Общоприетото мнение днес е, че Владимир Путин катастрофално е сгрешил. Той смяташе, че рускоговорящите украинци ще приветстват неговите войски, но те не го направиха. Това пише Брет Стивънс от nytimes.com в свой анализ, цитиран от "Труд".

Той смяташе, че бързо ще свали правителството на Володимир Зеленски, но не се случи. Той мислеше, че ще раздели НАТО, но го обедини. Той смяташе, че е защитил икономиката си от санкции, но я съсипа. Мислеше, че китайците ще му помогнат, но те хеджираха своите залози. Той смяташе, че неговата модернизирана армия ще направи на кайма украинските сили, но украинците го правят на кайма, поне на някои фронтове.

Грешките в сметките на Путин повдигат въпросите за неговата стратегическа преценка и за психическото му състояние. Кой е този някой, който го съветва? Изгубил ли е контакт с реалността? Физически зле ли е? Психически зле ли е? Кондолиза Райс предупреждава: „Той не контролира емоциите си и нещо с него не е наред". Руските обсади на Мариупол и Харков, два предимно рускоговорящи града, за които Путин твърди, че ги "освобождава" от украинското потисничество, приличат на това, което нацистите направиха с Варшава и на това, което самият Путин направи с Грозни.

Няколко анализатори сравняват Путин с притиснат в ъгъла плъх, по-опасен сега, когато вече не контролира събитията. Те искат да му дадат сигурен изход от затруднението, което сам си е създал. Оттук идва и почти всеобщото презрение, изляло се върху Джо Байдън, който каза в Полша: „За бога, този човек не може да остане на власт“.

Конвенционалната мъдрост изглежда напълно правдоподобна. Вижда се ползата от стратегията на Запада за подкрепа на отбраната на Украйна. И се стига до извода, че най-добрият изход е този, при който Путин ще намери някакъв спасяващ изход от тази ситуация: допълнителна анексия на украинска територия, украинското обещание за неутралитет и вдигане на някои от санкциите.

Но какво ще стане, ако това общоприето мнение е погрешно? Ако Запада отново е играчка в ръцете на Путин? Тази възможност е предложена в мощния спомен на Карлота Гал от Times с нейния опит, отразяващ обсадата на Грозни от Русия по време на първата чеченска война в средата на 1990-те години. В ранните фази на войната мотивираните чеченски бойци унищожават руска бронирана бригада и зашеметяват Москва. Руснаците се прегрупират и унищожават Грозни отдалеч, като използват артилерията и военновъздушните сили.

Русия действа по същата книга и днес. Когато западните военни анализатори твърдят, че Путин не може да спечели военно в Украйна, те наистина имат предвид, че той не може да спечели чисто. Но откога Путин играе  чисто? „Има цял следващ етап от книгата на Путин, която е добре известна на чеченците“, пише Гал. „Когато руските войски постигнаха контрола на терен в Чечня, те смазаха всяко едно последващо несъгласие с арести и филтрационни концлагери и чрез овластяване на своите местни протежета и сътрудници“.

Да предположим за момент, че Путин никога не е възнамерявал да завладява цяла Украйна и че от самото начало истинските му цели са били енергийните богатства в източната част на Украйна, които съдържат вторите по големина известни запаси от природен газ в Европа (след тези в Норвегия).

Комбинирайте това с предишните териториални заграбвания на Русия в Крим (където има огромни офшорни енергийни находища) и източните провинции Луганск и Донецк (които съдържат част от огромното находище на шистов газ), както и опитите на Путин да контролира повечето или цялата бреговата линия на Украйна и формата на амбициите на Путин става ясна. Той се интересува по-малко от обединението на рускоезичния свят, отколкото от осигуряването на енергийната доминация на Русия.

„Под маската на инвазия Путин извършва огромен обир“, каза канадският енергиен експерт Дейвид Найт Лег. Що се отнася до това, което ще остане от Украйна, предимно без никакъв излаз на море, то вероятно ще се превърне в една благополучна ситуация за Запада, което ще помогне за преселването на бежанците от Украйна в нови домове извън руския контрол. След време фигура, подобна на Виктор Орбан, може да поеме президентския пост на Украйна, и да имитира политическия стил на силен човек, който Путин предпочита за свой съсед.

Ако този анализ е верен, тогава Путин съвсем не изглежда да е губещият, който греши в сметките си и какъвто го представят неговите критици.
Освен това има смисъл в неговата стратегия да се насочва към цивилните. Това е просто начина да компенсира некомпетентността на руските войски, а масовите убийства на цивилните оказват огромен натиск върху Зеленски да се съгласи с нещата, които Путин изисква от него през цялото време: териториални отстъпки и украинския неутралитет. Запада също ще търси всяка възможност за една деескалация, особено след като се убеди, че психически нестабилния Путин е готов да използва ядрени оръжия.

В Русия войната вече служи на политическите цели на Путин. Много от професионалната средна класа, а това са хората, които най-много симпатизират на дисиденти като Алексей Навални, отиват в самоналожено изгнание. Остатъците от свободната преса са затворени, вероятно завинаги. Що се отнася до руската армия, там е по-вероятно да мине една добре насочена чистка отгоре надолу, отколкото да се случи мащабна революция отдолу. Новите енергийни богатства на Русия може в крайна сметка да й помогнат да се отърси от хватката на санкциите.

Този алтернативен анализ за предстите на Путин може и да е грешен. Но от друга страна, във войната, политиката и в живота винаги е по-разумно да се отнасяте към своя противник като към хитра лисица, а не като към луд глупак.

Източник: "Труд", превод Павел Павлов