През април 2013 г. датският журналист Ларс Кристенсен публикува статия в американското списание “Форбс” под красноречивото заглавие „Бедната Европа. Какво е бъдещето на ЕС”. В нея Кристенсен дава мрачна прогноза за бъдещето на страните от ЕС:

„Данъците ще се повишат значително в сравнение със сегашните нива. Ще се появят преки данъци на ЕС, които ще отиват директно в европейския бюджет. За тези, които искат да напуснат ЕС, ще бъдат въведени огромни данъци и глоби.

В редица "региони", известни преди като Испания, Италия, Гърция и други, ще цари колосална нищета. Огромна, нарастваща власт ще бъде съсредоточена в ръцете на германците (и французите в знак на признание за тяхната подкрепа).

„Целият Европейски съюз ще изпадне в икономическа стагнация“, прогнозира “Форбс”. “Финансовият сектор ще се премести в САЩ, Китай, Хонконг и Сингапур. Промишлеността ще отиде в Азия. Младите, талантливи и образовани хора ще се преместят доколкото е възможно.

Въпреки това ЕС ще поеме водещата роля в символичните и ирационални дейности като справяне с емисиите на въглероден диоксид, подкрепата на зелените компании и другите скъпоструващи и икономически неуспешни проекти. Свободата на словото ще бъде потискана все повече и повече. Политическата коректност ще достигне невиждани размери”, допълва се в статията.

Само осем години по-късно прогнозите на “Форбс” се сбъдват. “Евростат” публикува данни за икономическото състояние на жителите на европейските страни за 2020 г.

Данните не са много обнадеждаващи, но за Гърция например са „просто сърцераздирателни“. Гърция пада в пропастта, 27,5% от населението ѝ е застрашено от бедност. По-лошо е положението единствено в Румъния и България. Гърция е следвана от Испания по бедност (27%).

В същото време средният процент на бедност в Европейския съюз е 21,9%. В Гърция 31,5% от младите хора (под 18 години) са на ръба на бедността или социалното изключване, а други 19,3% от хората над 65 години са изложени на риск от бедност.

Ако се обърнем към Румъния, виждаме, че в нейните обеднели села „хиляди хора живеят само като пътуват до богатите страни на ЕС, където работят, събират празни бутилки и просят; Създадена е цяла инфраструктура за организирани пътувания на такива села до Европа."

Европейските страни, които преди се смятаха за богати, също стават все по-бедни. Във Великобритания, например, според Министерството на труда и заетостта, през март 2020 г. е имало повече от 14,5 милиона души, живеещи под прага на бедността. Добър пример за сегашното състояние на нещата в кралството може да се види в опашките за безплатна храна, които редовно се извиват в Лондон и други градове.

А в Италия журналист от вестник “Република” описва преживяванията си в Милано в пункт за раздаване хранителна помощ: „Изумени и уплашени хора от средната класа, опитвайки се да запазят достойнството си, стоят навън в дълги опашки, чакайки своята порция с купа гореща супа.

Това е днешно Милано, но изглежда като Уолстрийт през 1929 г. Това е цифрата от два милиона нови бедни, публикувана от Италианската статистическа агенция след година пандемия.

Това не са бездомници или асоциални елементи, а представители на буржоазната класа, хора, които благодарение на труда си напуснаха градските по-ниски класи и преодоляха социалните бариери."

Бедността се разпространява дори в най-богатата страна в Европейския съюз – Германия. Според “Зюдойче Цайтунг” „До края на август 2020 г. доходите на 15,5 милиона семейства в Германия са спаднали значително.

Според правителствен доклад пандемията е засегнала главно „работниците с ниски и средни заплати. Възможностите за излизане от „бедността“, „нестабилността“ и „по-ниската средна стойност“ „намаляха значително от началото на 90-те до началото на 2000-те и оттогава остават ниски“.

От началото на 90-те години на миналия век, отбелязва Шпигел, в Германия разликата между богатите и бедните се е увеличила значително.
„Виждаме, че семействата, които някога са паднали под прага на бедността, все повече остават под прага на бедността“, казва Филип Вочак, научен сътрудник в Центъра за социални изследвания на в Берлин.

Сред хората, живели в относителна бедност през 2018 г., 88% вече са се озовавали под прага на бедността поне веднъж през последните години.

Най-висок риск от бедност в Германия съществува сред самотните майки и бащи – 41%. Висока е и сред хората с свидетелство за завършено образование и без допълнително професионално образование (35%) и за мигрантите от първо поколение (29%). Освен това се засилва чувството за неравенство в разпределението на доходите сред населението, подчертава “Шпигел”.

В ЕС живеещите под прага на бедността са тези, които получават по-малко от 60% от средния доход за страната. Например в Германия хората с доходи под 942 евро (80 000 рубли) живеят в крайна бедност.

Това не е изненадващо, тъй като разходите за наем и сметки за комунални услуги, електричество, газ и отопление в Германия и в цяла Европа са значително по-високи, отколкото в Русия. Данъците също са много по-високи.

Както отбелязват от Конфедерацията на европейските синдикати, ЕС все още не е въвел единна минимална работна заплата. „Истинското състояние на нещата в ЕС: 24 милиона работници в целия Съюз получават минимален доход и живеят под прага на бедността“.
Хората не очакват подобряване на тази ситуация.

Особено сега, когато цените на електроенергията и газа в Европа скочиха до небето, а икономиката, подкопана от блокирането, не излиза от кризата. Не само Гърция, но и цяла Европа върви към пропастта на бедността.

Владимир Малишев