През изминалия уикенд Банско прие Световната купа по ски алпийски дисциплини – най-голямото спортно събитие у нас за годината.

За да се спечели домакинството и да се посрещне достойно надпреварата се вложиха огромни усилия – два месеца труд на общо 1000 души, доста от тях висококвалифицирани специалисти.

Бюджетът бе 4,5 млн. лева, като по традиция организаторите у нас поемат поне половината от средствата, за да натоварят минимално държавата. Вложените пари си заслужават всеки лев, но само ако Банско продължи да се развива, иначе ще отидат на вятъра.

Срещу направеното България получи уникален престиж и реклама като водеща ски дестинация в световен мащаб. Вече не каним туристите с „Елате, тук е много хубаво!“, а с реална демонстрация на какво е способен водещият зимен курорт на страната ни.

Приемането на кръг от най-рейтинговата надпревара в белите спортове е мечта за всяко място с хотели и писти, но съвсем малко от тях успяват да се вредят в календара. А стартовете през януари са най-престижни и неслучайно се наричат класики.

Почти всичките имат твърдо място като спирки на Белия керван – швейцарските Аделбоден и Венген, австрийските Кицбюел и Шладминг. По същото време жените са на места като италианските Сестриере и Кортина д’Ампецо, който сега по изключение отстъпи мястото си на Банско, тъй като ще приеме финалите на сезона през март.

Така всеки фен на ските, залепнал пред телевизора за големите стартове на страховитата писта „Щрайф“ загря със зрелищните спускания за жени на „Марк Жирардели“ у нас.

„Ако някой досега не беше разбрал къде е Банско, вече знае“, обобщи президентът на БФСки Цеко Минев. Спортните състезания са върхът на айсберга, но целта им е не просто да коронясат чаровната американка Микаела Шифрин като най-добрата скиорка в света. Те са основният промоутър на всеки един зимен курорт.

Ако пистите, хотелите и условията ти са достойни за най-добрите в света, значи и любителите скиори биха предпочели да си похарчат парите при теб. Пък и много хора обичат да ходят по стъпките на големите и така самото място придобива „добавена стойност“. А ски туризмът е туризъм от висок клас. Хората, които привлича, са със значително по-големи финансови възможности и са доста по-склонни да харчат пари за комфорт.

С тази задача Банско се справи. Осигури едното изискване – търсенето. На долната станция на кабинковия лифт опашките са също толкова дълги като всяка година. Все още скиорите не са отблъснати от перспективата да чакат два часа, за да карат още толкова. Но вече над десетилетие Банско не може да им предложи нещо по-добро.

Висенето в трафика определено не е реклама на курорта и има вероятност да доведе до спад на търсенето. Обстоятелство, което в света на бизнеса означава само едно – пропуснати ползи или иначе казано загуби.

Става въпрос за пари, които могат да влязат в българската икономика и да осигурят работните места, които в последните години превърнаха Банско в една от най-популярните дестинации в цяла Югоизточна Европа.

„Единственият курорт, който може да се развива, е Пампорово, тъй като не е в границите на парк – смята икономистът Владимир Каролев. – Странно как се е получило така, но тъй наречените „зелени“ не са го включили в границите на парк, когато са изготвяли устройствените планове. Това е станало със съгласието на всички управляващи, включително на сегашните от ГЕРБ.

Но БСП също бяха на власт и също нищо не направиха. „Зелените“ всъщност са псевдозелени, защото така са написали правилника на парковете и промени в някои закони като този за защитените територии, че не може да се забие един пирон никъде.

Това важи не само за Банско, но и за Добринище, Балкана, Юндола, Витоша, тъй нареченият „Супер Боровец“, какъвто проект имаше… Не съм против развитието на Пампорово, но това не означава, че останалите не трябва да се развиват.“

Получава се така, че на пръв поглед всички в България са зад развитието на ски туризма. Както скиорите, така и хората в Банско, за които другият вариант е да емигрират, за да работят същото, но вече не за себе си.

Почти всички политически сили са изказвали подкрепа, но въпреки това вече над 10 години планът за втори кабинков лифт отлежава в чекмеджето. Излиза, че двайсет или трийсет души, които се определят като „зелени“, налагат волята си над всички останали…

Не знам дали не е време скиорите и сноубордистите, които сме 600 000 души, да не направим една стачка, да блокираме нещо, за да се променят законите и наредбите. Искаме там, където има планини, да се направи ски инфраструктура, а не хотели.

Другият вариант е Бойко Борисов да спре да слуша партийния зеленчук, който на избори взима под 1% и то защото се включи в тази широка коалиция „Да, България“.“

Срещу изграждането на ски съоръжения у нас се излагат множество тези – една от тях е, че България нямало планини като Алпите и нямало как да направи писти над горския пояс.

Но в самите Алпи пистите продължават и през гората. Който е гледал най-дългото спускане от Световната купа във Венген, знае, че стартът е някъде из чукарите, а втората половина на трасето минава през огромни просеки. А в Кицбюел цялото състезание е в горския пояс – стартът е на 1600 метра надморска височина, а финалът – на 800 м, с над 100 м по-ниско от Банско.

„Ако сте гледали нощното каране в Австрия – огромни хотели направо на финала – продължава Каролев. – Миналата година бях в университета Бокони в Италия, където съм докторант. Оказа се, че там зелената партия е в парламента, но въпреки това където има ски зона, не е парк. Така Кортина д’Ампецо е в парк. Така е и в Австрия, в Германия, в САЩ… Навсякъде!“

Според популярният икономист единствената причина Банско да продължава да чака втората си кабинка 11 години след първата Световната купа, е политическа. Той споделя становището, което набира все повече привърженици, че новата „зелена“ мода всъщност има за цел не толкова опазването на природата, колкото спъване на икономическото развитие.

„Зеленото явление не е лайфстайл, а политика – твърди Каролев. – И по-умни хора от мен са казали, че новите зелени са старите червени. В Германия дори на бившата комунистическа партия посланията са десни в сравнение с тези на Зелената партия. В България е същото. „Да, България“ също не са десни. Аз не съм против екологията. Лично аз имам „зелен“ лайфстайл.

Когато обикалям планините, хората го виждат – събирам боклуци, засаждам дървета. Зелената идея не е вредна. Вредни са политиците, които зад зелен параван вкарват леви политики. Същото е и с квотите за въглеродния диоксид.

Вече внасяме ток от Турция, което е абсурд. Вместо да инвестираме повече в новите технологии и да се изчистят моретата от пластмасите, те са се втренчили във въглеродния диоксид, а той дори не е проблем. Така е и при изграждането на ски инфраструктура. Въпреки, че за всяко отсечено дърво се прави компенсаторно залесяване.“