Лебедовата песен на Калпакчиев
Изненадващо за мнозина членове на ВСС, които са напълно наясно със състоянието на правосъдната система, а и защото ИВСС на всяко тримесечие изготвя подробна справка, миналия четвъртък за пореден път бе направен опит от страна на Калпакчиев да изопачи фактите в документа, а и да атакува главния съдебен инспектор Теодора Точкова. Всъщност, разглеждането на точката на едно от последните заседания на този ВСС за кой ли път вече показа дълбоките и скрити зависимости, с които олигархията е оплела съдебната власт.
Калпакчиев беше недоволен от работата на инспекторите на съдебната власт, които установили точно това, което мнозинството от българите добре разбират, а тези, които са имали взимане-даване с правосъдието, са го изпитали и лично. А именно – ИВСС констатира за пореден път множество нарушения в работата на съдии и по-конкретно: продължаване на практиката на протакане на делата, т.е. „бавно правосъдие”. За присъстващите в залата членове на ВСС причината за поведението на Калпакчиев е добре известна. С детайлите, разбира се, не е запозната широката публика. А този, който реши все пак да се запознае с детайлите, които присъстват в Глава VIII от Годишния доклад на ИВСС за 2016 г., посветена на установяване нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, ще разбере от първо лице и защо така разпалено Калпакчиев за пореден път атакува както членове на ВСС, така и контролиращите работата на магистратите в страната инспектори.
През 2016 г. в Инспектора към ВСС са постъпили 497 заявления заради бавно правосъдие – 215 от тях са по наказателни дела, 282 – по граждански, търговски и административни дела. 339 от заявленията са приети за основателни, т.е. по тях държавата, с решение на Министерския съвет, тепърва ще отпуска финансови средства за компенсиране на ощетените от бавното правосъдие граждани. Този компенсаторен механизъм, макар и ощетяващ данъкоплатците, всъщност е по-изгоден за бюджета. Чрез него страната ни намалява жалбите за бавно правосъдие, но пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург, чиито обезщетения излизат тройно и четворно по-скъпи. По данни на МП за 2016 г., чрез този „вътрешен механизъм” са сключени 261 споразумения за нарушаване разумните срокове за разглеждане и решаване на дела, а бюджетът е олекнал с 604 648 лв.
Докладът на ИВСС не само констатира статистиката на забавените дела, но в него се съдържат и причините за това: пропуски на съда да извърши всички необходими процесуални действия по подготовка на делото за разглеждане в открито съдебно заседание; несвоевременно произнасяне на съдията-докладчик по предварителните въпроси и насрочване на първо открито съдебно заседание; пропуски в решаването на всички предварителни въпроси – конституиране на страните, допускане на доказателства, насрочване на открито съдебно заседание; формализъм при призоваването на страните по делото; по граждански, търговски и административни дела са установени и даване от страна на съда на неясни указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, нарушаване на процесуалните срокове за насрочване и разглеждане на делата, недобра организация на съдебните състави при допускане и събиране на доказателствата, насрочване на съдебните заседания през големи периоди от време, неспазване на законоустановените срокове за постановяване на съдебните актове, непознаване на материалния и процесуалния закон – причина за отмяна на съдебните актове по реда на инстанционния контрол.
Всички тези системни нарушения на съдиите са установили инспекторите на съдебната власт. Разбира се, нарушения допускат и прокурорите и следователите, но те са значително по-малки по обем. Това бе и причината Калпакчиев да упрекне напълно незаслужено главния съдебен инспектор Теодора Точкова, която преди да бъде избрана от предишния парламент с впечатляващото мнозинство от 195 депутатски гласа, бе съдия в Хасково, че, видиш ли, инспекторатът бил пристрастен – атакувал съдиите, но спрямо прокурорите и следователите бил снизходителен. В истерично-фалцетното си говорене Калпакчиев си позволи арогантно и уронващо престижа на съдебната власт да отправи обида към един от доайените във ВСС – следователят Румен Георгиев, като му препоръча да напусне залата или да дреме. „Вие и без това си дремете”, обърна се към Георгиев проксито на олигархичния кръг „Капитал” в съдебната власт – Калин Калпакчиев. По-късно стана ясно и защо – Румен Георгиев просто припомни на „колегата си”, че съдиите са 2238, прокурорите са 1503, а следователите едва 444, което е напълно логична предпоставка за повече предложени за наказание съдии.
Калпакчиев изглеждаше още по-жалък и когато арогантното му поведение стана повод за реплики от други две представителки на ВСС – д-р Незабравка Стоева и Мария Кузманова, която на всичкото отгоре има и практически опит като съдебен инспектор в периода 2008-2012 г. Незабравка Стоева отбеляза тенденцията, която е особено забележима след разделянето на ВСС на две колегии – съдебна и прокурорско-следователска. А именно: значително се е увеличил процентът на наложените наказания от страна на административните ръководители на прокуратурата за допуснати от държавните обвинители пропуски и нарушения. С други думи – контролът в прокуратурата е реален, което несъмнено води до по-бързи срокове за приключване на производство в досъдебната фаза. Изказването на Кузманова също беше в тази посока, като тя напомни, че няма как ИВСС да си „фабрикува” нарушения на съдии, прокурори и следователи, ако такива не са налице.
Какво тогава накара Калпакчиев да реагира толкова остро на доклада на Инспектората на ВСС? Отговорът се съдържа на 73-та страница от доклада, където са посочени отправените от ИВСС предложения за образуване на 3.08.2017 г. Лебедовата песен на Калпакчиев - 3/6 дисциплинарни производства срещу магистрати:
„ИВСС е отправил предложение през м. ноември 2016 г. до ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу Мирослава Тодорова – съдия в СГС, за налагане на адекватно на тежестта на нарушенията наказание измежду предвидените в чл. 308, ал. 1 ЗСВ.
Предложението е във връзка с констатациите в Акт за резултати от извършена проверка по наказателни дела на 101 състав в СРС, а именно системно неспазване от съдия Мирослава Тодорова на установените процесуални срокове за решаване на делата в срока по чл. 308 и чл. 340 НПК, представляващо нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 т. 1 ЗСВ. ВСС е образувал ДД No 17/2016 г.”
Точно така, горещите страсти на Калпакчиев не били заради августовската жега, а заради „светицата” на олигархията в съдебната система – сивият кардинал на политизирания Съюз на съдиите в България, Мирослава Тодорова. Заради допуснат рецидив и забава по 229 дела, в края на 2016 г. Тодорова бе предложена за дисциплинарно наказание, а образуваното по-късно дело продължава да се точи. Една от причините – Калпакчиев твърдо не желае да си направи отвод от дисциплинарния състав, независимо, че се намира в конфликт на интереси заради публичната си обвързаност с Тодорова, покрай общите им действия срещу правосъдието и имиджа на България. „Светицата” на олигархичните кукловоди в правосъдието Мирослава Тодорова, която, докато отказва да разглежда съдебните си дела в разумни срокове, не спира да политизира правосъдната система и да прави неуспешни опити по кадровото й овладяване от зависими магистрати, не просто може да бъде отново понижена или заплатата й да бъде намалена, но и да стане обект на решение по чл. 308, ал. 1, т. 6, което регламентира: „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. Какво друго наказание следва да получи съдия, който в рамките на пет години два пъти става обект на дисциплинарни производства заради емблематичен рецидив – забавяне от правосъдие, което обществото с право тълкува и като „отказ от правосъдие”.
Да саботира дейността на ВСС в изминалите пет години бе запазена територия за Калин Калпакчиев, като в различни периоди в тази дейност се включваха проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов и уронилият престижа на институцията Върховен касационен съд негов одиозен председател Лозан Панов. На 3-ти август Иванов, по разбираеми причини, не присъстваше, нямаше го и съпруга на „Черния лебед” Панов, а Калпакчиев опита да изпее „лебедовата си песен”, но фалшиво. Защото вече освен членовете на ВСС и инспекторите от ИВСС, и читателите на „Труд” разбраха защо Калпакчиев атакува данните за бавното правосъдие у нас. Заради „иконата” Мирослава Тодорова. Но нейният защитник във ВСС дори няма смелостта да го признае. Калпакчиев със сигурност е подготвил своя репертоар от „лебедови песни” и за останалите 4-5 заседания на този състав на ВСС, но и те ще бъдат все така фалшиво изчуруликани.
Както фалшиви са и намеренията на част от новите членове на кадровия орган на „правителството” на съдебната власт, спрямо които вече тече усилена подготовка по обучението им да продължат лицемерната роля на Калпакчиев в саботиране на работата и на следващия ВСС, когато олигархичните кукловоди разпоредят.
Източник: "Труд"
Последвайте ни
0 Коментара: