В началото на тази седмица продължи атаката на подсъдимите олигарси към българските институции и по-конкретно по отношение на разследващия ги главен прокурор. Основен инструмент на кукловодите продължава да бъде Лозан Панов – шеф на Върховния касационен съд. И все пак – не е толкова страшно, че Панов слугува на Прокопиев и компания. В това няма новина. Парадоксалното е, че уж свръхкомпетентен юрист, един от тримата големи в съдебната система, грубо погази разделението на властите в Републиката, на практика и Конституцията на страната.

Без съмнение точно за това става дума в ултимативния тон, с който Панов поиска президентът Радев да разследва срещата между Цацаров, Гергов и Дончев. На първо четене действието на върховния съдия показва потресаваща юридическа неграмотност. Как държавният глава ще се меси в работата на независимата съдебна система? Представяте ли си това да направят представителите на законодателната или изпълнителната власт? Брюксел веднага ще ни санкционира, наранените магистрати ще протестират, обществото ще изреве. И с пълно право.

Интересното е друго. Защо горещият картоф се прехвърля точно върху Радев? След като само преди година и половина стана ясно, че президентът няма прерогативи да прави комисии, касаещи скандали в съдебната система. Нали помните, че същият Лозан Панов поиска от Плевнелиев да оглави разследване за записите на „двете каки“. Отговорът на тогавашния президент бе категоричен: „Всяка една правова държава е изградена на принципа на върховенството на закона. Този принцип означава на първо място всеки държавен орган следва много стриктно да се придържа към своите законоустановени правомощия без да изземва правомощия на други органи и без да се намесва в работата на другите власти.“

Тогава дори очевидно близкият до менторите на Панов президент отказа, защо сега Радев да се съгласи? И друго – Лозан Панов забравил ли е, че един президент вече му отказа, какво го кара да си помисли, че следващият държавен глава ще изпълни волята му? И то след като от институцията изрично са посочили, че става дума за погазване на разделението на властите. Следователно или един от тримата големи в системата рязко е оглупял, или се прави на луд с определени мотиви? По-скоро второто.

Причината за натиска на Прокопитата към „Дондуков 2“ е очевидна. Опитват се да вкарат в капан неопитния президент, който обаче се ползва със завиден рейтинг и одобрение в обществото. Само преди половин година взе 2 милиона гласа – повече от доверието в управляващата към настоящия момент властова коалиция. И днес искат да се качат на раменете му, използвайки очевидно солидния надпартиен авторитет на Радев към момента.
Опитите за това вече са два.

Първо – през април Прокопиев, Донев и Сашо Дончев поискаха среща с Радев от името на техния издателски съюз. Формален мотив за желанието им бе хипотетичният, а в последствие отречен от самия Дончев, натиск който му бил упражнен от главния прокурор. А реално – подсъдими олигарси и техен бизнес ортак си търсят нови покровители в политиката. След като заложиха на куция кон „Да, България“ получил под три процента от гласовете на проведените в края на март предсрочни парламентарни избори, те вече имат крещяща нужда от силен политик, на който да разчитат за прокарването на интересите си. И за такъв припознаха Радев.

Президентството тогава не се поддаде на медийните стрели и вайканията на бизнесмените, че им била отказана среща. Причините за това са две – едно, че няма правомощие. И второ – едва ли Радев и съветниците му са забравили огъня, на който ги подложиха в предизборната кампания медиите на Прокопиев, прокарвайки тогава безнадеждната кандидатура на проваления енергиен министър Трайчо Трайков.

И атаката продължи на второ ниво. Този път институционално.
Шефът на ВКС поиска намеса от президента. И то след като веднъж подобна му е отказана от предишния държавен глава. Този ход бе доста прибързан и издава отчаянието на кукловодите. Те без свян хвърлиха в огъня основното си оръжие – Панов, който вече тотално се освети като пионка на повикване за изпълнение на едни или други олигархични интереси.

Причините за това са следните:
1. Лозан Панов повтаря от сутрин до вечер като папагал опорните точки на подсъдимите олигарси.
2. Лозан Панов играе по свирката на подсъдимите олигарси. В момента, в който е активиран за битка с неудобния им главен прокурор и той се отзовава на момента.
3. Лозан Панов на практика се поставя в ролята на мъжка секретарка на Прокопиев. Той е зависим от олигарсите, които му дърпат конците както и когато решат.

Лозан Панов си позволи да помогне на Прокопиев да вкара президента в своя сценарий. Който е поставен пред липса на правилен избор. Ако реши да изпълни волята на Панов, то ще наруши закона. Дори приятелят на Прокопиев – Плевнелиев – не си позволи да прави това. Ако откаже – ще бъде заклеймен от шефа на ВКС Лозан Панов, от медиите на подсъдимите издатели и фейсбук шпицкомандата им, състояща се от маскирани като общественици служители на олигарсите.

Ходът на Прокопиев безспорно е хитър. Президентът или ще бъде злепоставен и дискредитиран. Или ще бъде подчинен. И олигархичната група ще яхне на концесия поредната институция. А с това ще демонстрира и сила пред изпълнителната и законодателната власт, където очевидно загубиха позиции след грандиозния провал на Христо Иванов и „Да, България“. Или с други думи – ще намерят силен лост за поредния рекет срещу Борисов и неговия кабинет.

И докато Прокопиев мести пешките в поредната си задкулисна операция, то за една от фигурите вече е време да слиза от сцената. Абсурдно е Лозан Панов да остава и ден повече на поста шеф на ВКС – най-важният съд в страната.

Едва ли в Европа има висш магистрат, който си позволява ежедневно да прави политически изказвания. Да заповядва на президента, да разказва приказки за премиера, да клейми депутати. Какво ще се случи ако народните представители на трибунка в парламента питат за срещите на Панов с адвокат Иван Тодоров? Отговор – ще се намесят в независимата съдебна система. Това ще е безспорно недопустимо, но на този фон какво прави Панов?

Очевидно Лозан Панов има амбиции за политическа кариера. Жалко, че жена му (както разбрахме от Христо Иванов в стенограмите „Арго“) е била причина за отказа на Прокопиев и компания да го номинират за президент. Явно по същата причина Иванов не е взел Панов в партията „Да, България“. Навярно шефът на ВКС е имал мераци и за там.

Тъжно е, че той пропусна изборите за президент и парламент, които се проведоха съвсем скоро. От всичките му изказвания и речи става ясно, че човекът иска да е политик, няма драма в това.

Панов има право на участие в политиката точно както същото право има и всеки български гражданин. Но няма право да участва в политиката като ръководител на Върховния касационен съд. Нека подаде оставка, след което честно и почтено да влезе в политиката, да участва в избори.

Защото дотогава ще е просто пионка на подсъдими олигарси, активирана да злепоставя институции и руши държавността.

Време е да си ходи. Не от обществения живот, но поне от Съдебната палата.