Сагата с обслужващото Прокопиев тълкувателно решение на ВКС по закона за гражданската конфискация придоби комични размери.Стигна се дотам, че в битката трябваше да бъдат вкарани и най-верните Прокопиеви преторианци – личната му коалиция „Демократична България“, водена от близките на подсъдимия бизнесмен Христо Иванов и Атанас Атанасов.

Съвсем резонно – лидерът на кръга „Капитал“ впрегна веднага след празниците политическите си труженички на работа. Всъщност, анонсираното от Иванов и Атанасов сезиране на Еврокомисията през техния депутат Малинов, е последният ход на скандалния бизнесмен. Просто защото той дотук загуби битката. Но очевидно не се е отказал от войната.
 


Ето как започна тя:

Председателствано лично от шефа на ВКС Лозан Панов заседание на гражданската колегия на Върховния съд реши (с изключение на 11 съдии, които са против), че ако дадено лице е оправдано или наказателното производство срещу него е прекратено, то следва да се прекрати и процедурата по гражданска конфискация, в която водеща е Антикорупционната комисия.

Решението на върховните магистрати обслужва пряко Иво Прокопиев. Към момента активи на олигарха за 200 милиона са запорирани след решения на няколко съдебни инстанции. Причина е  срамната приватизация на „Каолин“, за търсенето на наказателна отговорност, по която уви, давностните срокове отдавна са изтекли.

Не са изтекли, сроковете, по които обаче КПКОНПИ може да възстанови справедливостта. Без значение дали адвокатите на Прокопиев успеят да прекратят с процесуални номера и процедурни хватки някое от делата срещу него. Това е смисълът на гражданската конфискация. Тя не е наказателно преследване. Не си осъждан, не лежиш, не подлежиш на действия по НК или НПК. В много случаи правомощията на КПКОНПИ са сходни на тези, които упражнява Националната агенция по приходите (НАП). Нищо ново под слънцето. Само, че Прокопиев няма мач с НАП, има с КПКОНПИ и нейния председател Пламен Георгиев – редовна мишена на кафяви атаки в медиите-бухалки от кръга „Капитал“.

Решението на върховните магистрати е скандално и по следните причини:
То неглижира приетия през 2012г. закон за гражданска конфискация.
То неглижира последвалото решение на Конституционния съд, казващо че спирането на наказателното производство или оправдателната присъда не са процесуална пречка за продължаване на процедурата по гражданска конфискация, нямаща общо с наказателното право и наказателните закони.

То грешно си служи с директива на ЕК от 2014, касаеща конфискацията при наличие на наказателно производство. Тоест съвсем друг случай.
То служи за щит на Иво Прокопиев, който както става ясно разполага с личен шеф на ВКС на свое разположение.

Действията на когото не успяха да предизвикат като че ли желания ефект, предвид факта, че депутатите гласуваха, а президентът Радев подписа, законодателни промени, обезсилващи скандалното тълкувателно решение на третата инстанция.

И така на сцената излязоха Матросовците от коалицията на Прокопиев –  Иванов и Атанасов, заплашили, че ще изпратят (през евродепутата си Малинов) в Брюксел закона, който отговаря на дългогодишните обществени желание за възмездие, за преодоляване дефицита на справедливост.

Докато Антикорупционната комисия запорира милиарди (внесла искове за над 3 милиарда и отнела в полза на държавата близо 150 милиона), съдии и политици правят и невъзможното, за да стопират този процес. Да осуетят преследването на облагодетелствалите се от Прехода, които най-накрая видяха, че някой се осмелява да им потърси сметка как така на 22 години получава даром вестник, а на 28 се събуди по-богат със 100 милиона. Такъв точно е скандалният бизнесмен, но такива са и други. Такъв е и Цветан Василев, когото съдия Катерина Енчева от СГС лично обслужи със скандалното си преюдициално запитване до Съда на ЕС. Действие, което в последствие се оказа, че е солидно възнаградено с топла служба в европейските институции. 

Логично е скандалните персони да удрят с всички сили по неудобните им закони и магистрати.
Не е логично да ни правят на маймуни.

Ще повярваме ли на срамната "коалиция" около Прокопиев, активирана да заслужи грантовете, бранейки работодателя си?

Ще повярваме ли, че откраднатите пари на тези не трябва да се конфискуват?

Ще заклеймим ли онези, които най-накрая подгониха облагодетелстваните  от годините на разбойническия Преход и Костовата бандитска приватизация?

Ще повярваме ли на Прокопиев и кафявата му пропагандна машина за удар по държавността и институциите? Ще продължим ли да си затваряме очите, че соросоидите на практика конструираха у нас не паралелна, а направо тяхна си държава, превзета и завладяна на всички нива.

Време е наистина да кажем стига толкова. Време е да отвоюваме страната си от заразилите и просмукани във всички нива на обществено-политическата тъкан.

За да има България и в бъдеще.