Бизнесът от Австрия търси партньори в България и разглежда възможностите за придобивания в страната. Сферите от особен интерес са металообработването, текстилната промишленост и селското стопанство.

Това стана известно от изказването на Филип Купфер, търговски съветник при Посолството на Австрия в България, по време на представянето на резултатите от най-новото проучване на "Адвантидж Оустриа" (Advantage Austria) за нагласите на австрийския бизнес в България, предаде БТА.

Това се случва на фона на тенденциите за скъсяване на веригите на доставка (процес, станал известен с английското словосъчетание "ниършоринг" - бел. авт.) и създаването на производствени вериги между еднакво мислещи страни (процес, станал известен с английското словосъчетание "френдшоринг" - бел. авт.).

На събитието присъстваха още Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Светла Несторова, управител на "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп", Александър Сипек, управител на "ЕВН България" и Николай Банков, управител на "Кроншпан България", в ролята си и на символичен домакин на събитието. 

"След предизвикателната 2023 година австрийските компании оценяват бизнес климата в страната като по-скоро стабилен на фона на трудната като цяло бизнес среда. Това може да се интерпретира като положителна оценка и със сигурност е по-добра спрямо показанията от миналата година", посочи Филип Купфер.

Съгласно предоставените данни, оптимистично настроените представители на австрийски компании в България са нараснали с 10 процентни пункта спрямо година назад и делът им достига 19 на сто. Най-голям е процентът на бизнес представителите, които не очакват да настъпи промяна през 2024, а песимистите са 37 процента от анкетираните.

Като износно ориентиран, австрийският бизнес поставя геополитиката и в частност войната на Русия срещу Украйна като най-големия потенциален риск за стопанската дейност през следващите 12 месеца.

На второ място е изведено "системното съперничество между световните сили и опасност от разединение на Изтока и Запада". Третата най-голяма заплаха, съгласно проучването на нагласите на бизнеса, произтича от "промяна на съществуващите търговски потоци и транспортни маршрути". 

Добре възприети от австрийските инвеститори продължават да бъдат данъчните условия в България. Това е така за 81 процента от участващите в проучването представители на австрийския бизнес в България.

"Но инвестиционните решения са много по-сложен процес и данъците са само един от елементите, които се вземат предвид", уточни Филип Купфер по време на представянето на данните.

Австрийските инвеститори дават силна оценка и за "качеството на местните доставчици" (сумарно 66 процента), а малко над една четвърт от анкетираните споделят лоши впечатления. Навременното плащане на фактури е също сред силните страни на бизнес средата в България за общо 62 процента от инвеститорите, при 31 на сто, които са на обратното мнение.

Що се отнася до разходите за труд, цялостната оценка на австрийския бизнес в страната е, че България вече не е дестинация с евтина работна ръка - 58 на сто от фирмите намират тези разходи за благоприятни, докато делът на компаниите, които не смятат това за конкурентно предимство, е от 34 на сто.

Австрийският бизнес обаче е по-критичен, когато оценява регулаторни и пазарни теми, свързани с България, като "Бюрокрация", "Борба с корупцията и престъпността", "Наличност на работна ръка", "Политическа стабилност" и "Икономическа предвидимост". Преобладаващото мнение по посочените теми е силно отрицателно.

И все пак Филип Купфер отчете положителна промяна в нагласите спрямо миналогодишното проучване и сферата, в която се наблюдава това, е политическата стабилност", което се отчита по последни данни от близо една четвърт от анкетираните (24 на сто). Промяна на нагласите в положителна насока има и по линия на борбата с корупцията и престъпността. В случая това е валидно за 15 на сто от австрийските инвеститори. 

Филип Купфер обърна специално внимание на частта от проучването, която засяга въпроса за наличието на работна ръка в България и по-конкретно на съществуващата частна инициатива за обучение на млади българи. Програмата е съвместно финансирана от частния сектор и от бюджета на австрийското правителство, а през нея за последните близо 10 години са преминали теоретична и практическа подготовка 1200 български студенти.  

От "Адвантидж Оустриа" са потърсили мнението на бизнеса и за това какво отражение върху дейността им ще има въвеждането на еврото в страната. Положително са отговорили 40 на сто от анкетираните, а 25 процента "по-скоро положително". Тези, които не очакват въвеждането на еврото в България да се отрази по какъвто и да било начин върху дейността на компанията, са 25 процента от анкетираните.

Филип Купфер приключи представянето на данните с информация за преките инвестиции в българската икономика в периода януари - октомври 2023 година. Съгласно справката, размерът им за посоченото време е сумарно 1,312 млрд. евро, като основен принос има реинвестираната печалба - 1,132 милиарда евро.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук