Кандидати за депутати със сменена ориентация напират за властта от листите на „ДАЙ, България“ и „Нова република“.

лигархичната формация на проваления правосъден министър Христо Иванов „ДАЙ, България“ на практика няма да се явява на изборите. Вместо нея в бюлетината е записана коалиция, носеща същото име, но с мандатоносители „Зелените“, съпредседател на които е Владислав Панев - бивш служител на  Иво Прокопиев, и „ДЕОС“ - създадени със задкулисната подкрепа на ортачката на розовобузия  Саша Безуханова. Съответно там, където челните позиции не са заети от „съвестни граждани“, издържащи се през последните години от професионално протестърство и грантове от фондациите, контролирани от международния спекулант Джордж Сорос, място намират или компрометирани екоактивисти, или видни борци за правата на гейовете, каквато апропо е основната мисия на ДЕОС.

Оказва се, че „новите лица“ от „ДАЙ, България“ по примера на своя лидер Христо Иванов вече са участвали в политиката и са се провалили.

Гъвкавият дипломат Стефан Тафров, който води листата в 24 МИР-София, беше зам.-министър, а водачът в Пловдив-област Велизар Шаламанов беше военен министър в служебния кабинет „Близнашки“, където апропо се запомни с лобизъм в полза на определени оръжейни корпорации и скандала и опитите да запише Русия като „военен агресор“ в официален правителствен документ. Сред т.нар. нови лица е и съветникът на досегашния военен министър Николай Ненчев – Пламен Даракчиев, който води листата в Кърджали. Одиозната Антоанета Цонева пък дълго време топлеше стола в Обществения съвет към ЦИК, където от името на „гражданското общество“ гарантираше, че изборите са честни и без нарушения. Навътре в листите можем да видим имената на скандалния бивш зам.-министър на правосъдието Атанас Славов, който дни преди да заеме второ място в бюлетината за Стара Загора беше на заплата в МВР като съветник на Румяна Бъчварова. В Добрич кандидат-депутат от „ДАЙ, България“ е Владимир Лафазански, който е бивш кандидат за общински съветник, само че от ВМРО. Листите са добре уплътнени с протестъри като бившият служител на Слави Трифонов Теодор Михайлов, протежето на Севда Шишманова и Найо Тицин – актьора Ивайло Захариев, който е намерил работа като кандидат-депутат и за съпругата си Миряна. Иначе истински новите лица са хора на изкуството, които явно и хабер си нямат от парламентарна дейност като вокалистът на „Остава“ Свилен Ноев или създателят на „Ревю“ Васил Гюров.

Изключително стари и пребоядисани са и лицата на „Нова република“ на Радан Кънев. Освен самия него на водещи места в листите са Ушите на Командира Атанас Атанасов, бившият шеф на СДС Мартин Димитров, който днес е просто гражданин, ексминистърът на ГЕРБ Трайчо Трайков. Кандидатирането на последния

ще отложи съдебното дело за длъжностни престъпления,

което му предстои заради имунитета, който получава като кандидат-депутат. При тях са и ексдепутатите Борис Станимиров и Петър Славов и един от старите другари в структурите на СДС на митичния създател на кръга Агнешки главички Никола Николов - Господин Тонев. Място като кандидат-депутат си намери и колежката на Николов от Фотоволтаичната асоциация – Меглена Русенова, която първо бе разпределена като учредител на „ДАЙ, България“, но после се премести при Радан. За коалиционната партньорка Дани Каназирева пък смяната на политическата ориентация вече се е превърнала в начин на живот. Тя първо бе в ГЕРБ, после в ДБГ, по някое време беше независима, а сега заедно с малкото си верни хора е в листите на Радан.

Иначе мераците на двете формации, които привидно си съперничат, са ясни отдавна. Дори и да не влязат в парламента, тъй като имат също толкова бутикова подкрепа, каквато и обслужващите ги медии от кръга „Капитал“, те трябва да симулират политическа дейност. За да може техните господари – като Прокопиев и Цветан Василев, създадени от Фетхуллах Костов, да ги използват като обществена застраховка срещу съдебно преследване за далаверите, извършени от тях през годините на прехода.

И Главата на Зеления октопод в бюлетината

Псевдоекологът Тома Белев, известен като Главата на Зеления октопод, пак се опитва да влезе в политиката, този път ставайки част от партията на проваления министър Христо Иванов, станала известна като „ДАЙ, България”. Самозваният еколог присъства в две от листите – в един от районите в София и в Кърджали. Това не е първият опит на Белев да влезе във властта. Преди да се прегърне с Иванов,той има един неуспешен опит като кандидат за евродепутат от Зелената партия. Белев е известен като главата на Зеления октопод, тъй като заработва крупни суми чрез грантове за различни безсмислени проекти, свързани с екологията и опазването на природата. Така например Белев се е сдобил с повече от 2 млн. лева, за да брани, мести и наглежда делфините, лалугерите и лешоядите, като това са само малка част от средствата, които е прибрал. Още през 1999 г. Белев е назначен за директор на природен парк „Витоша”. Заедно с група екоактивисти, сред които жена му Весела Кавръкова, представител на WWF за България и Андрей Ковачев, председател на сдружение „За земята”, участват в различни сдружения и фондации, покриващи цялата страна. Така мрежата на псевдоеколозите действа безотказно, прибирайки милиони левове за финансиране на проекти уж в защита на природата. Самият Андрей Ковачев, както и ексшефа на „Зелените“ Борислав Сандов също са наместени в депутатските листи на „ДАЙ, България“.

Тафров обърнал на бардак посолството ни в Рим

Вечерта на 15 януари 1992 г. тогавашният министър на външните работи Стоян Ганев нарича в Рим първия си заместник Стефан Тафров „П.дераст!“ Любимецът на дамите и галено дете на демокрацията Ганев изригва с необичайната за първи дипломат квалификация на прием в нашето посолство, даден по повод неговото гостуване във Вечния град.

Но причината за необичайната оценка съвсем не е елегантно отказаният преди това както от Швейцария, така и от Италия посланически агреман на Тафров най-вероятно поради неговото безумно влечение към мускулести красавци. Квалификацията не е плод и на носещите се още по онова време из нашето външно министерство легенди за организираните из канцелариите от хърбавия началник с орлов нос мъжки партита със силен сексуален акцент. В оная януарска вечер Стоян Ганев нарича така първия си заместник, тъй като малко преди това в София и в негово отсъствие е обявено бленуваното и сътворено от Тафров признаване на Македония за самостоятелна и независима държава.

Но нито той, нито който и да било сред българските или италианските дипломати, присъствали на приема в нашето посолство през оная вечер, е можел да си представи, че в красивата старинна сграда на мисията ни, известна като „Двореца Валентино“, само няколко месеца по-късно

ще се вихрят умопомрачаващи гей-оргии.

Чийто мотор ще бъде точно призналият Македония извънреден и пълномощен посланик на България в Рим Стефан Тафров, заел високия пост след ходатайства на наши държавници и дипломати от онова време лично пред тогавашния шеф на италианската дипломация Джани Де Микелис. Ако се вярва на спомените на чиновници и прислуга, работили по онова време в посолството ни, пристигналото във Вечния град без съпруга и деца „негово превъзходителство“ – нещо доста необичайно за задграничен служител чиновник от такъв ранг, веднага демонстрирало съвсем открито обратните си тежнения. Забивайки като начало личния си шофьор, с когото започнали да си се радват по всяко време на денонощието в разкошния посланически апартамент на последния етаж на „Двореца Валентино“. Не след дълго заедно с него или успоредно с него палавият и силно развинтен отзад посланик се гушнал и с по-големия син на семейство дребни служители, които от благодарност били оставени на работа и след изтичането на мандата им.

Последвали други свалки с кръжащи около амбасадата нашенски лица с нестандартна ориентация, а междувременно от София на гости на Тафров

започнали да идват негови стари гаджета.

Тях той посрещал едва ли не като министри, като купонясвали до зори в просторния посланическия апартамент. По-отбраните от гостите си посланикът започнал да води в елитни римски хотели, където прекарвали цели уикенди без да напускат стаята, карайки само на „румсървис“. Постепенно „превъзходителството“ успяло да се внедри много добре както в римските гей-среди, така и в тези на някои други големи градове, където често си организирал командировки. Точно от това време е оплакването на едно от подразделенията на италианските специални служби до наш дипломат и разведка за спретната от Тафров мощна оргия в луксозен неаполитански хотел. На другия ден в наетия от посланика ни апартамент била влязла чистачката на етажа, придружена от служител по сигурността и заедно били открили разни „неприятни неща“ в кошчетата за боклук и в тоалетната. Та човекът на местните спецслужби занесъл тези „неща“ – доказателства за оргията на нашата разведка под дипломатическо прикритие, запечатани надлежно в найлонови пликчета. Независимо от зулумите си, станали достояние на органите за сигурност на макар и приятелска страна, Тафров пътувал за срещата си с неговите „приятели“ от Неапол и други градове със служебната дипломатическа кола, на която гордо се веел българският флаг.

В края на римския си мандат пък „негово превъзходителство“ започнало да си пада

по изпълненията на мъжкия хор на ватиканската катедрала „Свети Петър“.

Според наши дипломати и обикновени българи, имащи вземане-даване със Светия престол, Тафров започнал да посещава литургиите в катедралата, в които вземал участие въпросният хор, следял също така неговите изяви на други мероприятия във Ватикана и извън границите на папската държавица. Не след дълго ангелогласните мъже били поканени на прием в нашето посолство, като няколко се задържали повечко време около посланика. А един от тях - чернокож здравеняк, след това бил забелязван многократно да влиза по тъмни доби в посолството, вкарван там със служебния автомобил на Тафров. А прозорците на апартамента за гости на последния етаж на „Двореца Валентино“ оставали светнати до ранни зори, когато едрият мъжага се изнасял пак инкогнито от дипломатическото ни представителство.

Награден за интригата срещу Бокова

Номинацията на Тафров на водещо място в листата на „ДАЙ, България“ за 24 МИР-София е своеобразна награда за долнопробната интригантска кампания, която проведе срещу кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Кръгът около Иво Прокопиев направи всичко възможно да лансира своето пипало Кристалина Георгиева на мястото на Бокова в надпреварата за високия пост, а докато беше в Ню Йорк на служба към ООН, Тафров направи всичко възможно да провали Бокова и да се опита да лобира за Георгиева. Последствието от лобизма на Тафров беше, че Георгиева се провали с гръм и трясък и дори се наложи позорно да напусне Еврокомисията, но пък и Бокова не успя да спечели. Освен срамната за цяла България история с кандидатурите за шеф на ООН пребиваването на Тафров в организацията ще се запомни основно с това, че неколкократно е заемал спорни позиции, свързани с Ирак, по които представителите на постоянните членове на Съвета за сигурност Великобритания и Франция са имали категорично противоположни мнения, а в US медиите дори имаше иронични подмятания, че дипломатът ни е най-верният съюзник на администрацията на бившия президент Джордж У. Буш.

Човек е на Прокопиев

Кака Цона прегърна глашатаите на банкера беглец

Любимата грантаджийка на Агнешките главички и особено на Иво Прокопиев Антоанета Цонева поведе най-дългата листа на „ДАЙ, България“ за парламентарния вот в столичния 23-и МИР - София, както и тази във Варна.

По този начин Цонева, упорито наричана от свои и чужди Кака Цона, има най-голям математически шанс да се промуши в следващия парламент, тъй като районите, от които се кандидатира, разпределят най-много депутатски мандати. Тя е един от така наречените дарители, отделили уж лични средства за каузата на Иванов.

Всеизвестен факт е, че бръкналите уж в джоба си, за да подпомогнат финансово „ДАЙ, България” са представители на мощни НПО-та и дългогодишни храненици на фондации, финансирани щедро от Джордж Сорос. Всички те са в орбитата на кръговете Агнешки главички и „Капитал“, а отскоро много близки с укриващия се от родното правосъдие в Белград банкер беглец Цветан Василев. Сумите, които са дарили, са смешни на фона на грантовете, получени от „Америка за България“ и „Отворено общество“ на Сорос. Доскоро Кака Цона беше председател на Института за развитие на публичната среда, а сега е в оставка заради участиетоси в изборите. Нейната организация е прибрала близо 1,2 млн. лв. от фондации, свързани със Сорос, чрез грантове за проекти.

Цонева е човек на Иво Прокопиев и връзка през Агнешкия крал Никола Николов. Връзката й с кръга Агнешките главички не е отсега. Малко известен член на кръга е бившият секретар на община Копривщица Светослав Георгиев. Днес той е член на УС и изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда на Цонева. Когато през 1997 г. той беше преместен в областната управа на София, на неговото място в община Копривщица беше инсталирана именно разградската протестърска валкирия на кръга „Капитал” Антоанета Цонева. От лятото на 2001 г. Антоанета Цонева също започва работа като експерт в администрацията на Софийска област. Забележете - със специалност „Българска филология” тя постъпва в дирекцията, която се занимава с разпореждането и управлението на държавната собственост. През годините този бизнесобръч демонстрира завидна еластичност и способност за адаптация към силните на деня. След 2001 г. към него се присъединиха функционери на СДС, които не можете да откриете при първоначалните сбирки. Един от тях е бившият заместник-министър на икономиката в правителството на Костов - Иван Иванов (с прякор Мозъка). Монтанският икономист беше направен с решаващата подкрепа на Агнешките главички главен секретар на Надежда Михайлова през пролетта на 2002 г.

Година преди да лъсне връзката между Прокопиев и банкера беглец

Цветан Василев, афиширана в проксито им „КТБ-файлс”, се случи нещо много мило - Кака Цона се прегърна с глашатаите на банкера беглец. Това стана на митинг пред Съдебната палата, свикан от Христо Иванов, след като на 7 юли 2015 г. временната парламентарна комисия отхвърли поправките в конституцията. Наред с млади хора, свързани с рекламните и аутсорсинг компании, близки до Прокопиев, един до друг застанаха Кака Цона, доктор Вера Ахундова, лицето Божидар Томалевски с много самоличности, човекът на бившия министър на отбраната Ненчев – Пламен Даракчиев. Томалевски и д-р Ахундова са видни рупори на банкера беглец. Д-р Вера Ахундова е от ДС, Комисията по досиетата я обяви 7 пъти. Огласяването на досието й от 6-о управление на ДС, където се е подвизавала като агент Ана Хранова, за първи път стана в качеството й на публична длъжност – началник на управление на МИЕТ. Последно беше обявена в качеството й на кредитен милионер. Тя е бивш член на борда на директорите на фалиралата рафинерия „Плама”, която дължи на 6 банки – ОББ, ЦКБ, „Биохим”, Балканбанк и т.н. 13 млн. неденоминирани лева и е в списъка на длъжниците, огласени от комисията „Костадинов”. Никак не е учудваща прегръдката в Прокопиевата партия между Даракчиев, изиграл ключова роля в съсипването на военното разузнаване, и ДС, в лицето на агент Ана Хранова.

Редила листите еднолично

Цонева упорито работи за спечелване на титлата „сив кардинал” в „ДАЙ, България“ или поне в организационната й дейност. Чевръстата бивша секретарка, успешно трансформирала се в изборен експерт, въпреки че по образование е учителка по български език, е имала решаваща роля в подредбата на кандидатските листи. Освен че тя самата е поставена на възможно най-благоприятните позиции, сигнал за намесата й беше даден от нейни бивши съратници по време на горещите фейсбук дебати по повод битката за депутатски места в „ДАЙ, България“. Завесата тогава беше повдигната от бившия шеф на Зелените Петко Ковачев, който дори заплаши да публикува имейлите, които са се разменяли по време на пазарлъците, а експротестърът Асен Генов намекна, че именно Цонева подрежда листите и с нея човек не може да излезе на глава.