Легализирана кражба на собственост

След приемането на България в ЕС корупцията, вместо да се ограничи, все повече се легализира. Емблематични за тази тенденция са поправките в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи след 2007 г. В раздела "Ползване на земеделските земи" за собственика се говори три пъти по-малко, отколкото за ползвателя, и то в множествено число (като колектив). В единствено число "собственик" се споменава само веднъж - по повод правото му на последна дума.

Такава роля играе въведената декларация до общинската служба по земеделие, в която той трябва да посочи начина на стопанисване/ползване на земята си (чл. 37б). Недекларираната земя може да бъде предоставена от кмета "на ползвателя с най-голям дял арендована/наета земеделска земя в съответния масив" (чл. 37в, 1). За да минимизира броя на подадените декларации, §36 от преходните разпоредби ограничава този срок до шест месеца от влизането на закона в сила. Без никаква опция за подаване на декларация следващата година, което е привилегия само на споразуменията "ползвател - община".

Така една декларация обезсилва нотариалния акт

за собственост. А потъпкването на частната собственост води до изземване на функциите на съдебната власт от административната и политическа власт. В този дух чл. 37д, 4 постановява: "Собствеността върху уедрените поземлени имоти се придобива от датата на решението на общинската служба по земеделие."

Убийствен за собственика е и чл. 37в, според който "масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите". Законодателят веднага предвижда възможност за споразумение само между ползвателите!? Следващата алинея отсича: споразумението се подписва от ползвателите и председателя на комисията. Тоест собственикът не е страна в него

Следвайки принципа "вся власт советам", законодателят дава на кмета и назначената от него комисия пълната власт да ръководят присвояването на чуждата земя. Ако между ползвателите не се постигне споразумение (чл. 37в, 3), назначената от кмета комисия предоставя правото за ползване на съответния масив "на ползвателя с най-голям дял арендована/наета земеделска земя в масива", т.е. фаворизирания от законодателя/кмета арендатор. Последващата заповед на кмета може да се обжалва, но това не спира изпълнението й.

Обжалването е само психологически отдушник

На собственика остава да следи как земята на неговите деди постепенно изчезва в договорните отношения между общинското ръководство и ползвателите.

Законодателят прекрасно разбира, че цели да превърне своите фаворити в едри собственици, и затова натоварва държавата с разходите по замените и покупко-продажбите между съседни имоти с цел тяхното окрупняване (чл. 37д). Но споразуменията между самите собственици, целящи създаването на уедрени имоти, са за тяхна собствена сметка (чл. 37е). Очевидно същинската цел е не просто уедряване на собствеността, а нейното съсредоточаване в ръцете на доверените лица.

Това, което ЗСПЗЗ не може да даде на своите бенефициенти явно, те го вземат сами чрез пълномощните и анексите към договорите за аренда. На собствениците се предлагат за подпис безусловни пълномощни, даващи неограничени права над ползваната земя. Един анекс дори "задължава" арендатора в тримесечен срок от подписването на договора "да прехвърли земята в свое право".

Законодателят дава на собствениците правата, с които обгрижва арендаторите, само ако собствениците притежават "над 10 на сто от обработваемите земеделски земи в едно землище" (чл. 37з). Но кои са тези "собственици"? Ранните версии на ЗСПЗЗ не позволяваха да се натрупва по пътя на покупко-продажбата земя, надхвърляща 300 дка на семейство!!! Очевидно такива са само собствениците, създадени с промените в ЗСПЗЗ от началото на 2007 г. Техният бърз възход наложи премахването на приетия само преди 2 години чл. 4а, който ликвидира свободната продажба на земеделските земи. Несъмнено и останалите поправки в ЗСПЗЗ, узаконяващи грабежа на чужда земеделска земя, ще отпаднат веднага щом този грабеж приключи.

Съвсем друг е подходът на законодателя към договорите за наем и аренда на мерите и пасищата от държавния поземлен фонд (чл. 37л). Тези договори не могат да се преотдават на трети лица или да се сключват за 10 години (застрашава се собствеността върху тях!), същевременно могат да се прекратяват преждевременно, ако ползвателят наруши определени условия. Законът обаче принуждава

собственика да дава безусловно земите си на ползвателя

Ясно е защо Министерството на земеделието и храните "пропуска" да включи ЗСПЗЗ в своя сайт.

Тази политика се провежда по комунистически планирано: в анализирания раздел думата "план" се среща 9 пъти! В споразуменията за обработка на земите няма място за свободна воля дори за ползвателите. Единственият непредвиден фактор е съпротивата на човешкия фактор, но грижата за него е поверена на естествените демографски процеси.

През 1989 бе ясно, че след 15-20 години първите жертви на комунизма ще са напуснали този свят или всякаква активна позиция. Затова стратегическа цел на БСП бе да не допуска необратими юридически промени в земевладението, преди да изтекат още 15-20 години. Използваха се всякакви процедурни трикове, административни усложнения, дирижирани политически дебати, подставени политически "лидери"...

В настъпилата тишина внуците на някогашните експроприатори се връщат на местопрестъплението на своите деди, за да впишат и в своите сметки отчужденото "в името на народа".

Този път сталинският принцип "няма човек - няма проблем" се реализира без намесата на репресивни органи. В селото са останали възрастни и финансово безсилни хора, изтощени от юридически и административни препятствия, напуснати от синове и внуци... За всеки случай земеделският министър заяви на 11 ноември 2008 г., че консолидирането на земята може да приеме "леко репресивен характер". Толкова леко, колкото е съпротивата на омаломощеното българско село!

Очевидно всички акценти в аграрната политика на БСП през годините на прехода - фалшивият плач за ТКЗС-та, лимитът от 300 дка земя, "орсовките" - целяха да осуетят онова уедряване, което съблюдава правото на собственост. Само така днес стана възможно една шепа фирми да присвояват безвъзмездно по десетки и дори стотици хиляди декари чужда земя, а селяните да изчезват, приковани към ролята на "ляв електорат". Ако в сталинска България биеха частния собственик, за да декларира, че доброволно влиза в ТКЗС, днешните управници изобщо не се интересуват от неговата воля. Те поставиха селото в ролята на Балканджи Йово, когото никой не пита, нито разпитва. Да се готви държавата!

 Николай Найденов
Авторът е преподавател по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
статията е публикувана в "Дневник"