Преди почти 70 години Съветският съюз иска да се присъедини към НАТО. Водещите западни държави отказват, смятайки, че коварната Москва се стреми към членство само за да подкопае съюза отвътре.

В отговор СССР обвинява Западния алианс в неспазване на заявените цели на проекта и създава свой собствен военен блок, който освен него включва седем социалистически страни от Източна Европа.

Когато подава молба за членство в НАТО, новото съветско ръководство разчита на смекчаване на международната обстановка след смъртта на Йосиф Сталин. Самият лидер на народите обаче се опитва, ако не да се сприятели със Запада, то поне да покаже такова желание.

Още в началото на 1949 г. външният министър на СССР Андрей Вишински, чрез посредничеството на Британската комунистическа партия, изпраща нота до Лондон с предложение да се обсъди участието на Москва в организацията - идеологическия предшественик на НАТО - Западноевропейския съюз. Отрицателният отговор позволява на Сталин да нарече този блок „подкопаване на ООН“.

След като Германия се присъединява към НАТО през 1955 г., страните от европейския социалистически лагер, начело със СССР, решават да създадат собствен военно-политически съюз, способен да устои на западния, в случай на военни действия.

Появата на ОВД

Осем държави са включени в Организацията на Варшавския договор (известна в рускоезичното пространство под съкращението ОВД), заявената цел на създаването на организацията е поддържането на мира и сигурността в следвоенна Европа.

Освен СССР във Варшавската дивизия влизат още Полша, Източна Германия, Чехословакия, България, Румъния, Унгария и Албания. Единствената социалистическа страна, която отказва да се присъедини е Югославия, а причината са изключително влошените отношения по това време между Москва и Белград.

Страните се споразумяват, че в случай на заплаха от други държави ще си предоставят военна помощ. Освен това те се ангажират да разположат части на съветската армия на тяхна територия. Всички въпроси, свързани с дейността на Организацията на Варшавския договор, се разглеждат от висшия орган - Политическия консултативен комитет. 

Най-новите модели

До 1961 г. Министерството на вътрешните работи всъщност не изпълнява никакви забележими функции. Източният блок става реална сила едва след влошаването на политическата ситуация около статута на Берлин. Резултатът от напрежението между двете Германии е появата на Берлинската стена и забележимото увеличаване на военната мощ на Дирекцията на вътрешните работи.

Укрепването на ведомството на вътрешните работи след Берлинската криза довежда до увеличаване на въоръжението на социалистическите страни, които са подпомогнати в това отношение от Съветския съюз. СССР доставя на съюзниците най-новите модели военна техника, но в допълнение към това Кремъл силно приветства развитието на собствен отбранително-промишлен комплекс във варшавските страни.

Групата на зенитно-ракетните войски се основава на комплекси с малък и среден обсег, като „Двина“, „Бук“, „Кръг“, „Оса“, „Куб“, „Нева“, „Стрела-1“ , „Стрела-2” и „Шилка”. Освен това включва системите за противовъздушна отбрана с голям обсег С-200 и С-300. Но не всички оръжия на комплекса са изцяло съветски: противовъздушната картечница ZSU-40, създадена в Чехословакия, също е използвана от страните членки.

По-голямата част от бойната авиация на блока се състой от леки съветски изтребители от семейството МиГ: МиГ-21, МиГ-23 и МиГ-29. Те се доказват добре в редица конфликти: по време на гражданската война в Ангола, боевете във Виетнам и арабско-израелските въоръжени сблъсъци. 

Северна и южна група

С най-голяма мощ са бронираните формирования на РДВР. Историците смятат, че общият брой превозни средства на разположение на органите на ОВД е от 65 до 70 хиляди единици военна техника. Гръбнакът на бронираните сили се състой от машини съветско производство (около 75% от всички танкове). Що се отнася до числата, има особено много модели като T-54A и T-55.

Страните членки на Варшавския договор имат различни способности на въоръжените сили. Организацията може да бъде разделена на две големи части.

„Северната” група, която включва ГДР, Полша и Чехословакия, и „южната” група, състояща се от България, Унгария и Румъния. Сравнително богатите "северняци" очевидно са много по-боеспособна част от алианса. Южната група е значително по-слаба. Румъния се смята за аутсайдер по отношение на бойната мощ, на която никога не се възлагат големи надежди в случай на реални военни действия.

Алиансът престава да съществува с разпадането на социалистическия лагер. А днес почти всички бивши членове на Варшавския договор, с изключение на правоприемника на СССР – Русия са част от Северноатлантическия алианс – НАТО.

Източник: "Труд"

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук