Кандидатът за депутат от листата на Българските патриоти Кузман Илиев написа много силен коментар, свързан с въвеждането на еврото и икономическата обстановка у нас.

Вижте анализа на финансовия експерт:

Покрай плана за въвеждане на еврото настана същинско стълпотворение от “специалисти” - всеки има гласовито мнение и всеки иска да го каже. Видяхме и “дебати” в медиите. Валутният борд бил чудесен, щели сме да обеднеем в еврозоната, а и левът е въпрос на суверенитет, убеждават ни политици, медии, експерти и чужди глашатаи.

Е, пропускаме, че, въвеждайки борда през 1999 г. вече сме се отказали от лева си - просто, защото 1996-1997 г. стойността му бе сведена до кота нула. Тогава няколко хиляди лева купуваха един долар. Фалираха 16 банки. Хиперинфлацията стигаше до стотици и стотици проценти, а цели поколения загубиха спестявания, създавани цял живот.

Наративът на управляващите по това време бе: бъдете патриоти, не продавайте левовете срещу твърда валута! Междувременно БНБ под правителствена опека печаташе левове като обезумяла, рефинансираше търговски банки, които кредитираха в левове спекуланти, а те обръщаха кредитите в долари и марки, сривайки валутния курс на българската валута.

И обирайки наивния и икономически неук български гражданин. Срам, позор и национално предателство в най-чист вид. Подигравка с труда на хората и искреното им патриотично чувство.

Решението тогава, важащо и днес: да се приеме за собствена друга валута - марката, впоследствие станала евро. А левовете? Те вече не са нищо друго освен разписка или иск за евро. Бордът не нищо друго освен ангажимент на нашата централна банка, че срещу всеки 1.95 лв. стои едно евро и всеки българин при нужда - да може да го получи. Да повторим ли? Левът в момента не е суверенна валута и пари - той е иск за валутата евро.

Разбирайки това, темата за суверенитета почва да се изяснява. Без да сме на една маса с другите страни, определящи посоката на валутната и лихвената политика в еврозоната - суверенитет ние нямаме.

Единственият разумен от икономическа гледна точка разговор за суверенитет е темата за “златен лев” - лев, обезпечен със злато или представляващ мерна единици за тежест от него. Това обаче не се говори - нито политически, нито теоретично.

При това положение алтернативите на масата са три. Казахме първата - изцяло контролиран от нас политизиран лев - неизменно проинфлационен и тотално манипулиран през годините.

С нивото на грамотност и на български граждани, нарочно държани боси по тема в образователната ни система - това е чисто самоубийство. Втора възможност - да си стоим в борда, който бил квази-златен стандарт и свръхстабилен.

Всъщност, връзването към марката, впоследствие еврото, действително спря печатане на обезценяващи се левчета към онзи момент. Но няма как с исковете за тази валута да сме по-сигурни, отколкото с пълното й притежание.

Представете си, че дойдат леви популисти на власт и се “светнат”, че бордът ни е “вързал” за скъпа валута и не можем да печатаме, за да обезценим лева, за да изнасяме повече - любимата мантра на Виденов. С една промяна в закона за БНБ - обещанието, че срещу два лева притежаваме едно евро - се изпарява. Изпаряват се спестяванията и покупателната ни сила. За ден.

Важно: бордът не е най-добрата и оптимална система - след безотговорно обезценяване на националната валута, той е най-лошата. И е катастрофирал почти навсякъде. Защо? Защото той е проводник на горещите пари.

Когато ЕЦБ и другите големи банки смъкнат лихвите, за да засилят кредита и растежа си, тези капитали идват във възникващи пазари като нашия, където лихвите са по-високи заради валутния риск (ние сме в еврото, но и не сме и рискът се калкулира).

Надуват балони на пазара на акции, на пазара на имоти, напомпват лошите инвестиции по морето или зимните курорти. При първите сътресения или покачване на лихвите на запад, тези “портфейлни инвестиции” изчезват, сривайки пазара ни.

След 2009 г. това се случи с гръм и трясък у нас. Пазарът на имоти се срина с 30 на сто. А борсата ни удари световен антирекорд - 90 процента надолу, оставайки грозен белег, плашещ инвеститорите на капиталовия ни пазар и днес. Феноменът е известен като “горещи пари” и прави убийствени поразии - камо ли за страни фиксиран курс или борд към една или друга валута.

Защо тогава един Стив Ханке си къса ризата и ни заклева да не пипаме борда и че всичко друго е измама? Защото човекът от 90-те години с това си изкарва хляба. Отрече се от провала на борда, който предложи в Аржентина, но това не го спира да предлага услугите си - Мексико, Албания, Югославия, Балтийските държави, Еквадор, Венецуела… Има ли проблем - Ханке пристига и слага на масата борд.

Дори говори за доларизация при страни, чиито основни търговски партньори са в Европа, пропускайки и два пъти по-високата инфлация в САЩ плюс 30 трилиона дълг на страната си.

Любопитно е, че другите инициативи на Кейто - институтът на Ханке, собственост на съдружниците на Сорос, братята Коч - защитава на амбразурата няколко доста вредни “каузи”. Свободно отворени граници за мигранти, легализация на наркотиците и колониални изстъпления в Близкия изток. Как да не му вярваш на безкористността на човека…

При това положение - какво ни остава тактически? При положение, че най-значимият финансов риск пред страната ни е политическото демонтиране на борда и връщане на Виденовата конструкция, то ние трябва да елиминираме този риск и час по-скоро да влезем в еврозоната. Панацея ли е тя?

И дума да не става. С хлабавата си монетарна политика и тя подхранва балони и стимулира неразумни правителства. Въпросът обаче действително става за по-малкото зло.

А по отношение на парите - това е инфлацията. Ако в еврозоната за последните 20 години, акумулираната инфлация е 37 процента, а за САЩ е 52.1%, то при нас с “прекрасния борд” е… 99.5%. Казано просто, за да купиш това, което си можел със сто евро в началото на века, днес ти трябват 137 евро; в случая на долара, стотарката днес е равна на 152, а при лева…

За покупки, възможни със 100 лева тогава, днес ти трябват - почти 200. Пълна обезценка. Толкова за това ще обеднеем ли с еврото повече от връзването към него, посредством рехав политически ангажимент.

За германците еврото е подоптимално - исторически инфлацията е била по-малка при марката им. Обратно, за италианци, испанци и българи - еврото действително е много по-стабилната и консервативна валута от техните във времето. Освен това е втората най-разпространена валута в света. Огромно валутно пространство, което облекчава търговия и инвестиции.

Ако си върнем “левчето”, без да е покрито със злато - вносът ни ще стане безбожно скъп, а инвеститор тук няма да припари - просто никой няма да вярва на малка и смазвана от политиците си валута във времето. Още повече, че различните валути са неудобство, което пазарът сам изчиства и универсализира към една валута - жалкото е, че днес това не е златото, да речем, а политически контролирани пари.

Самият борд работи като обърната с главата надолу пирамида - откъм острия връх са евровите ни резерви, а в широката част - исковете срещу евро (левчетата). Паричното предлагане в левове достига 120 млрд. лв., докато активите в БНБ, в които има и депозити, и злато - са на равностойност едва 54 млрд. Да, търговските банки имат резерви кеш, но и те няма да са достатъчни при материализиране на големия валутен риск.

За да обобщим: в темата за суверенитета патриотичното е да можеш да вземеш най-доброто решение за добруването на нацията ти. Често е разговор за най-малкото зло. Не говорим ли за златен лев, то бордът е изключително рисков валутен режим и много по-рисков дори от проблемната еврозона.