Откакто дълговата криза се превърна в криза на еврото, Европа се пита: Какво ще се случи, ако потокът на пари пресъхне? Сега дойде и отговорът: Кипър. Еврогедон се понесе над острова. Лидерите в Никозия все още работят, за да избегнат катастрофата, но за жителите тя вече е ударила, пише „Дейли Телеграф”.
За разлика от холивудските филми, този път няма хора, бягащи панически от градовете- никой не може да си позволи да пилее бензина. Дългите магистрали почти са се обезлюдили. В магазините вече влизат много малко клиенти.
Повечето кипърски граждани нямат представа какво следва. Междувременно, банкови служители излязоха на протест.
„Те се опитват да отнемат нашите животи, нашите пари. Казаха, че ще отворят банките във вторник, но вече нищо не се знае”, коментират граждани, цитирани от британския в. "Дейли Телеграф". Едва ли е изненадващо, че кипърците се готвят за тежки времена.
След ден на драми, кипърският парламент одобри законопроекта за преструктуриране на банковия сектор и създаване на фонд за солидарност. След 12 часа на заплетени дебати, парламентът в Никозия одобри законопроектът, който се разглежда като основен при набирането на 5,8 милиарда евро, което международните кредитори поставиха като условие, за да отпуснат спасителен пакет от 10 млрд. Евро, обобщава събитията от петък „Гардиън”.
Депутати също така се съгласиха за налагане на контрол върху капиталите, въпреки че се спряха малко преди гласуването по много спорния данък върху банковите депозити, което се очаква да се състои в събота. Ако налогът бъде одобрен, се очаква кипърските лидери да се отправят към Брюксел за разговори с висшите кръгове на ЕС.
Георгиос Василиу, бивш президент на Кипър, заяви пред британския в. „Гардиън”, че е наложително да не се позволява на банковата система да се срине.
„Кипър не е просто един остров под слънцето. Ние сме разработили уникален сектор на услуги, основан на доверие в банковата система. Ако това доверие се изгуби, нищо няма да остане. Всичко, което е било създадено, ще бъде унищожено с огромни последици”, коментира Василиу.
„Няма съмнение, че обикновените хора трябва да допринесат за финансовото спасяване на острова”, заяви бившият президент, който беше на власт в периода 1988г.-1993г. Същевременно, той отправи критики към липсата на далновидност, която министрите показаха при обявяването на данъка.
