Два законопроекта за обществено обсъждане представи ръководеното от Надежда Йорданова Министерство на правосъдието в първия месец на 2022-а година. Първият - за промени в ГПК, а вторият - за промяна на съдебния закон, пише "Труд".

Прави впечатление, че и по двата законопроекта, Йорданова намалява наполовина срока за обществени консултации, като от един месец той е сведен на две седмици.

По същественото обаче е, че чрез предлаганите промени в ГПК, а още повече тези в ЗСВ, безнадеждната правосъдна шефка, вкарва лобисткото законодателство не дори тайно, а директно през парадния вход на ведомството, а оттам зависимостите ще се прехвърлят и към Народното събрание. 

По готвените изменения в ГПК, свързани с прехвърляне към министъра на правосъдието на възможността да представлява държавата по дела, Антикорупционната комисия директно обяви, че се създава корупционен риск. Фейсбук група, носеща хумористичното заглавие „Правна лудост“ и списвана от съдии, адвокати и представители на академичната общност, пък директно попита:

„Чии интереси се обслужват с преместването на държавното юрисконсултство в Министерството на правосъдието?“. В юридическата гилдия добре се знае името на кантората, която ще бъде облагодетелствана от промените в ГПК. Въпрос на време е, ако коалиционното мнозинство прокара текстовете през парламента, това име да стане и официално известно, след като кантората сключи съответния договор с правосъдното министерство.

Проектът за ремонт на съдебния закон, който Йорданова пусна по тъмно в края на работния ден в петък, не само разкрива тоталните зависимости на политическото ръководство на министерството, но за сетен път изважда на показ и юридическата нищета на авторите.

Няма никакво съмнение, че пускането на проекта в петък привечер имаше връзка със състоялото се в събота по обед Национално събрание на „Да, България“, преизбрало за лидер на партията единствения кандидат Христо Иванов.

Политическото спасяване на Иванов бе уредено и с анонса му, също от петък, че предлага създаването на парламентарна комисия за реформа на Конституцията. Иванов иска Народното събрание да промени основния закон, най-вече за да осигури контрол върху парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, като това непременно стане преди стартирането на процедурата по избор на нов състав.

Конституционалисти обаче са категорични, че шансовете нещо подобно да се случи в рамките на следващите два месеца е абсолютно невъзможно, тъй като в началото на април, процедурата за новите съдебни кадровици трябва да стартира.

От проекта за промяна на ЗСВ е видно, че той има реваншистки привкус, особено що се отнася до настоящия състав на ВСС и на инспектората към него.  

За кукловодите на Христо Иванов и наследничката му в МП - Надежда Йорданова, е непростимо, че този ВСС избра на два пъти Иван Гешев за главен прокурор, а още повече, че отказват да се огънат под натиска за отстраняването му, което служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов поиска по фабрикувани от вътрешния министър Бойко Рашков мотиви, базиращи се на политически декларации на Съюза на съдиите в България, други НПО-та и на изрезки от вестници.

Заради това кадровиците, които ще се върнат в съдебната власт след края на мандата, не трябва да получат повишение, смятат от МП. Същото се предвижда и за съдебните инспектори.

Същността на съдебния закон обаче е предвиденото в него ликвидиране на спецправосъдието. За няма и година време това е трети опит на олигархичния кръг „Капитал“ и група подсъдими олигарси, посредством политическите си проксита, да пробват да закрият спецсъдилищата и спецпрокуратурите.

Подобно и на предходните два проекта, които Надежда Йорданова внасяше директно като депутат, заедно с Христо Иванов и други депутати от „Демократична България“, този също се оказва пълен с недомислици и груби фактологични грешки.

Куриозът в проекта за ремонт на ЗСВ, внесен в 46-ото Народно събрание, бе, че престъпления, свързани с тероризъм трябваше да се разследват от районните прокуратури и да са подсъдни съответно на районните съдилища. Този път „бисерът“ е, че правоприемник на Специализирана прокуратура ще бъде Софийска окръжна прокуратура.

Поне така е записано на стр. 6 от мотивите. Правилното би трябвало да е Софийска градска прокуратура, но авторите на проекта или са бързали да го довършат преди конференцията на „Да, България“ или са стажанти в адвокатска кантора и са пропуснали лекциите си през първия семестър на първия курс, специалност право. Всъщност, единият не изключва другият вариант. 

По-интересно е, че МП загърбва идеята на служебния правосъден министър Янаки Стоилов, който преди да бъде „възнаграден“ за атаките си срещу обвинител №1 чрез изпращането му в Конституционния съд, предлагаше делата на спецсъдилищата да се поемат от апелативните съдилища в петте апелативни района на страната.

Това, според Стоилов, трябваше да гарантира, че местните зависимости ще бъдат избегнати. Тъкмо това обаче предлага Надежда Йорданова, която смята, че не е проблем, ако делата срещу организираните престъпни групи на братя Галеви следва да се гледат в Кюстендил, срещу Димитър Желязков - в Бургас, а срещу Ценко Чоков - във Враца.

Нищо че историята е показала как местни феодали имат солидни контакти в съдебната система на локално ниво и това е сред основните причини дълги години лидерите на престъпни групировки да останат недосегаеми. 

Безспорно, най-облагодетелстван от проекта на ЗСВ, който Йорданова се надява, че парламентът скоростно ще приеме през март месец, ще е политическият съдийски съюз в съдебната власт, а именно – ССБ.

Това би било възможно, ако делата за корупция по високите етажи на властта бъдат върнати отново в двете столични съдилища – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.

Именно двете съдебни инстанции са бастион на двуцифрената върхушка на ССБ, за която цялата юридическа гилдия знае в колко прекрасни отношения е с няколко столични кантори, една от които пък обслужва персонално координатора на олигархичния кръг „Капитал“ Иво Прокопиев. Ефектът от тази „реформа“ ще е налице много скоро, след като се осъществи.

Тогава може и да видим как съдиите от ССБ ще четат закона по начин, по който са свикнали – за онези олигарси от кръга „Капитал“, недосегаемостта ще е гарантирана, докато срещу опонентите им – ще са в ход покровителствани от съда репресии. Как се „правораздава“ в СГС и САС е всеизвестен факт – Джок Полфрийман може да го каже. Може да го каже и оправданият за убийството в „Борисовата градина“ Йоан Матев.

А делата за корупция – тези, които са приключили с осъдителни присъди, могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Както в Съдебната палата се шегуват – не спецсъдилищата да се закрият, а когато се това стане със СГС на ССБ, все ще е късно…

Но понеже става въпрос за корупционни престъпления – в мотивите към законопроекта на Надежда Йорданова, дори липсва обосновката – как точно са определени съответните компетентни съдебни органи, които ще се занимават с разследвания на корупционни престъпления. 

Още по-интересно е, че явно в правосъдното министерство дори не знаят, че следственият отдел към Специализирана прокуратура е ангажиран по делата, които са от компетентността на Европейската прокуратурата и деветимата делегирани прокурори на Лаура Кьовеши у нас.

Излиза така, че тепърва ще се мисли как при закриването на спецпрокуратурата ще се уреди въпроса с разследванията на европрокуратурата. Ако текстовете бъдат приети във вида, предложен от „надеждата“ на „Да, България“ в правосъдието, то Кьовеши едва ли ще е доволна. 
Прокарването на ЗСВ ще се следи с голям интерес и от самите „клиенти“ на спецпрокурорите.

В момента пред Специализирания наказателен съд „висящи“ са делата срещу Цветан Василев и компания - за фалита на КТБ, фамилиите Баневи и Арабаджиеви, Миню Стайков, братята Бобокови - за горенето на опасни отпадъци и Нено Димов за безводието в Перник.

Те и още много като тях гледат на проекта на Надежда Йорданова като на реванш срещу спецмагистратите. Доволен от ликвидирането на спецправосъдието би трябвало да е и Румен Овчаров, някогашният сив кардинал на БСП. Той получи осъдителни присъди и на двете спецсъдебни инстанции.

Прави впечатление и друг момент, който е пример за двойствен стандарт на настоящото ръководство на правосъдното министерство.

Години наред неправителствените организации, поставили основите на „Да, България“ и политкомисарите от ССБ, обясняваха „как не се пишат закони на коляно“, зовяха за широки и публични консултации, а обслужващите ги медии критикуваха властта, че с промени в един закон, прокарват такива в друг.

Сега, когато Христо Иванов е във властта, а неговата бивша секретарка Надежда Йорданова лично ръководи правосъдното министерство, пък било то и като номинален министър на лобисти, точно това се случва. Чрез промяната на ЗСВ се прокарва и поправка в чл. 194, ал. 1, т. 2 от НПК.

По този начин, вместо следователите да разследват престъпленията, дело на заемащи висши публични постове, които са регламентирани в Антикорупционния закон (ЗПКОНПИ), това занапред ще правят полицаите. С този „бонус“ се предоставят правомощия на политизираното МВР да разследва опонентите на властта, които все още по една или друга, основно законодателна причина, не са отстранени от длъжност.

Иначе казано – Надежда Йорданова прокарва лобистката идея на Бойко Рашков за възстановяване на милицията, която (почти) безконтролно ще тормози опозицията и икономическите конкуренти на близки до властта бизнесмени, докато опъва чадър над злоупотребите на самите управляващи. 

На фона на фактите за наличието на явен лобизъм в проектите за ГПК и ЗСВ, рискът от това, че с ликвидирането на спецправосъдието, позабравените мутренски времена предстои да изживеят своя ренесанс, а европрокуратурата да остане без възможност да разследва злоупотреби с еврофондове у нас, Надежда Йорданова уверено твърди, че Четворната коалиция е твърдо решена да прокара промените през пленарната зала на парламента.

Тази увереност кукловодите на министърката на правосъдието и политическите й началници от „Да, България“, а вече и от „Продължаваме промяната“, я имаше и в предходните два парламента.

Тогава обаче властта така и не се случи. Различното този път е, че докато закрият спецсъдилищата управляващите могат и да са хвърлили „бялата кърпа“. И никак не е случайно, че точно това обяви Христо Иванов.

Явно прокарването на лобистките закони е възможно единствено чрез задкулисен натиск, изнудване и шантаж между партньори. Освен излъганите надежди на хората, ужасени от резултата (без)Надежда в правосъдието тепърва ще бъдат европейските ни партньори.