За последните три години медиите на „Капитал“ преминаха през няколко крайно противоречиви обрати в говоренето. От пълно отрицание на определени хора, до пълната им подкрепа. Метаморфоза, която може да има само една първопричина. И това са парите. Или казано просто - „Капитал“ танцуват за този, който плаща музиката. Днес за един, а утре за друг. Нека се върнем назад в метаморфозите на Прокопиевата медия и всичко ще ни стане ясно.

Първо бе Цветан Василев. До 2014г. Василев бе безспорният враг номер едно в очите на „Капитал“. Какво ли не писаха тогава Прокопитата. Описваха пирамидата „КТБ“, правеха разкрития как банката финансирала свързани фирми, че адресите на повечето кредитополучатели били едни и същи, с един общ имейл и общ одитор. Че техните собственици били служители на Василев, а кредитите се раздавали като топъл хляб, в противоречие на всякакви банкови правила.

Всички помним огромните статии на страниците на „Капитал“, схемите за свързаното кредитиране, заемащи повече от половината от вестника. Нямаше брой без поне две или три статии против Василев и КТБ. Колко само сигнали сътвори будната гражданска съвест на Капиталци до Европейската комисия за концентрацията на депозитите на държавните предприятия в същата банка. И после какво – през 2016 и 2017г. Капиталци рязко смениха курса на говорене.

Сега помагат на Василев, разпространяват всички негови глупости от Белград през познатите ни кафяви медийни бухалки– „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Зет“ и „Фрогнюз“. Един започва, а другите го следват и си препредават темите. Сега Василев не е чак толкова лош, даже е брат по съдба на Иво Прокопиев, и двамата са обвиняеми и трябва да си помагат.

Сега лошите са други. Сега „добрият“ Василев явно вече плаща музиката, а неуморните обществени ментори от „Капитал“ танцуват ли, танцуват. И то какви танци само, на фабриката им за фалшиви новини и демагогията им би завидяла и Гьобелсовата пропаганда. Максимата „една лъжа изречена сто пъти става истина“ намира пълно отражение в живота на Капиталци като хамелеони. Парите не миришат, а колкото повече от тях получаваш, толкова по-добре. Какво ти тук значат някакви си принципи.  

После на дневен ред е Гриша Ганчев. Когато всички обективни медии в страната, заедно със синдици и институции, тръбяха, че Ганчев краде активите на „Петрол“, в „Капитал“ лъскаха имиджа на бизнесмена от село Микре до бяло. Огромни статии какъв почтен бизнесмен бил и как, видите ли, спасявал „Петрол“. От какво и от кого го спасявал – от синдиците на КТБ ще да е било. Няма от кого другиго.
 

Гриша Ганчев

Синдиците опитаха да наложат обезпечения върху бензиностанциите и петролните бази, виждайки как Ганчев ги апортира от „Елит Петрол“ в „Елит Петрол Ловеч“, а после ги прехвърля една по една в друга негова фирма – „Прима Консулт Индъстри“. Но съдът, добре мотивиран от ловешкия бизнесмен, отказа да наложи възбраните, като бави делото месеци наред, или докато планът на Ганчев успее. Как Гриша Ганчев стана спасител на „Петрол“ според икономическите умове от „Капитал“, така и не разбрахме. Явно не сме дорасли до тези екзистенциални висоти.

Разбрахме само, че Ганчев го „спаси“, но за себе си, без да плати на фалиралата КТБ нито един лев от дългата кредитна експозиция на дружествата от групата „Петрол“, с общо над 250 млн. евро задължения. Първо квесторите освободиха всички обезпечения на КТБ – ипотеки върху бензиностанции и петролни бази и залози върху търговските предприятия на дружествата от групата „Петрол“. После Ганчев апортира бензиностанциите и базите, а след това ги продаде на свое дружество, учредено и управлявано от пенсионера Чавдар Йорданов, който е баща на една от основните директорки на фирмите на Ганчев.

Схемата премина през няколко прехвърляния, подробно описвани много пъти от медията ни, за да не може КТБ да отмени сделките. За банката остана само изпразнения от активи „Петрол“, с огромни дългове към фалиралия трезор, които Ганчев никога няма да плати. Късметлия обаче е пенсионерът Йорданов - подставеното лице на Ганчев сега е най-състоятелният пенсионер, притежаващ повече от 140 бензиностанции в цялата страна и няколко петролни бази.

И когато за всички нормални хора това е една нагла кражба, а Ганчев е крадец, то за Капиталци това е спасение на предприятието, а Ганчев е един почтен бизнесмен с благородни помисли. Да се просълзиш. Да, явно през този период Ганчев плащаше музиката, а Капиталци танцуваха ли, танцуваха.

Сега на дневен ред е Емилиян Гебрев с опита му да открадне „Дунарит“. И то след запор върху акциите на завода, наложен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/. И отново само в очите на Капиталци тази кражба е спасение за „Дунарит“. Познато ли ви е? Естествено – същият лицемерен рефрен, като при Гриша Ганчев.
 



Емилиян Гебрев (в средата)

Пак вопли за предприятието, колко добре би било всичко, ако добричкият чичко Гебрев стане негов собственик. Какво пасторално умиление лъха от статията им „Цялото Пеевско войнство срещу „Дунарит“, в съботния брой на „Капитал“. И този път обаче истината е доста по-прозаична и отново типична за нашите географски ширини. Един скандално забогатял и самозабравил се оръжеен търговец прехвърля запорирани от КОНПИ акции в своя полза, без въобще да му пука за закона.

Наложеният запор обезпечава делото на КОНПИ от 2,5 млрд. лева, което комисията води срещу банкера–беглец Цветан Василев, но какво толкова – един запор, това е толкова дребно, нищожно действия според Капиталци. Запорът дори бил относително недействителен, т.е. всеки можел да се разпорежда със запорирани акции. Стига бе. А самият Василев нямал нищо общо с „Дунарит“, според адвокатите на Гебрев и „Дунарит“ – „Карадалиев и партньори“, същите адвокати, които защитават и икономическите интереси на Цветан Василев още от 2014г. Нищо общо, само дето Василев е бил години наред скритият краен собственик на завода, чрез офшорката “EFV”.

Сега основният мотив обаче е, че Пеевски атакувал Гебрев. Капиталци добре знаят, че мантрата „Пеевски“ върви и е удобното оправдание за всичко. На добрият Гебрев му отнели временно лиценза – ах, каква корумпирана държава, как може да действа така срещу този добър човек. Никой обаче не коментира множеството опасни нарушения на правилата за съхранение на взривни вещества, констатирани от КОС и полицията в складовете на Гебрев, което е абсолютно основание да му се отнеме лиценза.

Задължително, преди отново да гръмне някои склад и да има жертви. Само министър Караниколов коментира тези факти, но новите гьобелсовци от „Капитал“ не го чуват, така са заети с пропагандата в полза на Емилиян Гебрев, че нищо не чуват. Та нали сега Гебрев плаща музиката и Капиталци пак ще танцуват ли, танцуват. Като мишки в хамбар, когато котаракът не е наблизо.  

Лицемерни вопли. Когато си хамелеон, цветовете се менят и истината няма значение. Доскорошните лоши стават добри, а в кражбите виждаш благородни постъпки. И си вярваш, и раздаваш морал на килограм.