„В политиката манипулирането на реалността може да има предимство пред намирането на реалността“. Това гласи един от основните постулати на Джордж Сорос в неговата „теория на рефлексивността“ (бел.р. цикличността между причина и следствие).
US милиардерът-спекулант и основател на задкулисната мрежа за манипулиране на общественото мнение по света - „Отворено общество“, първоначално я използва за изкривяване на пазарите в държавите, чиито икономики е взел на прицел, но с времето започва да я прилага предимно, за да влияе на политическите процеси в тях.
Прави го до голяма степен посредством медии и журналисти, зависими от финансирането, идващо по линия на „Отворено общество“, които – според собствените му разбирания, трябва да изпълняват не „когнитивна функция“ – т.е. да отразяват света, какъвто е, а манипулативна. А именно – да използват информацията, която публикуват, за да влияят на поведението на читателите без оглед на фактите и истината. Те не са важни. Важното е какво се твърди, нищо че няма общо с реалността.
Този постулат се изпълнява безусловно и редовно от всички издания, свързани с мрежата на „Отворено общество“ и неговите „партньори“ по света. Стои в основата и на всички очернящи кампании, водени посредством техните страници, онлайн платформи и ефирно време срещу политици, опитващи се да се противопоставят на плановете на Сорос и неговите наместници в различните държави, попаднали в полезрението на интересите му. България не прави изключение.
Статията – в чуждо издание, клеветите и тезисите й – родени у нас
Родната аудитория отдавна е на прицела на тази международна медийна мрежа за манипулация. При това не само посредством бълващи дезинформация статии, изцяло БГ производство, но и през вече добре познатата схема на разпространяване на материали, които се публикуват от чуждестранни издания, но се основават на коментари, родени и писани отново у нас.
Целта е ясна – да се изкара, че освен в България мишената на въпросните статии е „разобличавана“ и “заклеймявана“ и на Запад.
Примерите са хиляди, а най-пресният е от този петък, когато американското издание с политически уклон към Демократическата партия „Ню Йорк таймс“ публикува манипулативен материал срещу лидера на ДПС Делян Пеевски.
Статията е нов епизод от цяла поредица, излязла в дните преди и след предсрочния парламентарен вот на 19 април, подписана от един и същи автор на вестника, но реално, стъпваща на атаки и клевети, изговаряни от хора, принадлежащи отново към мрежата на Сорос.
Защо Пеевски?
Лидерът на ДПС отдавна е мишена на тази машина за дезинформация, предвид факта, че от години води битка срещу използването на журналистиката като инструмент за манипулиране и разобличава медиите, политиците и НПО активистите, зависими от „Отворено общество“ на US милиардера и основният му съмишленик у нас – кръга „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев. А те са десетки - множество от НПО-та, финансирани с чужди пари и създадени с една цел, да манипулират общественото мнение.
Много от тях са и инкубатор на кадри за мрежата на Сорос и Прокопиев, които влизат в политиката, медиите или стават анализатори на обществените процеси отново със същата цел - да манипулират общественото мнение и да задават дневния ред, но не важния за обществото, а този на Сорос и Прокопиев.
Пак от години Пеевски и депутатите от ДПС целенасочено се опитват да осветят и всички зависимости, с които тандемът Сорос-Прокопиев е оплел публичния и обществения сектор у нас.
Това „спечели“ на Пеевски традиционното място на главна мишена на „манипулирането на реалността“, продуцирано от мрежата на „Отворено общество“ и кръга „Капитал“. Както е и в конкретния случай, при който статията от „Ню Йорк таймс“ светкавично, в рамките на едва няколко часа, беше преведена и препечатана в изданието „Дневник“ на Иво Прокопиев.
Как уж различни международни източници пеят едни същи опорки
Показателни са и източниците, на чиито твърдения всъщност се базира материалът на авторката Карлота Гол, иначе представяща се за журналист, отразяващ войната в Украйна, но – явно, когато Сорос каже – и процесите в България. Нейните твърдения срещу Пеевски всъщност изцяло се основават на думи все на хора, обслужващи интересите на „Отворено общество“ в политиката и неправителствения сектор. Единият е активистът от „Правосъдие за всеки“ и току що избран за депутат от ПП-ДБ Велислав Величков. А другият – Димитър Керанов, анализатор към един от международните „мозъчни тръстове“, създадени и финансирани от мрежата на Сорос.
Не е по-различно положението и в предните материали на Гол за България, в които източник е Весела Чернева – зам.-директор и ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика – НПО, пряко зависимо от „Отворено общество“. Как пък веднъж не публикуваха мнението на общественик или анализатор извън мрежата от зависими НПО-та или на политик извън кръга на ПП-ДБ. Нито веднъж. Защото Карлота Гол, както и всички подобни на нея, не са безпристрастни журналисти търсещи достоверността и имащи предвид всички гледни точки, а са единствено манипулатори на реалността.
Всички тези факти показват само и единствено едно – че Сорос, посредством прокситата си у нас използва ситуацията след изборите на 19 април, за да се опита отново да отстрани от пътя си Пеевски, който в предния парламент внесе проекторешение за създаване на специална анкетна комисия, която да разследва задкулисното влияние на „Отворено общество“ върху българската политика, икономика и НПО сектор.
Използваната от мрежата на Джордж Сорос матрица за очерняне далеч не е новост. Нито е безпрецедентна. Тя е до болка позната и в САЩ, където една от основните й мишени е US президентът Доналд Тръмп, а сред изданията, използвани за трибуна на подобни клеветнически материали отново е „Ню Йорк таймс“. Изданието е сред медиите, срещу които Тръмп заведе съдебни искове с обвинението, че се е опитало да манипулира с лъжи и неверни твърдения президентските избори, на които – въпреки масираната клеветническа кампания срещу него, Тръмп беше преизбран за втори мандат.
