Първият президент от началото на демократичните промени е Желю Желев. Първият път – избран не пряко от народа, а от парламента – през август 1990 г. През януари 1992 г. той става и първият избран от народа – след балотаж срещу левия кандидат Велко Вълканов, при който взема 52,8% от гласовете.
На тези избори гласуват и най-много хора на президентски вотове досега – внушителните 5,1 млн. избиратели.

Петър Стоянов е вторият президент. Той е избран през 1997 г. след балотаж срещу левия кандидат Иван Маразов. Тогава гласуват 4,1 млн. души, като Стоянов получава 59,7% от гласовете.

Георги Първанов – третият президент, е единственият държавен глава, избиран до момента в два последвателни мандата. През 2002 на изборите гласуват 3,7 млн. души, а Първанов получава 54,1% от гласовете срещу 45,9%, които печели Петър Стоянов.

Вторият мандат си Първанов печели пет години по-късно – след балотаж срещу Волен Сидеров. Тогава на втория тур гласуват 2,6 млн. души, а Първанов получава 76% от гласовете.

Четвъртият президент Росен Плевнелиев беше избран през 2011 г. –след балотаж срещу Ивайло Калфин, и с подкрепата на 52,5% избирателите. На този вот гласуват 3,3 млн. души.

На последните избори Румен Радев беше избран за пети президент след балотаж срещу председателя на парламента Цецка Цачева. От гласувалите на втория тур 3,4 млн. души 59,35% подкрепиха Радев, а Цачева получи 40,65% от гласовете.

Ето кратката им история:

Желю Желев ще бъде запомнен най-вече с прочутите „Боянски ливади” от лятото на 1992 г., когато той си позволява да критикува правителствотото на СДС, оглавявано от Филип Димитров. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които Желев губи от Петър Стоянов.

Стоянов след това печели и президентските избори и изиграва важна роля в момент, когато насред Виденовата зима България е парализирана от протести заради безпрецедентната криза и инфлацията. Тогава левицата връща мандата и след служебния кабинет на Стефан Софиянски идва правителството на Иван Костов.

Петър Стоянов ще бъде запомнен и с репликата „Иване, кажи си” като призив да се обявят причините за смяната на половината министри в кабинета „Костов”. Стоянов решава да разкрие причините с доклад, който показва на президентския дебат и… губи изборите.

Георги Първанов се определя като социален президент. Като най-голямо постижение в рамките на мандата си определя членството на България в Европейския съюз, а като най-тежко външнополитическо предизвикателство – срещата си с Муамар Кадафи.

Във вътрешен план най-тежкото обвинение, което получи, бе че е скрил миналото си на агент „Гоце”. Той потвърди, че в архивите на разузнаването има папка с това име.

Ни най-малко не съжалява за ролята си при създаването на тройната коалиция, за която опонентите му казват, че плод на сделка с НДСВ и ДПС.

Мандатът на Първанов ще се помни и с договарянето на големия „енергиен шлем”, който така и не се реализира, както и влизането на България в НАТО, срещу което БСП в миналото се противопоставяше.

Именно на Първанов се наложи да посреща тленните останки на загиналите в Кербала български бойци – в Ирак България даде 13 жертви.

Росен Плевнелиев – президентът технократ, е единственият, на когото се налага да състави две служебни правителства.

В рамките на мандата му се сменят три парламента и пет кабинета.

Плевнелиев не се поколеба да свали доверието от кабинета „Орешарски” след началото на протестите. Росен Плевнелиев си спечели много врагове и с антируското говорене след анексирането на Крим.

Източник: bTV