Усмивката на Кирил Петков, с която той иска да демонстрира нов и диалогичен подход в управлението на държавата, замръзна когато тези дни премиерът говори по адрес на главния прокурор и председателя на КПКОНПИ.

Правосъдието, борбата с корупцията и престъпността са далечни теми за прагматичния технократ Петков. Видно е, че когато министър-председателя споменава имената на Иван Гешев и Сотир Цацаров, а и на предишния председател на Антикорупционната комисия Пламен Георгиев, харвардският възпитаник изпитва несигурност и демонстрира нервност.

Заради това посланията и изразните средства в тези моменти са крайни и звучат повече като лозунги, с какъвто Петков излезе пред дома си на „жълтите павета“ когато се разбра, че специализираната прокуратура го проверява за подписаната от него декларация с невярно съдържание. Оказа се, че новият политик излишно демонстрира своята смелост, защото само дни, след като стана премиер, държавното обвинение го оневини.

Това, че за министър-председателя върховенството на правото е непозната сфера си пролича още докато бе служебен министър на икономиката. Тогава Петков арогантно нападна съдия от Софийския градски съд заради проблеми с вписването на новите надзорници на Българската банка за развитие.
 


По-късно Петков сам призна, че е действал на ръба на закона и умишлено е оказвал натиск, за да се случат „на всяка цена“ вписванията в бордовете на различни държавни дружества под ресора на икономическото министерство. Нахално бе поведението на Кирил Петков и докато очакваше решението на Конституционния съд по въпроса за двойното му гражданство, нищо, че за всички бе ясно, че е нарушил законите на страната, което и конституционните съдии потвърдиха.

Всичко това показва, че премиерът не смята за проблем натиска на изпълнителната и законодателната власт над съдебната, въпреки конституционната уредба за разделение на властите и нищо, че така се нарушава върховенството на правото. Тема, по която в Европейския съюз са особено чувствителни.

В същото време - неспирният от години задкулисен натиск по овладяване на правосъдната система и особено на държавното обвинение, изразяващ се в призиви за оставката на Гешев и (полу)реализираното отстраняване на Цацаров, се оказват удобен параван, зад който новата власт може да намери поне временно прикритие от лавинообразно растящите проблеми пред управлението.

Всъщност няма нищо неочаквано в това, че управляващите се активираха по адрес на държавното обвинение и антикорупционната комисия. Това наистина искат избирателите им, но най-вече спонсорите, особено на две от формациите в Четворната коалиция. В изминалите дни сме свидетели как представители на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ демонстрират активност в говореното срещу Гешев и Цацаров, каквато им е липсвала дори в предизборна кампания.

След като в петък театрално част от депутатите от мнозинството аплодираха в пленарната зала изчитането на декларация, завършила с молба за доброволна оставка на главния прокурор, логично всички очакваха коментара на Кирил Петков. И точно тук премиерът и съпредседател на „Продължаваме промяната“ демонстрира слабост, защото вместо да изложи аргументи, Петков отново заложи на лозунги. Репликата на Петков за това как Гешев гледа себе си в огледалото, съчетано с вендетата, която новите управляващи спретнаха на Цацаров през ДАНС и ДКСИ, са демонстрация единствено на техните зависимости и изпълнение на вече поети ангажименти.

Таймингът на представянето на декларацията срещу Гешев в Народното събрание изобщо не е избран произволно. Това се прави, за да послужи като основа на предстоящата на 19 януари реч на президента Румен Радев, която той ще произнесе в същата пленарна зала след полагането на клетва за втория му мандат като президент. Радев ще предложи своето решение на фабрикувания проблем с прокуратурата, а именно - реформа на Конституцията, чиято философия ще е превръщането държавното обвинение в зависима от силните на деня структура.

Формално позиционирана в съдебната власт, но подчинена на изпълнителната. В този смисъл Четворната коалиция и премиерът в голяма степен правят услуга на президента, който има да си урежда сметки с главния прокурор още от момента на встъпването в длъжност на Гешев.

Икономически и лобистки интереси са другите причини, активирали управляващото мнозинство по отношение на овладяването на последните институции, които все още не се намират под контрола на новата власт. Никаква тайна не е, че с предстоящите промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и ликвидирането на спецправосъдието, ще се постигне дълго очакваната отмяна на запори за милиарди, наложени по разследвания срещу икономически кръгове, осигурили нужния капитал за политическия инженеринг на проекти като „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, а и на „Има такъв народ“.

Изобщо не е случайно, че още на първото заседание на правителството за тази година Петков демонстративно обяви връщането на консула във Валенсия Пламен Георгиев, в чийто мандат като председател на КПКОНПИ са наложени запори върху активи и средства на фамилията Галя и Иво Прокопиеви.

„Вината“ на Цацаров пък е, че в неговия мандат като главен прокурор Прокопиев стана подсъдим за приватизацията на 33% от държавния дял в ЕВН. Разбира се, че гуруто на кръга „Капитал“ е само един от опашката олигарси, със запори или висящи съдебни дела, които от години активно „мотивират“ опитите за преврат на върха на прокуратурата.

Проблемът на Кирил Петков и особено на „Продължаваме промяната“ в случая е, че обратното време за тях тече много бързо. Припряността на Петков по отношение на „чегъртанията“, която реализира в полза на олигархични и лобистки интереси миналото лято в редица сфери на икономиката и финансите, трудно ще може да се повтори със същото темпо и в правосъдието.

Особено силно впечатление прави, че управляващите изглеждат само привидно единни зад офанзивата си към обвинител №1 и подалия оставка председател на КПКОНПИ. Докато представителите на ПП и ДБ са в ролята на ястреби, депутати от ИТН и БСП са далеч по-умерени. Удобно е да се твърди от първите, че това се дължи на страхове и зависимости у вторите, но това не е така. Само месец след началото на мандата, най-голяма ерозия в доверието започва да отчитат именно от партията на Слави Трифонов и от разпадащата се левица.

Антибългарската позиция на Кирил Петков по отношение на Република Северна Македония, рекордната инфлация, водеща до скоростно обедняване на хората, хаосът с пенсиите, неспособността на управляващите да намерят решение на енергийната криза, настъпващото цунами „Омикрон“, което ще доунищожи и без това смазаната здравна система, несъмнено разколебават гласувалите за партиите от Четворната коалиция.

Това се отнася най-силно за избирателите на ИТН и БСП, но и отчасти и тези на ПП, чието твърдо ядро пък се състои от бивши симпатизанти на ДБ.

Затова преди следващия път да тръгне да рецитира спуснатите от менторите му „опорни точки“, най-добре е Кирил Петков да види негативната реакция, която събуди декларацията на мнозинството срещу обвинител №1 и особено не много оригиналната реплика за огледалото. И не защото Гешев е станал симпатичен на българите или пък прокуратурата изведнъж е започнала ударно да разкрива престъпленията на „белите якички“, а защото обществото вече осъзна, че „чегъртанията“ не само, че не решават проблемите, а в повечето случаи дори имат точно обратния ефект.

Може да звучи парадоксално, но от това, че управляващите отвориха толкова широк фронт срещу Иван Гешев, най-голяма полза има именно главният прокурор. Защото се оказва, че на фона на нервния премиер, обсебен от неолибералната агресия на кукловодите му, обвинител №1 излъчва консервативна стабилност, която все повече българи ще търсят в настъпващите времена на несигурност.

Източник: "Труд"