Това, че хора като Иво Прокопиев са забогатели с престъпления и далавери, не е новина. Вероятно повечето от богатите хора в страната са в същата категория, а може би и по света. Костовата приватизация, второто голямо разграбване на България след Луканов и неговите куфарчета, създаде немалко такива бизнесмени, като започнем от приватизаторите на "Кремиковци" и стигнем до днешната лидерка на БСП, а около Командира се оформи шайка разбойници. Тези хора имаха зад гърба си властта тогава и плячкосваха каквото докопат, Прокопиев бе просто един от тях.

По-късно повечето загубиха плячкосаното, поради некадърност, или просто изпаднаха от влака, вече не бяха покровителствани от политиците. Някои обаче останаха, накупиха си нови политици и медии, осигуриха си защита и продължиха да грабят, да източват държавата. Битката се ожесточи, защото плячката намаляваше, някои ги застреляха, други загубиха позиции, но пак останаха немалко, които продължиха да крадат мащабно. Прокопиев отново е сред тях.

След това дойде ЕС и новите схеми за крадене, от еврофондове до зелена енергия и пазарни монополи. Вече се очертаха големи, мощни бизнес структури, които постепенно се укрепиха, развиха легален бизнес, започнаха да перат публичния си образ. Почти всички приеха, че никога няма да станат „невинни“ в очите на хората, но поне може да са приемливи, да се превърнат в даденост, в обективна последица от прехода. Спряха с изхвърлянията и демонстрациите на власт и пари, отдръпнаха се от публичния живот, престанаха да се намесват открито в политиката. Може би и по света е така.

Прокопиев обаче не е един от тях – той е арогантен, високомерен. Той вярва, че е далеч по-умен от останалите, че може да си позволи нещата, от които другите се отказаха. Повечето разбраха, че не може да си „богат“ и „честен“, след като си бил крадец и стара номенклатура. Като в стария виц -  не може да си честен и олигарх едновременно. За честолюбието на Прокопиев невъзможното се оказа напълно приемливо. Той счита себе си за далеч по-интелигентен и превъзхождащ всички останали, за него всичко е позволено.

И той продължи да краде, докато водеше съдебната реформа през своите съдии и политици. Той си приватизира и американците, стана гласът на САЩ тук, докато баща му и брат му цял живот са работили за ДС и лично за Кубадински и Живков. Той се описва като лидер на честната конкуренция, а прогони голяма западна компания от България, за да открадне „Каолин“. Той се представя като независим бизнесмен, а всички договори са му с държавата. Той е водач на новите прозападни политици, а всички от слугите му са червени, бивши доносници и деца на висшата номенклатура. Като Илиян Василев, Евгени Дайнов, Христо Иванов, да не изброяваме целия хор. Той напада „Булгартабак“, а с Шулева се опита да го открадне за стотинки, също като „Каолин“, също като „Червената къща“, също като избата „Дамяница“.

И смята, че това му е позволено, защото е по-хитър от всички други, защото е надменен. Той иска не просто да краде, иска и да му се възхищаваме, да ръкопляскаме на грабежа му. Създаде мрежа от обслужващи около себе си (мрежа от слуги) – от Съюза на съдиите, до политически партии. Създаде медии, говорители на заплата при него - които сега разбираемо реват, че са „независими“, все пак си бранят хляба. Назначаваше министри и президенти. И реши, че за него законите не важат, че той е недосегаем. И до скоро беше така, заради силата и влиянието му не смееха да го пипнат, плашеха се. Но Прокопиев се оля.

Също като Цветан Василев, също като Огнян Донев. И Прокопиев беше решил, че наистина заслужава да управлява България, че другите са тъпи и трябва да го слушат. И ако Василев и Донев все пак разбраха, макар и болезнено, че дори надменната алчност има граници, Прокопиев беше сигурен, че те просто са тъпи и затова се издъниха. Той е умен, той може да върти всички на пръста си, той има цяла кохорта от придворни, които да насъсква, ако някой реши да му скочи. Не могат да го пипнат.

Днес приключи. Отчаяни безработни като Дайнов и Бедров, които се страхуват за комфорта си, може и да го бранят известно време, но каузата е пердута. Няма как да защитиш олигарх, високомерен и нагъл при това.  Скоро ще разбере това и Прокопиев, за когото дори земното притегляне не важи, за толкова велик се има. Един по един ще си тръгнат - първо партийците, защото имат политически инстинкт и знаят, че са обречени с него, колкото и пари да дава. Прокопиев вече е токсичен за тях. После ще си тръгнат журналистите, защото разбират, че клеймото на поръчкови писачи ще ги убие професионално. Накрая ще си тръгнат и клакьорите от фейса и медиите, защото няма да има кой да им плаща. Ще си намерят друг спонсор.

И този път бягството в Сингапур не е вариант, вече и този мач е игран. Прокопиев няма къде да се скрие, а личният му съдия Лозан Панов ще изкара последните пари от него, за да го спаси от затвора, след това и той ще се отдръпне. Просто няма за какво повече да го обслужва.

Един от големите бандити на прехода приключи. Все пак е някакво възмездие за хората, някаква справедливост.