Писателят Христо Стоянов написа критичен коментар към управляващите. Той припомни каква роля са имали и имат читалищата за запазване на самосъзнанието на българите и за развиване на културния живот.

Стоянов критикува и срещата на премиера Кирил Петков с президента на Руанда.

Ето какво написа той в личния си фейсбук профил:

СПРЕМ ЛИ ДА ПЛАЩАМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО БЪРШАТ ПРАХ, ЩЕ СЕ РАДВАМЕ НА ТЕЗИ, КОИТО ГО ДИШАТ

Най-лесно е да се каже, че "няма пари за тези, които бършат прах"... Или пък, че "навсякъде по света музеите са частни"... Първото го казва човек, който прие в редиците на партията си Ицо Хазарта и "Аз съм Наско", обявявайки ги за интелектуалци.

Другият е онова нещо, което караше единствения му читател да се провиква в ефир: "Сложихте ли червена точка, сложете червена точка"... Защото Тошко работеше официално доскоро като сценарист на Слави Трифонов, а Слави Трифонов съответно работеше като единствен читател на Тошко Йорданов.

Сега тези хора решават кое е култура, кое е бърсане на прах. Вярно е, че една голяма част от музеите в света са частни, но също така е вярно, че там има перфектно законодателство. Вярно е също така, че в страната, откъдето върнаха като природно бедствие "Аз съм Наско" нямат Министерство на културата, но пък имат Нобелови лауреати и раздават "Оскари", "Пулицъри" и други разни работи. И го правят независимо от Държавата, но благодарение на нея, защото тя е създала условия за това.

Т.е., създала е законовите рамки, в които може да съществуват и да продължат да обогатяват колекциите си и Музеят за модерно изкуство, в чиято колекция има и български автор. Чрез Закон за меценатството, чрез организацията на съответните музеи, галерии, театри, опери...

Където, освен професори, академици, консултанти работят и хигиенисти. Докато тука в същите институции работят професори, академици и други специалисти като хигиенисти - поради липсващ фонд за заплати.

Как да се обясни на тези хора, че България има и нещо, което е типично български феномен и се нарича Читалище. Че именно тези читалища, освен библиотеки в малките населени места запълват и вакуума от липса на театър, галерия, музей....

Почти всяко читалище в страната има свой исторически кът, битов кът, където децата попълват знанията си по история. Липсата на театър се запълва от местен самодеен състав.

А знаят ли тези хорица, че в тези читалища има съкровищница от живописни платна на Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Мърквичка и десетки и стотици български автори, които са подарили на родното си село платна, книги, скулптори. Вместо да направи държавата регистър на тези произведения, тя решава да ги закрие ли. Да не събират прах. Искам да им кажа на тези синковци, че там, където няма кой да бърше прах този прах се смърка...

"Аз съм Наско" би трябвало пръв да скочи срещу намеренията на прекия си художествен ръководител Асен Харвардиеца и да си хвърли оставката. Защото навремето следата, която неговите деди са оставили се нарича "Читалище", сега следата, която той ще остави ще се нарича "Дупка, където е имало читалище"...

Да не говорим и за това, че войнишките паметници също са на разпореждане на музеите. На каква историческа памет ще учим младите после. Или ще наминаваме и ще казваме на насъбралите се младежи: "А тази маса, над която си се навел да смъркаш този бял прашец някога баба ти е чистила от прах"...

Не казвам, че всичко трябва да се превърне в самодейност, все пак да не падаме на нивото на Слави и останалата интелектуална гмеж, но да не забравяме, че почти всички големи имена в нашата култура са тръгнали от там. Че всеки археолог се е запалил по тази наука от намерения в двора на селското читалище воденичен камък, който го е потопил в дълбоките води на историята... Че големите актьори на България са започнали от там, а да не забравяме, че от тези селски библиотеки са тръгнали нашите писатели...

Защото "Читалище" идва от "Чета" и точно в тях се е развивала не само просветителската, но и революционната дейност. Сега те са места, които събират прах... А всъщност това са онези хапчета "Гинко билоба", които поддържат нашата Национална памет жива.

Разбира се, че промени са необходими. Но да заличиш векове историческа памет не е промяна. Дори не и чегъртане. Това в Китай се наричаше "Културна революция"...

Но не се учудвам, че правителство, управлявано от радетеля за Руандийски геноцид в България може да измисли нещо друго.

Между другото само да вметна, че единственият милионер в Руанда е с лични сметки на стойност около половин милиард долара. Как с една президентска заплата си е докарал такъв доход, освен чрез корупция, в страна, където няма корупция може сами да се досетите.

Дали пък Кирил Петков в Брюксел при срещата си с Пол Кагаме не уговори политическото си убежище след като и на последния българин накрая му стане ясно, че ни управляват генномодифицирани екземпляри, създадени като психотронно оръжие...