По време на социализма, целокупният ни народ беше облъчван с пропагандата, че под знамето на партията, България се превръща в технологичен гигант, който може да съперничи в модернизацията на Япония.

Но докато у нас се обещаваше тази година завод за полупроводници, а догодина за цели проводници, зад океана се градеше Силициевата долина. Един от нейните господари – Стив Джобс вдъхновява своите последователи с израза: ”Бъди мярка за качество. Някои хора не са свикнали със среда, в която съвършенството е стандарт." Сега се замислете за стандартите, на които ние привикнахме през последните 30 години.

Вместо да се стремим към съвършенство, ние се опитвахме да направим реплики на съвършенството. Свикнахме да се храним със сирене реплика, което не се прави от мляко, а от някакви палмови масла. Да носим дрехи реплики на световните брандове. Да се оглеждаме за фалшив алкохол, излязъл от лицензирани производители в маркови бутилки.

Лека полека, в реплика се превърна целият ни живот. Чакаме промяна от реплики на демократи, чиито роднини са активни борци срещу фашизма. Надяваме се, да ни оценяват според способностите ни, реплики на бизнесмени, които са играли по Магурата на „Тука има, тука нема”.

Или същите тези менте строители на капитализма да избиват комплексите си като викат световни рок звезди да им пеят по рождените дни, въпреки че тайничко щракат с пръсти на Миле Китич.

Чакаме справедливост от реплики на магистрати, които пускат доказани убийци от затвора. Заради съветите на една реплика на правозащитна организация. Накрая цялата ни демокрация се превърна в една уродлива реплика. Без сами да осъзнаем, лека полека самите ние се превърнахме в реплики.

Само погледнете в какъв каталог за пластичната хирургия се превърнаха жените ни, че и дъщерите ни. Всеки се научи да прикрива недостатъците си и да си създава някакъв фалшив аватар.

Едно от най-честото приложения, което използват обладаните от високите технологии е фотошоп. Така и най-грозния питекантроп може да се превърне в истинска Пепеляшка, която чака своята каляска и своя принц.

С подути устни от филъри на ваучер в местния козметичен салон и силиконови гърди на кредит, девойката от поколението Z чака своя принц, който да и обуе пантофката. Обикноввено купена от някой дюкян на промоция в Одрин.

В България приказките не завършват кой знае колко добре, защото и принцовете ползват фотошоп, превръщайки се в нещо средно между Брад Пит и Джордж Клуни, небрежно полегнали на някоя Х-6-ица. А когато светът е голям и фотошоп дебне отвсякъде какво остава за политическите реплики.

Някои от аватарите разчитат на късата памет на тези, които ще уловят като свои избиратели. Позатрият някое свое навеждане през годините, когато конюнктурата е била друга с оправданието, че само глупаците не се променяли. Пръскат клетви, че няма да се коалират с някого, докато тайничко надничат зад  оградата, облизвайки се с мисълта, че ще докопат някое парченце от баницата.

Идеологическият фотошоп направи от леви остриета криви щанги на протеста и от пишман десни чираци в политически борци за свобода. Откровени мошеници замазаха миналото си, обвинявайки „лошата” държава, че ги е подгонила. Така старите муцуни с фотошопа на забравата вече са готови за нови подвизи. И е време за презентации.

За да пробиеш като троянски кон системата и да се опиташ да превъртиш играта обаче е важно и какъв аватар ще използваш. Изборът на герои в менюто на българската версия на играта „Принцът на Персия” обаче е голям. Можеш да използваш аватар на ефирна жена-воин, която омагьосва противниците си и бързо се внедрява, за да постига целите си.

Има и магьосник, който успява да създаде паралелна реалност, в която се бори за справедливост, докато всъщност се пробва да овладее системата, за да я използва за себе си. Или да се избере крилат пълководец, който се опитва да седне на императорския трон разрушавайки всичко по пътя си. Въпрос на презентация. И тук идва политическият Power Point.

Програма, с която може да вмъкваш и фигури. Любопитно е, че това словосъчетание Power Point може да се преведе по различни начини включително и като точка на власт.

Българската реплика на демокрация е доказвала през годините, че вярва на думи и на очертани в бъдещето картинки. Един път става с „Времето е наше”, друг път с 800 дни, въпрос на майсторлък на програмиста.

И докато хората в България все повече сами затъват в илюзията на обещанията, с които ги заливат забравят, че както демокрацията, така и техният живот е програмиран. От някого, който използва идеологически фотошоп, за да скрие недостатъците си и политически Power Point, за да те убеди, че това е най-доброто решение.

И тук е мястото да припомня една мисъл на собственика на истинския Power Point Бил Гейтс: „Ако не можеш да го направиш добре, то поне се постарай да изглежда добре”.

Въпросът е – добре ли ви изглеждат аватарите, които са заредили новата игра? Само не забравяйте, че това са анимационни герои. Част от чужда презентация. Важното е да не се окажете в ситуация, в която сами не искате да се събудите от матрицата. Защото тогава в аватари ще се превърнете самите вие.