Путин не за пръв път използва газа като оръжие. Членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред, защото Киев не е изпълнил критерии като демократично развитие, граждански контрол на въоръжените сили и действащи демократични институции. 

Това заяви за "Марица" Йордан Божилов, експерт по сигурността. 

- Г-н Божилов, доколко сериозна е заплахата от ескалация на конфликта между Русия и Украйна?

- Напрежението е изключително високо. Както твърди първият дипломат на ЕС Жозеп Борел, това е най-сериозното изпитание между Запада и Русия, при това с реална заплаха за мира, с реална заплаха за европейската архитектура за сигурност. В никакъв случай не трябва да подценяваме ситуацията. Да, никой не иска война, търси се решение на конфликта със средствата на дипломацията. Но опасенията растат заради действията на Русия - струпване на нападателни оръжия по границата с Украйна, агресивна реторика. 

Да не забравяме, че през 2008 г. Русия нападна Грузия, през 2014 г. завзе Крим и провокира гражданска война в източната част на Украйна. Всичко това кара западния свят, включително НАТО и ЕС, да вземе максимални мерки, за да се предпазят техните граждани.

- Достатъчни ли са мерките на Запада, опитите за диалог, заплахите със санкции, за да се разминем с най-лошия вариант на този конфликт? 

- Надявам се да бъде избегнат конфликт, в който са въвлечени НАТО и ЕС. Основното притеснение е за потенциален конфликт на територията на Украйна. Това, което правят НАТО и ЕС, е най-вече да демонстрират солидарност, че всички държави членки ще бъдат защитени, независимо от каква заплаха. Ето защо е и това разполагане на относително малки контингенти в момента - до 1000 натовски войници, на териториите на Литва, Латвия, Естония и Полша. Т.е. това е премерено разполагане, което да не предизвиква в Русия страх от нападение, но и ясно да  демонстрира, че НАТО е на тези територии, които ще бъдат защитени.

- Само исканото от Украйна членство в НАТО ли разтревожи толкова силно Русия? Защо напрежението ескалира точно сега?

-  Важно е как Русия дефинира своята сигурност, как вижда начините да защити себе си. Това става, както виждаме, чрез създаване около самата Русия на кордон от нестабилност в държави, в които има или руски военни, или на териториите на които има различни конфликти. Виждаме, че има руски войски и на територията на Армения, и на територията на Украйна, и на Молдова. От друга гледна точка се счита, че ако в определена държава има някакъв конфликт, това би било пречка за нейното членство в НАТО. Ето защо според мен Русия и провокира такива конфликти в Грузия и в Украйна.

През 2007 г. Алиансът заяви, че няма пречка Грузия и Украйна да станат членове, но за това има условия - държавите трябва да изпълнят критериите за членство: демократично развитие, граждански контрол на въоръжените сили, действащи демократични институции и много други.

На този етап, освен желанието на Грузия и Украйна да станат членки на НАТО, другите условия не са изпълнени. Дали въобще ще се изпълнят, не знаем. Но Русия счита, че потенциално членство на Грузия и  най-вече Украйна в НАТО създава риск за нейната сигурност. И поради тази причина Москва поставя условия, които са неприемливи.

Първото е никой повече да не става член на НАТО. Това няма как да стане - всяка държава решава сама за себе си какъв път да избере - това е принцип, заложен в европейската архитектура за сигурност. Другото искане на Русия е да се изтеглят всички въоръжения на НАТО от държавите, които се присъединиха към пакта след 1997 г.  Това също няма как да стане, защото НАТО има ангажимент към всички свои членове да ги предпази от всякаква заплаха - било хибридна, било ракетна. А виждаме, че държави като Иран и Северна Корея разработват ракети, които могат да достигнат територията на Европа. 

Всичко това поставя НАТО в абсолютно право да откаже исканията на Москва, защото противоречат на основни принципи на европейската сигурност, за които и самата Русия, а преди това и бившият Съветски съюз са приели.

- Реалистичен сценарий ли са опасенията, лансирани най-вече от украинци, за очаквана не пълномащабна война, а ескалация в Донбас и сепаратистките републики Донецка и Луганска?

- Както е казал прочутият пруски военачалник ген. Карл Фон Клаузевиц, войната е продължение на политиката, но с други средства. Съмнявам се, че Москва би могла да установи контрол над цялата територия на Украйна.  От друга страна, струпване в големи количества на танкове и бронирани машини по-скоро е подготовка за конфликт, но относително локален. Но това може да е и тест за реакцията на Запада, докъде биха стигнали натовските страни и Европа, дали това няма да е абсолютна пречка за включването на Украйна в НАТО в бъдеще.

Не изключвам всички тези сценарии.  

- Но при този категоричен отпор да очакваме ли Путин да смекчи тона?

- Една от целите на режима в Кремъл  е и да разделя държавите. Има доста различни мнения в отделните страни, членки на ЕС и НАТО, по отношение на това какви мерки да се вземат спрямо Русия. В самите държави има много сериозни различия, които са, общо взето, на  вътрешнополитически основания.

Включително и в България някои се опитват да използват тази ситуация в своя полза. Така че това е също вид хибридна война, в която Русия е доста успешна и за НАТО и ЕС е наистина голямо изпитание да запази своето единство.

Надявам се, че разумът и в България ще надделее и политиците няма да се плъзнат по плоскостта да търсим сътрудничество с Русия и да се отделим от общата позиция на НАТО и ЕС. Това би било пагубно в дългосрочен план.

- Как оценявате българската реакция в тази сложна ситуация?

- За съжаление​, не съм видял позиция, с изключение на реакцията на изказването на руския външен министър Сергей Лавров, че НАТО трябва да се изтегли от Румъния и България. Впрочем беше демонстрирана много добра обща позиция - и на политически партии, на  министерства, на премиера. Това трябва да бъде модел за България за реакция в подобни важни ситуации.

Не сме видели обаче позиция по отношение на разполагане на средства на НАТО или на западни партньори, не сме видели позиция по отношение на евентуални санкции срещу Русия, нито позиция по отношение на сигурността на Украйна. Това трябваше да стане много по-отдавна, тъй като сме твърде близо до кризисната зона. Затова трябваше още в самото начало да се постави рамка, която да определи действията  най-вече на армията, както и позициите на  представителите ни в НАТО и в ЕС. А нашите представители трябва да говорят, в противен случай България остава без възможност да заяви интересите си. Така че задължително трябва да има в най-скоро време решение на Министерския съвет. Очаквам по-голямо единство, ясна позиция, която да е в синхрон с тази на НАТО и на ЕС. 

Трябва да имаме дългосрочна визия, т.е. трябва час по-скоро към Съвета по сигурността да се назначи Секретариат, който е структура за правене на дългосрочни анализи. Трябва задължително да се изгради Ситуационен център, който да следи ситуацията, която е изключително динамична. Прекалено много дезинформация върви, включително и национални медии разпространяват дезинформация, легализират слухове. Например националното радио съобщи, че  България не иска американски натовски войски, но иска френски. Съобщението е базирано на "някой някъде казал нещо". При това е принципно нелогично, тъй като не може да има разлика в това от каква националност са натовските войски.  

- Може ли кризата около Украйна да затвори наистина кранчето за руски газ за Европа и да задълбочи енергийната криза?

- Путин неведнъж е използвал газа като оръжие. И кризата е повод да  си направим сериозен извод. Всяка критична ситуация може да изкуши някого да използва доставките на енергоносители. Затова е изключително важна диверсификацията. Ако сме изцяло зависими от един източник, ясно е, че този, който държи кранчето, може да ни извива ръцете, включително, като си определя каквито иска цени. Ето защо България трябва много сериозно да преосмисли енергийната си политика, както в момента цяла Европа я преосмисля. Вървят нови доставки на втечнен газ, които до голяма степен ще заменят руския газ. Важното е да се покаже, че изнудването с доставки на газ не е политика, не може да постигне целите си.

- Може ли изобщо да се разплете възелът около Украйна и Русия?

- Някои въпроси са възможни за решаване. По други няма как да се постигне съгласие - например по това някоя държава да определя съдбата на други държави. Т.е. Русия да определя своя зона на влияние. Няма как да се постигне съгласие по принципни въпроси като разширяване на НАТО или защита на държавите, членки на алианса. Това са вътрешни въпроси, по тях не може да има намеса. Но по всички други въпроси може да се говори - по контрола на въоръженията, неразполагане на ракети, ядрени оръжия на определени територии. Може да се говори за мерки за постигане на доверие, прозрачност във военните действия.

Западът е сериозно притеснен от това, че Русия трупа огромно количество оръжия, без да се спазват договорите за прозрачност в Европа при провеждане на големи военни учения.

Ако тези принципи се спазват, напрежението ще спадне. 

 Сигурен съм обаче, че до голяма степен то е провокирано и от вътрешни процеси, които текат в Русия и са предизвикани от натиска на Запада за спазване на демокрацията, на човешките права в страната.

- Можем ли обаче в обозримо бъдеще да очакваме успокояване?

- Има воля за това на НАТО и на ЕС. Очаква се до дни на една маса да седнат Украйна и Русия заедно с Германия и Франция в рамките на Минския процес. Това дава надежди, че ситуацията може да бъде овладяна мирно. При всички положения изключвам конфликт, в който да са замесени Русия и НАТО. Война при наличие на ядрени оръжия е немислима.

ВИЗИТКА

Йордан Божилов e магистър по политология и по право. Председател на Софийски форум за сигурност. Дългогодишен служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г., като е заемал различни експертни и ръководни длъжности. В периода 2005-2009 ръководи международната дейност на министерството, а в периода 2010-2013 е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната.