До 16 февруари ЦИК регистрира осем партии и коалиции за участие във вота. Това по реда на решенията на изборните надзорници са: „Изправи се БГ. Мутри вън!“, „Демократична България - Обединение“, „Патриотична коалиция - ВОЛЯ и НФСБ“, „БСП за България“, "Възраждане", МИР, АБВ, "Партия на Зелените", пише epicenter.bg. 

Ясно е обаче, че тези партии и коалиции няма да са единствените, които ще участват в изборите на 4 април. Подалите документи са много повече, а и крайният срок изтича на 17 февруари.

Със сигурност в изборите ще участват ГЕРБ, ДПС, „Атака“, КОД на Петър Москов, "Има такъв народ" на Слави Трифонов, вероятно „Българско лято“ на Васил Божков, както и много други.

Всички те ще се сражават за гласовете на българските избиратели и в хода на битката яростно ще се „настъпват“ и ще си „крадат гласове“. Това разбира се, е образно казано, защото гласоподавателите не са крепостни селяни и не са длъжни да пазят вярност към един и същ политически субект.

И все пак, откъде ще дойдат гласовете за новите играчи и за тези, които не са намерили място в действащия парламент?
 



В сегашния парламент има 5 групи – на ГЕРБ, БСП, ДПС, „Обединени патриоти“ и „Воля“.

Активността на последните избори бе 54,07%.
Първа политическа сила бе партия ГЕРБ, която спечели 1 147 292 гласа.
Сега със сигурност от тези гласове най-яростно ще откъсват „Републиканците“ на Цветан Цветанов, защото бившият Втори след Борисов в управляващата партия разчита не толкова на периферията, колкото на разочарованите и смятащи, че са недооценени ГЕРБ-ери.

Цветанов ще откъсне "живо месо" в регионален мащамб, където работи с бивши кметове на ГЕРБ, които имат роля в създаване на партияа му: в Сандански, Благоевград, Ямбол, Русе. Нищо чудно в последния момент да се получи вълна към бившия Втори, която сега социолозите не мога да уловят.
 
Но и управляващата партия няма да седи на едно място и ще се опитва да убеждава всички, най-вече негласувалите, колко много е направила за страната. И че само тя има какво да покаже, само тя „прави“, докато другите „само говорят“.

Всъщност тази тактика не е нова - веднъж тя помогна на БСП да спечели вота за Велико народно събрание през 1990 г. И тогава, и по-късно водещ рефрен на социалистите беше, по приписваните на Тодор Живков думи – това, което ние сме построили, вие не можете да боядисате.
 
От ГЕРБ, разбира се, ще акцентират, че само те имат подготвени кадри, другите – не, с което също повтарят тактиката на червените от началото на 90-те.
Тя обаче едва ли ще спре ерозията на гласове.

Освен Цветанов, от ГЕРБ ще късат и „Демократична България – Обединение“ на Христо Иванов и Атанас Атанасов. Или ще си връщат това, което им беше "взето". Защото традиционната десница не намери място в днешния парламент и получените от нея гласове на практика бяха разпределени пропорционално между партиите, които намериха място в 44-ото Народно събрание.

На миналите избори десницата се яви с  три листи – 3,14% получи коалицията между Реформаторския блок и „Глас народен“, 2,98% движение „Да, България“, а 2,54% „Нова република – ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност“.

Борисов ще има в София проблем с "Да, България",  които с кметовете си владеят центъра на столицата.
 
Според прогнозите на Георги Марков, на предстоящите избори ГЕРБ може да се свият до 700 000 гласа, което би било драматичен спад.

БСП е мобилизирана и е решила да бъде първа политическа сила. На миналите избори за червените гласуваха 955 490 души. Но днес към техните гласове са се прицелили „Изправи се БГ. Мутри вън!“, където най-разпознаваемото лице е на Мая Манолова – бивш кадър на социалистическата партия. Социалната им платформа е привлекателна за избирателя, особено – за левия избирател. Манолова може би ще коригира грешката си от местните избори в София, където призоваваше за „граждански“ гласове, загърбвайки социалистите. И много от тях не излязоха да гласуват на втория тур в столицата. Въпрос на умение от страна на БСП е да не допуснат "проникването" на "Отровното трио" в структурите на партията.

На левия вот разчитат и от „Възраждане за Отечеството“ на Николай Малинов, председателя на движение „Русофили“. Възрожденците – русофили обаче ще дърпат към своята черга и „патриотичен“ вот.

За гласовете на „патриотите“, които на миналите избори бяха 318 513, сега ще се борят няколко формации – ВМРО, „ВОЛЯ и НФСБ“, „Атака“, а също и "възрожденците". Обикновено патриотичният елемент е в границите на 8-10%. На тези избори той ще  е подложен на силно разфокусиране. На този терен партиите ще играят една срещу друга и взаимно ще си "крадат" гласове.

Слави Трифонов и неговата формация „Има такъв народ“ най-вероятно ще „дърпат“ отвсякъде. Но непропорционално. По всяка вероятност най-много от гласовете на протеста в страната ще отидат при шоумена-политик, поне така показват предварителните социологически проучвания. И най-много в урните на "Има такъв народ" ще паднат гласовете на разочарованите от ГЕРБ. А кой може да бъде по-разочарован от ГЕРБ от бивш ГЕРБ-ер?

На протестния вот ще разчита и партията на беглеца от правосъдието Васил Божков - „Българско лято“, ако бъде регистрирана.

Така че настъпването на мазолите ще бъде пълно.
 
Защото едва ли всички формации – нови и стари, ще взимат само гласове за сметка на негласуващите. Опитните изборджии знаят, че по-голямата част от негласуващите не гласуват по чисто географски причини – отдавна не са в Родината. И дори и регистрирайки се в новата си родина, не са се отписали от старата и така продължават да фигурират в избирателните списъци, които се съставят по постоянен адрес.
 
Простата сметка към този момент сочи, че това раздробяване на вота ще доведе до силно фрагментиран парламент, в който под мантрата на "нови партии" фактически ще се появат отново стари играчи.