"Европейската комисия и Европейският парламент представляват общностния интерес на Европейския съюз. Тези две институции казват, че е в интерес на ЕС България да се присъедини към Шенгенското пространство.

Обаче ЕС функционира не само през общностния си интерес, но и като междуправителствено цяло, каквото е Съветът. Фактът, че имаме подкрепата на ЕК и ЕП е добър, но е недостатъчно условие". 

Това каза пред БНР Меглена Кунева. Тя беше главен преговарящ на България с Европейския съюз в две български правителства в периода 2001-2007 г. По нейно време страната ни влезе в Съюза. Кунева е и първият български еврокомисар. 

И допълни, че от момента, в който мониторингът за правосъдие и вътрешен ред е започнал да става отправна точка за Шенген, са започнали истинските политически трудности. 

"Обвързването на механизма за мониторинг с влизането в Шенген беше решение, което България не можа да предотврати. До 2010 година като комисар се опитвах да разделя тези два процеса. Моето вътрешно убеждение е, че ние можем много по-бързо да се променим, когато сме вътре в една система, когато сме присъединени. Това трябва да бъде отправната точка сега, когато се опитваме да убедим страните, които не са съгласни да бъдем част от Шенген". 

Кунева посочи аргумент, който българската държава трябва да използва: 

"Това, че имаме механизъм за върховенството на закона. Възможността през това да се оказва натиск на правителствата в България да се реформират - съществува... ЕС никога не е губил интерес от присъединяването на България към Шенген". 

По думите й от геополитическа гледна точка България да не се приеме в Шенген не е добра идея и това трябва да бъде настойчиво обяснено с поемане на ангажименти от българска страна - какво правим. 

"Шенген е лакмус, включително и за еврозоната. Много е важно за нас икономически. Ако не влезем в еврозоната, а Румъния е вътре, това ще натисне нашата икономика. Българските политици са на ход". 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук