Калин Калпакчиев - новото (старо) прокси на кръга „Капитал“ в грантовия Съюз на съдиите
От почти две петилетки насам, основната роля на ССБ е да прокарва в правосъдната ни система интересите, както на чужди държави, така и на подсъдими олигарси, опитващи се чрез влиянието си в организацията, да получат индулгенция за извършените престъпления. Симбиозата между грантаджиите в съдебната власт, политическите проекти на олигархията като „Да, България“ и медиите от кръга „Капитал“ е толкова голяма, че ССБ на практика се превърна в институционален говорител по опорните точки на Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев и Цветан Василев, задавани в медиите им, както и на политическите послания на провалените политици като Радан Кънев и Христо Иванов.
Примерите са безбройни, като се почне от декларации, по повод и без повод, уж в защита на един или друг сгазил морала, но „техен“, магистрат, мине се през осигуреното от Прокопиев телевизионно участие в бТВ и Нова телевизия (според стенограмите АРГО именно разградският приватизатор контролира мейнстрийма) на едни и същи членове от ръководството на ССБ – Мирослава Тодорова, Нели Куцкова, Атанас Атанасов и Велислава Иванова, та се стигне до организираното висене на членовете на ССБ на стълбите пред Съдебната палата, заедно с адвокатите на същите тези олигарси. А „опорките“ са ясни – война с независимата прокуратура, овладяване на ключовите съдилища в страната, и налагане на съдебна „реформа“, която да обслужва изключително и само частните интереси на съсипалите държавата за последните 30 години видни „приватизатори“ и бизнесмени с бели якички.
Разбира се, ССБ беше твърде деен в прокарването на тези интереси и при заседанията на бившия Висш съдебен съвет, в който членът му Калин Калпакчиев се бе превърнал не просто в опозиция, а направо в знаме на Съюза на съдиите. По вина на Калпакчиев, или пък по негово искане, в зависимост от конюнктурата, буквално всяко заседание на ВСС беше превръщано в цирк.
Самият Калпакчиев не се посвени да вземе участие и в скандала със съдия Мариана Георгиева, уважила две искания на съдружника на Цветан Василев – Дмитрий Косарев при опита им да овладеят БТК. Оказа се обаче, че пламенната реч на Калпакчиев в защита на съдия Георгиева пред ВСС и оплюването на медиите, разкрили действията й, съвсем не е била случайна, защото съпругата на Калпакчиев – Елизабета Николова –
Калпакчиева, също е била замесена в казуса, произнасяйки се по него от позицията си на съдия в Апелативния съд в София. Факт, който Калпакчиев удобно премълчава, докато се хвърля на амбразурата.
Всъщност има доста премълчавания и в цялата досегашна кариера на съдия Калпакчиев. От редови съдия в районен съд, Калин Калпакчиев направо „скача“ в Апелативен съд, което е напълно необяснимо за обикновените магистрати, принудени бавно да изкачват кариерната стълбица. Също необяснимо е и защо по делото САПАРД Калпакчиев постанови оправдателна присъда, докато в Германия същите хора отдавна бяха осъдени - опитът му да прехвърли и тук вината на прокуратурата, освен нездрава фиксация в обвинението, не разкрива нищо друго.
С мълчание Калпакчиев подмина и скандала с изтеклите в медийното пространство снимки, на които същият, докато е действащ член на ВСС, е и в компанията на еврочиновника Юри Тавание, Атанас Атанасов и Велислава Иванова от Съюза на съдиите, както и „под ръка“ с лидера на „Да, България“ Христо Иванов и с друг от членовете на ССБ Мирослава Тодорова – разследвана дисциплинарно именно от ВСС за забавени от нея 229 дела. Статия в "Капитал"
Докато мълчеше по тези и други въпроси, Калпакчиев междувременно се изявяваше и като автор не къде да е, а в „Капитал“, издаван от Иво Прокопиев, както и в „Клуб Зет“ на Огнян Донев. И двамата обвиняеми за извършени тежки престъпления. Обяснението на тези контакти на Калпакчиев разбира се не беше тайна за никого, макар че да пишеш в медии на обвиняеми лица, докато същевременно си член на Висшия съдебен съвет и бивш (а сега и настоящ) наказателен съдия, меко казано минава всички граници на нормалността.
Миналата събота Калпакчиев беше избран за председател на Съюза на съдиите, с което всички маски окончателно бяха свалени. Дали този пост просто официализира безспорното му влияние в тази организация, или се явява нещо като „награда за цялостен принос“ към интересите на олигархичното задкулисие, или пък е заради „авторитета“, „морала“ и „заслугите“ на Калпакчиев за издигане престижа на съдийската професия, всеки може сам да прецени. Факт е обаче, че докато досегашния председател на ССБ Атанас Атанасов все пак пазеше някакво поведение и не обичаше твърде медийните изяви, то очакванията са Калпакчиев да се развихри и на това свое ново (старо) поприще и от сутрин до вечер да дефилира по страниците на „Капитал“ и в сутрешните блокове на телевизиите.
С което разбира се членската маса на ССБ съвсем ще оредее, защото на магистратите отдавна им омръзна хора като него и като Лозан Панов - по някакво странно стечение на обстоятелствата съвместяващ и поста председател на ВКС, системно да рушат доверието в съдебната система, да създават скандал след скандал и да минират всеки опит за нормалност, който се прокрадва в коридорите на Съдебната палата.
Последвайте ни
0 Коментара: