Тъжно, но съвсем реален факт - живеем в диктатурата на постистината. Или поне това се опитва да постигне задкулисната мрежа на корпоративно-олигархичния кръг „Капитал“, градящ около цялото ни общество огледален свят.
Свят, в който са важни не фактите, а внушенията, построен по тертипа на US спекуланта-милиардер Джордж Сорос и неговото „Отворено общество“, чийто наместник в България е всъщност Прокопиевата машина „Капитал“.
Свят на т.нар. „либерални“ медии, част от тази машина, които може да твърдят, че правят журналистика, но всъщност тролят и вдигат шум, за да размият границата между истината и лъжата. А крайната им цел е всички да живеем с убеждението, че реалността е не това, което наистина се е случило, а дезинформацията, с която ни облъчват. Пропаганда, изградена по опорки, спуснати от въпросния олигарх и неговата мрежа от псевдоексперти, псевдожурналисти и политици-проксита на същото това задкулисие.
Наблюдаваме го от години с променлив интензитет, който отново се засили в последните два месеца, откакто на кормилото на властта е служебен кабинет - оглавен и съставен от премиер и министри, излъчени или от основната маша на кръга „Капитал“ в политиката – ПП-ДБ, или от присъдружните й неправителствени организации като Съюза на съдиите в България (ССБ) и т.нар. „Антикорупционен фонд“.
Ние като общество може да си мислим (с право), че задължението на това правителство е да подготви честни и прозрачни избори и да се бори с галопиращите цени, бъркащи директно в джоба ни, но
задкулисието и неговите проксита имат друг дневен ред –
да използват властта, до която се добраха през задния вход на „Дондуков“1, за да овладеят поста на главен прокурор и да си осигурят служебна победа – с машинации и репресии, на предстоящия парламентарен вот. Това е и причината още от първите часове на кабинета „Гюров“ всички действия и на вътрешния министър в него – доскорошното лице на ССБ Емил Дечев, и на правосъдния – правния експерт на „Атикорупционния фонд“ Андрей Янкулов, да драпат със зъби и нокти да бъде махнат от поста му изпълняващия функциите обвинител №1 Борислав Сарафов.
За целта се използват всякакви хватки и всякакви поводи, а най-пресният е решението на Конституционния съд по искането на Апелативен съд-Варна за тълкуване и отмяна на текста в Закона за съдебната власт (ЗСВ), според който и.ф. главният прокурор, председателят на ВКС и председателят на ВАС могат да изпълняват тези функции само 6 месеца.
В началото на седмицата конституционните съдии излязоха със становище, че определянето на такъв срок е изцяло в правомощията на Народното събрание и отказаха да отменят текста. Това реално е всичко, което КС каза по казуса, но тъй като не е удобно на вече споменатия кръг и неговите проксита,
цялата мрежа на „Капитал“ беше задействана, за да „дописва“ решението
и да манипулира, че то се отнасяло за настоящия заемащ длъжността и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Така, вече споменатият Янкулов, с пригласянето на цял хор от медии, движещи се по дневния ред на олигарха Прокопиев, като „Капитал“, „Дневник“ и „Медиапул“, стахановски от няколко дни почти ежечасно обясняват, че прокурорската колегия на ВСС трябвало „незабавно“ да прекрати мандата му на поста. Защото – видиш ли – той отдавна бил над 6 месеца.
Каква е истината? Решението на КС под никаква форма не се отнася до Сарафов по няколко причини. Първо – то действа само занапред.
Второ – текстът от ЗСВ, обект на тълкуване от конституционните съдии, беше приет и е в сила от януари 2025 г. Самият и.ф. главен прокурор беше излъчен от прокурорската колегия към ВСС за изпълняващ длъжността преди този член в закона да бъде гласуван и одобрен от Народното събрание. Т.е. той е в хипотезата на заварено положение и съответно текстът не важи за него, тъй като действието му е занапред, както впрочем е за всички новоприети законови текстове.
И трето – по същата причина самият КС не се е произнасял дали въпросният член важи със задна дата.
Или както доцентът по конституционно право Борислав Цеков написа в социалните мрежи: „Трябва да сме наясно, че основната последица от това решение е, че оспорваният от определени политически среди и отделни съдебни състави статус на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов остава напълно непроменен. И го подчертавам-непроменен“.
Това са фактите! Всичко останало – в това число опитите на политиците, журналистите и НПО активистите на кръга „Капитал“ да се опитват да изкарат, че решението на КС означавало, че Сарафов незабавно трябва да бъде сменен, са лъжи. На задкулисие, което отчаяно иска да овладее и Темида през задната врата.
