Стана ли президентът Джо Байдън най-довереният чуждестранен събеседник на Русия? Доналд Тръмп беше широко представян като котешка лапа на Кремъл от западните медии, но той се оказа непостоянен и ненадежден по отношение на външните работи, преминавайки почти ежедневно от бомбастични заплахи към мек език. Да излезе Байдън на сцената.

Когато става въпрос за политиката към Русия, Байдън се стреми да популяризира това, което може да се нарече détente в лека версия с Москва, без да използва страшната дума „нулиране“.

Теорията на управлението на администрацията на Байдън – или, по-точно на съветника по националната сигурност Джейк Съливан е, че Китай, а не Русия, представлява най-сериозното външнополитическо предизвикателство пред Америка. Във Временните стратегически насоки за национална сигурност Белият дом спомена Китай петнадесет пъти, Русия пет, а Украйна изобщо не се споменава.

Самият Байдън работи чрез Съвета за национална сигурност (NSC), за да се опита да създаде нова политика спрямо Москва. Байдън, с други думи, е Решаващият.

Ето защо руският президент Владимир Путин поиска втори телефонен разговор с Байдън. Руснаците смятат, че без личното участие на Байдън евентуалният напредък вероятно ще бъде саботиран от бюрокрацията на Държавния департамент, която е много симпатизираща на Украйна.

Наистина, на неотдавнашна среща на външното министерство, посочват руски източници, външният министър Сергей В. Лавров изрично спомена Байдън — за да похвали положителната му роля в насърчаването на диалога с Москва.

Без съмнение официалната реторика между двете страни остава ожесточена. Руският посланик Анатолий Антонов предупреди в скорошна статия за "Форин полиси":

„Европейската сигурност е на кръстопът“.

Байдън предупреди Путин, че ще има "висока цена", ако Москва нахлуе в Украйна, докато Путин говори за потенциален "пълен разрив" в отношенията. Нещо повече, в неделя Байдън възнамерява да разговаря с украинския президент Владимир Зеленски. Според Белия дом той „ще потвърди подкрепата на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“.

В някои случаи обаче разделението между Москва и Вашингтон може да не е толкова категорично. Притесненията на Москва не се съсредоточават върху военни доставки, които Западът обмисля да изпрати в Украйна, включително хеликоптери, които биха могли да бъдат отклонени от Афганистан, или перспективата за укрепване на украинския флот. Всички тези инициативи вече бяха в процес на подготовка.

След това възниква въпросът за ракетите със среден обсег. В есето си за "Форин полиси" Антонов пише:

„Важно е Вашингтон да се присъедини към руския едностранен мораториум върху разполагането на наземни ракети със среден обсег. Нашите предложения за изтегляне на райони за учения от линията на контакт Русия-НАТО, както и тези, насочени към повишаване на предвидимостта на действията и намаляване на опасните военни дейности изискват сериозно обмисляне."

Но отново може да има по-малко, отколкото изглежда. Простият факт е, че администрацията на Байдън в момента няма планове да разполага подобни ракети в Украйна.

Истинската същност на въпроса е искането на Русия да не се приемат нови съседни държави, включително Украйна и Грузия, в НАТО. Байдън казва, че не преговаря публично, но по въпроса за разширяването на НАТО изглежда няма голям напредък, ако има въобще такъв. Ключовият въпрос ще бъде доколко този въпрос е централен за Путин. Ако е ключов, изглежда няма потенциал за сделка.

Или има? Понякога преговорите могат да наберат инерция – и рисковете от действително нахлуване в Украйна са ясни за Путин, който никога не е бил външнополитически комарджия, а винаги проницателен опортюнист.

До известна степен Путин вече постигна победа, като принуди администрацията да се съгласи с искането му за последователни разговори с Байдън. Сега ще се проведат три предстоящи дипломатически разговори. Целта на Байдън няма да бъде да умилостиви Путин, а да успокои неговите бурно изразени опасения за националната сигурност.

Един възможен път напред може да се съсредоточи върху „австрийско решение“ за Украйна. След Втората световна война Австрия, подобно на Германия, е окупирана от четирите сили. Но през май 1955 г. Съветският съюз подписва Договора за независимост на Австрия, гарантиращ нейния неутралитет, и изтегля войските си. Австрия става буферна държава между Изтока и Запада.

Точно както Австрия официално пожертва Южен Тирол, така Украйна ще трябва да се откаже от претенциите си към Крим. Ако Путин желае да се присъедини към украинския неутралитет, вместо да се опитва да го трансформира в марионетна държава или да претендира за пълен сюзеренитет над страната, тогава австрийският модел може да послужи като възможно решение на проблемния статут на Украйна.

Всичко това ще дойде като горчив хап за самата Украйна. Но нито Европа, нито Съединените щати изглежда нямат голям апетит да се включат в продължително икономическо и военно противопоставяне с Русия заради Украйна.

Последното нещо, от което Байдън се нуждае, е руска инвазия в Украйна, която ще повиши цените на петрола и ще добави усещането за обсада около неговото президентство. През следващите седмици той може да се стреми да постигне дипломатически успех в чужбина.

Джейкъб Хейлбрун