Безскрупулните завети на Станлин хич не са забравени, макар че той е мъртъв от близо 70 години. Видни техни последователи са българи, които по времето на соца бяха първа писта на номенклатурните софри по фамилна линия, а след идването на демокрацията се преоблякоха в костюми, сложиха белите якички, приватизираха каквото докопаха от икономиката ни за жълти стотинки, а и дори създадоха медии, за да продължат да приватизират, пише "Монитор".

Този път общественото мнение, а оттам и ресурсите на държавата. А като верни наемници на същите тези издатели, едни хора в медиите им, представящи се за журналисти, а всъщност просто писалки под наем за писане по опорки, продължават да работят по принципите на Сатрапа, но в модифициран вариант.

Във времената на СССР (а и сега), житейската философия на съветските лидери се свеждаше до следните знакови мисли: „Ако има нефт, ще го има и Байбаков, ако няма нефт, няма да го има и Байбаков“ (бел.р. коментар на Сталин по адрес на министъра на нефтената индустрия на СССР по негово време Николай Байбаков). СССР вече отдавна не съществува, а у нас – също толкова отдавна комунизмът е заменен от демокрация.

Но наемниците на бългаите с руски зависимости, както и самите им началници, изповядват същата сатрапска философия - спрямо обществото и журналистиката, но в малко по-променен вариант. Има човек (за очерняне) – има заплати.

Вече вероятно сте разпознали и издателите като например подсъдимия разградски бос Иво Прокопиев.

Вероятно сте разпознали и въпросните наемници, които впрочем далеч не се ограничават само до официално притежаваните от него издания като „Капитал“ и „Дневник“, а до десетки уж „независими“ от Прокопиев сайтове, сайтчета и прочее медии, които твърдят, че препечатват творенията на гореописаните сайтове заради розовите бузи на бизнесмена.

Но ако си мислите, че знаете кой е човекът, заради когото получават заплати, помислете пак. Не, не е Прокопиев. Основният му враг Делян Пеевски е. Не вярвате? Просто погледнете архивите им.

Главен дял от „творчеството“ на иначе претендиращите, че правят обективна журналистика „Дневник“, „Капитал“ и присъдружните им издания от мейнстрийма, създаден от Прокопиев, за да залива публичното пространство с лъжи и дезинформации и да манипулира обществото мнение, всъщност е за депутата и издател на „Телеграф медиа“. Не е важно съдържанието на материала. Важно е Пеевски да бъде заклеймен.

Дори и когато прави дарения (за разлика от издателя им). Това е заръката на Боса Прокопиев, това и правят наемниците.

Най-пресният пример е с дарението от 700 000 лева, предложено от „Интръст“ЕАД на Делян Пеевски на община Пазарджик, за да отмени тя решението си да продаде гората на село Црънча срещу абсурдно ниска цена. Да уточним – по решение на Пеевски, фирмата предоставя сумата, за да може с половината от нея гората да остане за хората и да бъде превърната в парк, който да се използва от всички в областта. А другата половина да отиде за местния волейболен клуб.

Бидейки издание, което твърди, че е загрижено за обществените интереси, както и за екологията и природата, „Дневник“ би трябвало да аплодира това дарение. Още повече, че лапа по това направление не малко пари. Но не би.

В статия със заглавие „Едно наум: Може ли да се откаже дарение на Пеевски, то задължава“, поредното перо под наем, писало по опорките на Боса, обяснява, че предложената помощ не решавала финансовите проблеми на общината и видиш ли, тя е трябвало да продаде гората, защото щяла да получи близо милион за нея.

За факта, че говорим за смешна цена от три лева на кв.м. за гора, в която има културно наследство, и думичка няма. За факта, че дори не е ясно какво щеше да се случи с тази гора – също.

Ами издателят им да беше извадил пари и да я подари на хората! Но не би. Прокопиев да дава пари не е свикнал, освен ако не е за подобни поръчки. Свикнал е само да взема от джобовете ни. При това десетки милиони.

И затова, докато едни даряват, той вече точи нокти за финансовата помощ от държавата за пострадалите в кризата, която ще бъде разпределяна от ББР. А докато той пресмята с човека, който току що пробута в борда на банката, как да източи 10% комисиони от 700 млн. лева държавна помощ за закъсалите фирми и граждани на страната, наемниците му пишат ли бришат по опорки срещу враговете на Боса.

В цялата тази поредна пошла продукция на манифактурата срещу Пеевски на кръга „Капитал“, единственото вярно е, че читателят трябва да си има едно наум. Ако изобщо е решил да загуби време, за да отвори дописката. Защото читателите в страната отдавна прозряха, че „Дневник“ и нему подобните издания на издатели му пробутват само лъжи и лобистките интереси на подсъдимите босове и престанаха да си имат едно наум. Като просто не ги четат.

Затова медиите като „Дневник“ скоропостижно се превърнаха от вестници в сайтове, тъй като няма желаещи да дават парите си за тях. А перата под наем като автора на този материал и хилядите абсурдни и пълни със смехотворни манипулации текстове за Пеевски от последните години, осмислят съществуването си единствено чрез черненето му.

Защото знаят, че така ще продължат да функционират – с бюджетите, отпускани за изпълнението на тази задача от Прокопиев. И това далеч не е ограничена практика. Същото се прави в целия мейнстрийм, организиран от него и останалите издатели.

Съществуват като си оправдават финансирането с чернене на хора, които са неудобни за Босовете им и за останалите подсъдими „бизнесмени“, забогатяли на гърба на обществото. Тъй като са наясно, че ако мишените за фалшивите им новини като Пеевски ги нямаше, нямаше да ги има и тях.