Миналата година два от най-популярните хаштага със социално-политическо съдържание в особено популярната в САЩ социална мрежа Туитър са #climatechange и #MeToo, коментира Борислав Цеков, Институт за модерна политика в "Труд".

Първият е използван масово от екологични активисти и климатични паникьори и статистиката за 2019 г. сочи, че е употребен в 7 510 311 туита. Вторият е свързан с едноименното радикално феминистко движение и през 2019 г. е включен в 5 231 928 туита. Знаете ли обаче кой хаштаг със социално-политическо съдържание е в пъти по-популярен от тях? Това е #QAnon и неговите производни #Q, #Qpatriot и #TheGreatAwakening - общо цели 22 232 285 туита, казва пред "Труд" д-р Борислав Цеков от Института за модерна политика.

За мнозина тези кодови наименования, съдържащи неизменно латинската буква Q са напълно непознати. Други, и най-вече ляво-либералните медии в САЩ и препечатващите ги европейски издания, ги свързват единствено с една конспиративна теория, която набира скорост през последните две години - че каймакът на неолибералния и глобалистки елит, управлявал Америка и света близо четири десетилетия от Рейгън насам, е оплетен в таен заговор и педофилска мрежа, която президентът Тръмп е призван да разобличи.

Без съмнение тази конспиративна теория е лишена от каквито и да било реални доказателства и граничи с абсурда, макар че беше подхранена от разкритията за престъпленията на Джефри Епстайн, неговия „лолита-експрес“ и остров за педофилски извращения, посещавани от цяла камара знаменитости от Бил Клинтън до британския принц Андрю. Но тя е само част от явлението QAnon и съвсем не го изчерпва, въпреки че ляво-либералните медии системно свеждат това явление само до въпросната конспиративна теория.

Истината е, че QAnon е много повече от това. Става дума за цяла субкултура с милиони последователи не само в Америка, а вече и по цял свят, които с почти религиозна отдаденост се борят с „дълбоката държава“. Възгледите им са разнородни - от крайнодесни, през умерени, до крайнолеви, но в САЩ всички те подкрепят президента Тръмп.

Своеобразен идеен и политически водач на това аморфно движение е „потребителят Q“. Първоначално, в края на октомври 2017 г., публикува в слабо популярната у нас социална мрежа 4chan. В последствие се премества в 8chan, която понастоящем се нарича 8kun. Това са напълно свободни от всякаква цензура виртуални „дъски“ за съобщения, снимки и meme-та, в които потребителите са анонимни.

За самоличността на Q има много догадки - дали е мъж или жена, или пък цяла анонимна група. Някои дори смятат, че зад този псевдоним стои лично Доналд Тръмп. Най-широко споделяната версия сред последователите му е, че това е човек или група, които имат достъп до кухнята на американското военно разузнаване и Белия дом.

Употребата на буквата Q се свързва с аналогичното означение на най-високото ниво на достъп до секретна информация в американското министерство на енергетиката и във военното разузнаване. Това, което прави особено интересен този социално-политически феномен, е, че съчетава обичайните за социалните мрежи тематични дискусии с игрови елементи.

Потребителят Q рядко отправя директни послания, а използва Сократовия метод - задава насочващи въпроси на аудиторията и оставя всеки сам да търси и анализира информация, и така да стига до определени изводи. Задават се хипотези, които последователите сами да доказват или отхвърлят.

Използват се кодове и шифри, които последователите трябва да разгадават. Това прави цялото движение особено гъвкаво и адаптивно - дори дадена теза или теория да бъде разобличена като фалшива, това не дискредитира потребителят Q, който само е задал въпроси и е лансирал хипотези.

Това, което най-много разпалва въображението на Q-активистите, е предполагаемата връзка с президента Тръмп. Обичайно потребителят Q възпроизвежда определени фрази или послания на Тръмп минути след като американският президент ги е изрекъл пред медиите или в Туитър. Обратно, има случаи, когато словосъчетание, употребено от Q, влиза в речника на Тръмп.

Вече повече от 60 пъти е разпространявал в Туитър публикации на Q-активисти. Същото прави известният водещ в най-гледаната телевизия в САЩ Fox news Шон Ханити, както и редица други.

Началото е поставено през 2017 г. Тогава, на 5 октомври, президентът Тръмп и първата дама Мелания, дават вечеря в Белия дом на група високопоставени военни и техните съпруги. При обичайната за такива случаи възможност за медиите да направят обща снимка на участниците, Тръмп заявява енигматично: „Знаете ли какво представлява това? Може би е затишие пред буря.“

Няколко седмици след това се появява потребителят Q, който започва дискусия под надслов „Затишие пред буря“. Основната насока е - „дълбоката държава“ и нейната война срещу Тръмп. Q-движението атакува системно „блатото във Вашингтон“, а Хилъри Клинтън, Джон Маккейн и Барак Обама са основни мишени на разкрития и обвинения от всякакъв характер - от сериозно обосновани до най-абсурдни.

Друг основен акцент са атаките срещу ФБР и ЦРУ, разглеждани като анти-Тръмп инструменти на „дълбоката държава“. В тази връзка наскоро изтече информация от ФБР, че Q-движението е разглеждано като потенциална „терористична заплаха“.

Колкото разнородно е движението, толкова разнородни са и неговите акции, дискусии и политически внушения в различни социални мрежи. Едно от основните му комуникационни оръжия е масовото разпространение на meme с политическо съдържание. По правило те са насочени срещу фамилията Клинтън и Барак Обама, както и срещу основни теми на ляво-либералния дискурс, като джендър-идеологията, теориите за глобалното затопляне, пропагандните истерии на ляво-либерални медии срещу Тръмп и неговата политика за демонтаж на неолибералния ред.

В YouTube популярни канали на движението са JustInformedTalk и PrayingMedic. Само преди няколко дни пък, на 5 май, Фейсбук обяви, че цензурира и изтрива множество групи, страници и профили, свързани с Q-движението.

Но Q-активистите не се изявяват само онлайн. На 31 юли 2018 г. за първи път на многохилядния митинг в подкрепа на Тръмп, състоял се в Тампа, щата Флорида, се появиха десетки с тениски и плакати с буквата Q. Оттогава те са неизменна част от подобни политически прояви - в Ел Пасо, щата Тексас, Гранд Рапидс, щата Мичиган и редица други.

А когато миналия август в Синсинати водещият на събранието в подкрепа на преизбирането на Тръмп през 2020 г. започна речта си с един от основните лозунги на Q-движението - „Където един, там и всички“ - някои наблюдатели прогнозираха, че това субкултурно движение, което е част от електоралното ветрило, подкрепящо Тръмп, преминава в нова фаза на своето развитие.

Извън хаотичните и често несъстоятелни теми, които се дискутират в различните прослойки на Q-движението, досега то успя да изиграе важна роля в разобличаването на някои от най-злостните пропагандни атаки срещу президента Тръмп. Най-важната сред тях е конспиративната теория, лансирана от Хилъри Клинтън и лоялните към старата администрация ръководни фактори в специалните служби, за „руската намеса“ в американските избори през 2016 г.

Истеричната кампания от манипулации и лъжи в тази посока беше щедро тиражирана от ляво-либералните медии, а най-активните от тях дори получиха „Пулицър“. Това бяха New York Times и Washington Post. С гръмки „разследвания“ и „разкрития“ те пълнеха страниците си с недоказани предположения и „свидетелства“ от типа „източник е чул от друг високопоставен източник, че на него било казано, че друг бил предполагал“.

На 24 март 2019 г. обаче главният прокурор на САЩ Уйлям Бър внесе официално писмо до Сената и Камарата на представителите със заключения от разследването на Мълър. В него изрично се подчертава, че не са установени каквито и да било връзки между Доналд Тръмп, неговия екип и опити на руската страна да повлияе върху американските президентски избори. На 7 май 2020 г. Министерството на правосъдието на САЩ оттегли всички обвинения по темата, повдигнати срещу генерал Флин, като недоказани. С оневиняването на Флин цялата конспиративна теория за „руска намеса“ рухна окончателно.

И макар, че наградите „Пулицър“, дадени за раздухването й, остават, Q-активистите, които от самото начало наводниха социалните мрежи с разобличения за лъжите, заслужиха своя неформален приз за търсене и отстояване на истината въпреки усилията на „дълбоката държава“. С това този интересен социално-политически феномен излезе от екзотичните кьошета на американската публичност, и започна да играе видима роля в борбата срещу неолибералното статукво.