В събота зависимата от чуждо финансиране магистратска организация Съюз на съдиите в България, проведе отчетно-изборното си събрание и то не къде да е, а в четиризвездния хотел „Метрополитен“ в София. Но ако милионните грантове, които Съюзът е усвоил през годините по всевъзможни финансови механизми, очевидно са достатъчни за наемането на луксозна конферентна зала, то те се оказват крайно оскъдни, за да бъде „изпран“ имиджът на тази съсловна организация.

От почти две петилетки насам, основната роля на ССБ е да прокарва в правосъдната ни система интересите, както на чужди държави, така и на подсъдими олигарси, опитващи се чрез влиянието си в организацията, да получат индулгенция за извършените престъпления. Симбиозата между грантаджиите в съдебната власт, политическите проекти на олигархията като „Да, България“ и медиите от кръга „Капитал“ е толкова голяма, че ССБ на практика се превърна в институционален говорител по опорните точки на Иво Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев и Цветан Василев, задавани в медиите им, както и на политическите послания на провалените политици като Радан Кънев и Христо Иванов.

Примерите са безбройни, като се почне от декларации, по повод и без повод, уж в защита на един или друг сгазил морала, но „техен“, магистрат, мине се през осигуреното от Прокопиев телевизионно участие в бТВ и Нова телевизия (според стенограмите АРГО именно разградският приватизатор контролира мейнстрийма) на едни и същи членове от ръководството на ССБ – Мирослава Тодорова, Нели Куцкова, Атанас Атанасов и Велислава Иванова, та се стигне до организираното висене на членовете на ССБ на стълбите пред Съдебната палата, заедно с адвокатите на същите тези олигарси. А „опорките“ са ясни – война с независимата прокуратура, овладяване на ключовите съдилища в страната, и налагане на съдебна „реформа“, която да обслужва изключително и само частните интереси на съсипалите държавата за последните 30 години видни „приватизатори“ и бизнесмени с бели якички.

Разбира се, ССБ беше твърде деен в прокарването на тези интереси и при заседанията на бившия Висш съдебен съвет, в който членът му Калин Калпакчиев се бе превърнал не просто в опозиция, а направо в знаме на Съюза на съдиите. По вина на Калпакчиев, или пък по негово искане, в зависимост от конюнктурата, буквално всяко заседание на ВСС беше превръщано в цирк.

Самият Калпакчиев не се посвени да вземе участие и в скандала със съдия Мариана Георгиева, уважила две искания на съдружника на Цветан Василев – Дмитрий Косарев при опита им да овладеят БТК. Оказа се обаче, че пламенната реч на Калпакчиев в защита на съдия Георгиева пред ВСС и оплюването на медиите, разкрили действията й, съвсем не е била случайна, защото съпругата на Калпакчиев – Елизабета Николова – 
Калпакчиева, също е била замесена в казуса, произнасяйки се по него от позицията си на съдия в Апелативния съд в София. Факт, който Калпакчиев удобно премълчава, докато се хвърля на амбразурата.

Всъщност има доста премълчавания и в цялата досегашна кариера на съдия Калпакчиев. От редови съдия в районен съд, Калин Калпакчиев направо „скача“ в Апелативен съд, което е напълно необяснимо за обикновените магистрати, принудени бавно да изкачват кариерната стълбица. Също необяснимо е и защо по делото САПАРД Калпакчиев постанови оправдателна присъда, докато в Германия същите хора отдавна бяха осъдени - опитът му да прехвърли и тук вината на прокуратурата, освен нездрава фиксация в обвинението, не разкрива нищо друго.

С мълчание Калпакчиев подмина и скандала с изтеклите в медийното пространство снимки, на които същият, докато е действащ член на ВСС, е и в компанията на еврочиновника Юри Тавание, Атанас Атанасов и Велислава Иванова от Съюза на съдиите, както и  „под ръка“ с лидера на „Да, България“ Христо Иванов и с друг от членовете на ССБ Мирослава Тодорова – разследвана дисциплинарно именно от ВСС за забавени от нея 229 дела.

Статия в "Капитал"

Докато мълчеше по тези и други въпроси, Калпакчиев междувременно се изявяваше и като автор не къде да е, а в „Капитал“, издаван от Иво Прокопиев, както и в „Клуб Зет“ на Огнян Донев. И двамата обвиняеми за извършени тежки престъпления. Обяснението на тези контакти на Калпакчиев разбира се не беше тайна за никого, макар че да пишеш в медии на обвиняеми лица, докато същевременно си член на Висшия съдебен съвет и бивш (а сега и настоящ) наказателен съдия, меко казано минава всички граници на нормалността.
 

Статия в „Клуб Зет“

Миналата събота Калпакчиев беше избран за председател на Съюза на съдиите, с което всички маски окончателно бяха свалени. Дали този пост просто официализира безспорното му влияние в тази организация, или се явява нещо като „награда за цялостен принос“ към интересите на олигархичното задкулисие, или пък е заради „авторитета“, „морала“ и „заслугите“ на Калпакчиев за издигане престижа на съдийската професия, всеки може сам да прецени. Факт е обаче, че докато досегашния председател на ССБ Атанас Атанасов все пак пазеше някакво поведение и не обичаше твърде медийните изяви, то очакванията са Калпакчиев да се развихри и на това свое ново (старо) поприще и от сутрин до вечер да дефилира по страниците на „Капитал“ и в сутрешните блокове на телевизиите.

С което разбира се членската маса на ССБ съвсем ще оредее, защото на магистратите отдавна им омръзна хора като него и като Лозан Панов - по някакво странно стечение на обстоятелствата съвместяващ и поста председател на ВКС, системно да рушат доверието в съдебната система, да създават скандал след скандал и да минират всеки опит за нормалност, който се прокрадва в коридорите на Съдебната палата.