, за да угоди на амбициите на вътрешния министър?
Да не говорим, че Пеевски е лице с имунитет, спрямо когото установения със закон режим за разследване е по- различен и дали същият ред в случая не е бил нарушен.
А колкото до Десислава Атанасова, възникна съмнение, изразено и от други политически лица, доколко твърдението на Демерджиев е вярно, предвид изявлението на предходния вътрешен министър Емил Дечев, според което нямало данни за съвместни пътувания на Анастасова и Пеевски. Да не се окаже, че Атанасова е пътувала същия ден, но с граждански самолет и то в друга посока, а Демерджиев е манипулирал данните? Ако това е така – за какъв министър говорим въобще.
Има и друго. С каква цел Демерджиев е събирал информацията за полетите на Пеевски. Вероятно, за да я даде на медиите, близки до Сорос и Прокопиев. Иначе как да си обясним справки години назад, до които обикновените граждани нямат достъп, но същите се обявяват публично от журналисти, като Цънцарова или Стайков. И как, след като т.н. резервационни данни за пътници могат да се събират, обработват и съхраняват само с цел разследване и предотвратяване на тероризъм и други тежки престъпления, такива данни се оказват в ръцете на подходящите журналисти.
В парламентарното изслушване Демерджиев не посочи каква точно е целта на проверката на полетите – явно е, че не е антитерористична. Но става достатъчно ясно, че е с цел създаването на подходящите медийни манипулации, кой с кого пътувал, кого познавал и евентуално какво означавало това.....
Започваме да приличаме на Биг Брадър, в който едни хора с институционални възможности, като Демерджиев, могат просто така да изнасят данни за личния ни живот, без цел и без да е налице престъпление. Други, подходящите журналисти и медии, получават неправомерно тази информация от вътрешния министър, за да я развяват публично по медиите и да правят съответните спекулации.
Пеевски пътувал с адвоката си до Дубай, както и с партньори в дружества, в които пряко е имал участие (като „Булгартабак“) – то е повече от ясно, че са се познавали, но според Стайков, Цънцарова и тяхната „медия“, която е получила нерегламентирано информацията, тези пътувания били конспиративни .... Браво бе, аферисти.
