На битака или в бутика? Това е въпросът...
Как потребителят да направи разлика между легалното и нелегалното ?
Незаконни продукти ни заливат от всякъде – козметика, парфюми, храни, дрехи, техника, предмети на изкуството, а също и нематериални, като документи за професионални квалификации, реклами, уебсайтове, новини, дигитални фотографии... Списъкът е безкраен, а всички ние сме се сблъсквали с фалшиви незаконни продути – обувки, бижута, банкноти, алкохол, цигари, а напоследък и вейпове.
Всички легални продукти имат своите строги регулации и добросъвестни законни производители и търговци. Но техните фалшификати, като алкохол с метилов алкохол или вейпове с незаконни наркотични субстанции, могат да навредят необратимо.
Произведените и предлагани легално вейпове имат потенциала да намалят вредата в сравнение с обикновените цигари, ако те достигат само до пълнолетни пушачи в лицензирани магазини, а не чрез незаконни интернет сайтове, които брутално нарушават законите като продават незаконни продукти с наркотици на деца.
Примери още бол.
Опитвали ли сте дубайски шоколад? Почти сигурно е, че дори и още да не сте го опитвали, сте чували за това последно „чудо“ на хранително-вкусовата индустрия - освен шоколад, в него има и “нещо зелено – едновременно меко и хрупкаво”. Този хит на сладкарското изкуство изисква инвестиция в луксозни продукти и сериозни кулинарни способности, и затова е в пъти по-скъп от швейцарския или белгийския шоколад.
Освен ако не си го купите от кварталното магазинче за жълти стотинки – но вместо комбинацията от шамфъстък и кадаиф, обвити в качествен шоколад, ще получите обилно количество захар, допълнена от различни оцветители и овкусители.
Навярно всеки е имал в гардероба си блузка с надпис Gucci, закупена от някоя градска сергия, битак (не бутик) или от магазин втора ръка срещу не повече от 10 лв.
На пръв поглед в това няма нищо лошо – нали големите световни дизайнери сами ни съветват да сме отговорни и пестеливи, да ползваме различни по вид и стойност дрехи в гардероба си, такива, които сме ушили или оплели сами, такива от втора употреба и от онези, по-скъпите, но устойчиви – като цвят и материя.
На втори поглед обаче излизат проблемите – освен, че удря по имиджа на световноизвестния бранд, евтиното Gucci подбива легалните продажби на модната къща, умаловажава труда на официално заетите с производството на марката служители, поощрява незаконния труд, и не на последно място – може да предизвика кожни обриви на този, който е избрал дрешка без сертификат за използваните бои и материи.
А сумата за медикаменти срещу алергични реакции, възникнали в резултат на новата придобивка в гардероба ни, вероятно ще надвиши многократно изхарченото на сергията.
И тук отново стигаме до въпроса как потребителят да направи разлика между легалното и нелегалното. До умението на всеки един от нас да преработва информацията, да разграничава вярно от невярно, да базира избора си на фактите, и - като отговорен родител, да обучава децата си. Медиите, в търсене на сензацията, не подпомагат този процес, хващайки се за новината от “битака” за нелегалното, вместо да потърсят и да представят гледната точка на “бутика” за легалното.
На „битака“ има много глашатаи на стоката – тя обикновено е по-евтина, лесна, цветна и е надписана с големи букви. Тя е еднопосочна, без гаранция, без рекламации. Докато в законния „бутик“ можеш да проведеш диалог, да оцениш позитивите и негативите и да вземеш решeние, което ще е устойчиво за теб и близките ти.
Битката между легалното и нелегалното ще продължи и в нея всички са губещи. Страдат не само потребителите, но и производители и компании, които работят съобразно законите. Страда и държавата - от пропуснати данъци. Необходим е разговор по темата и по-строг контрол от страна на отговорните органи, но и все по-малко новини от битака.
Последвайте ни