„Христо Иванов подава оставка“. Ако има състезание за най-кратък политически виц, това твърдение със сигурност ще грабне голямата награда. Сламеният лидер на олигархичния политически блок „Да, България“ вече няколко пъти е заявявал готовност да напусне голямата политическа сцена, но никога досега това не се е случвало в действителност. 

За последните 10 години е ясно едно – ако има сфера в обществения живот, в която Христо Иванов би се вписал идеално, това е театралното изкуство.

Със сигурност много ще му отиват роли на прелъстени и изоставени дами в напреднала възраст, криещи позора си зад заплахи за самонараняване или на дребни мошеници, които търсят общественото внимание с горко оплакване на тежката си съдба.

Което и от тези превъплъщения да избере Иванов, със сигурност ще докаже на света, че храмът на Мелпомена е изгубил много като е оставил наследника на комунистическия род Бойкикеви да се вихри на политическата, вместо на театралната сцена. 

А монологът с подаването на оставката е един от най-разиграваните от Иванов. Едва ли има нужда да напомняме, че с театралното подаване на оставка като министър на Бойко Борисов в края 2015 г. Иванов всъщност сложи началото на своята самостоятелна кариера и създаването на олигархичния стартъп проект „Да, България“.

Родената в мол партия обаче така и не успя да просъществува като самостоятелен политически субект и след като по избори събираше резултат в рамките на статистическата грешка, се наложи да се гушне с други олигархични формации като ДСБ и ПП, за да изплува на повърхността. Но дори и в тази прегръдка партийните проекти не винаги успяват да се задържат над водата. 

Още преди звучния шамар на последните избори, на които ПП-ДБ (в което влизат „Да, България“ и ДСБ) се оказа, че губят гласовете на над 300 000 свои избиратели и потъват на третото място в парламента с под 40 депутати, през 2021 г. ДБ претърпя не по-малко тежък изборен разгром – и спечели едва 6.16% на вота през ноември 2021 г. На изборите през юли същата година формацията събра два пъти повече подкрепа – 12.64%.

И тогава (както и днес) съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов обяви театрално пред медиите, че подава оставка като председател на партията си "Да, България".

И после се оказа, че е част от коалицията на ПП с БСП и ИТН, която също като „Да, България“ бе акуширана в мол. Ама това са излишни подробности, на които днес едва ли някой ще обърне внимание. Но все пак, като сме си дошли на думата, да припомним един цитат от тогавашното му изказване, с което подава оставка: 

"Аз нося отговорност за този резултат. Той е много лош. Той изисква сериозно преосмисляне на курса и вероятно на представителството. Да, вероятно сме разочаровали много избиратели, но никой друг не си поставя за цел да представлява демократичната общност", каза още Иванов.

Той определи резултатите като много сериозен знак от поддръжниците за оттегляне на доверието към обединението. Иванов подчерта, че трябва да се направи анализ и да се назоват проблемите на формацията, но "Демократична България" като инструмент на демократичната общност трябва да бъде запазен". 

Ех, да ви звучат познато тия думички? Почти можете да ги сбъркате със заявеното само преди 6 дни: „Искам да създадем възможност за отваряне на нова страница. Всяка партия има свой цикъл на развитие, поведение и носене на отговорност. Това е решение на "Да, България", на моя екип и на Христо Иванов.

„Да, България“ ще вземе решение как да организира процеса по избор на нов председател. Подаването на оставка и излизането от парламента е моят начин да кажа на хората “Извинявайте!” и да докажа, че разбирам претърпeния провал и поемането на отговорност“.

Еми, не може да се отрече – Иванов няма нужда дори да сменя изявленията, които прави през няколко години с нови. Просто вади архива и търси подходящото изказване, писано по опорките на сенчестия олигарх Иво Прокопиев и го прочита литературно отново пред камерите. Много готин подход, стига изборите да не бяха през няколко месеца.

Или пък самият Иванов да не си сменяше мнението през няколко дни. Защото този път той обяви и категоричното си намерение да се откаже от мястото си в 50-тото Народно събрание.

Амбиция, която просъществува едва 3 дни, когато се оказа, че лидерът на „Да, България“ в крайна сметка е решил да си остане депутат. Поне засега. А от партията му се опитаха да замажат очите на хората с циничното обяснение, че Иванов щял да влезе в парламента и да се закълне като депутат… за да може да подаде оставка. 

На това обяснение даже и най-близките съратници на Иванов едва ли вярват, но предстои да се види. Все пак дори Калоян Янков от „Да, България“ отбеляза в ТВ интервю, че този път оставката на лидера им изглеждала „като да е наистина“.

Защото те вече са си свикнали на изявления от Иванов в стил „Пунта Мара“ (както викаше другият демократ Радан Кънев) и докато „ръка не пипне“ не се връзват на празните обещания за оставки и политически изкупления.

И са прави, защото през годините Иванов е показал, че не за първи път ползва оставката като смокинов лист, за да се скрие от провали. След което се отказва от изявлението си и се нарежда в парламента, знаейки, че може да заработва само като депутат.

А заявките „Христо Иванов подава оставка“ много отдавна са се записали в историята като най-краткия и най-бързо остаряващия политически виц.