Как да кажем на черното – бяло? – това е основният въпрос, който занимава мозъчния тръст на умно-красивата сган напоследък. Поводът е освобождаването на Джок Полфрийман от затвора, а причината – предстоящият избор за главен прокурор и в частност – номинацията на Иван Гешев, пише "Труд".

В защита на Джок Полфрийман, освен съдия Калин Калпакчиев, във времето са се обявявали БХК, Терминал 3, общественици и кой ли още не. Кой знае защо, когато погледнем защитните им вопли, се сещаме за непреходния Марк Твен.

В романа „Том Сойер“ отрицателният герой е Индианецът Джо, който намира смъртта си в пещера.

„Това погребение сложи край на едно – на петицията до губернатора за помилването на Индианеца Джо. Много хора я бяха подписали, проведоха се много събрания, на които изобилно се лееха красноречие и сълзи.

Избран бе комитет от изкуфели мекушави госпожи, които, облечени в траур, да се явят пред губернатора, да го удавят във вопли и ридания и да го умоляват да се прояви като милостиво магаре и да потъпче дълга си. Разправяха, че Индианеца Джо е убил петима жители на градчето, ала какво от това?

И самият Сатана да бе, все щяха да се намерят множество слабохарактерни хорица, готови да надраскат имената си върху подписката за помилване и да пролеят върху нея една сълза от своите неизтощими и тъй лесно отприщвани водни запаси.“

Но това е от времето на Марк Твен, а сега сме 21 век. Човеколюбиви сме, либерални сме, модерни сме. Затова да обърнем внимание на нашето злободневие.

Да се спрем първо на гореспоменатия повод. Джок Полфрийман е може би затворникът с най-известна биография. Военен, трениран, въоръжен убива български студент и ранява друг. Три съдебни инстанции признават вината му. Затворникът е приведен в Софийския централен затвор. Там се превръща в сензация.

Разрешено му е да учи, да ползва компютър, да гледа порно-канали, намирани са негови мобилни телефони. Изразява съчувствие към семействата на жертвите, само ако това ще допринесе за положителна оценка на затворническата администрация. Никога не проявява емпатията си чрез плащане на кръвнината, на която е осъден.

Конфликтен, надменен, егоцентричен – това са най-често срещаните характеристики за него.

Дотук нищо изненадващо за човек, посегнал да убива други хора. Кое обаче превръща случаят „Полфрийман“ в толкова специален?

Отговорът е: наглостта. Наглостта на извършителя, на защитниците му, сблъсъкът на цивилизационни ценности и наглото предизвикателство към нормалността.


Красимир Кънев

В затвора Джок „попада на хора“ в лицето на председателя на Български хелзински комитет Красимир Кънев и учредява „Българското затворническо сдружение за рехабилитация(БЗСР) през 2015 г.

Според Уикипедия, Кънев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“, след това специализира права на човека в Колумбийския университет в Ню Йорк, сред учредителите на „Екогласност“ е, работил е в СДС и в екипа на президента Желю Желев.

От 1994 оглавява БХК и представлява десетки жалбоподатели в Страсбург.

Уикипедия спестява част от дейността на Кънев, който пламенно защитаваше налудните идеи на фамозните Братя Юзеирови. Именно тези братя бяха спрени в антибългарската си дейност от съда. От българския съд. Имената на съдиите обаче никога не са намирали отзвук в щедрия на награди и поощрения БХК.

Джок Полфрийман и Красимир Кънев естествено намират общ език помежду си. Тяхната цел е една – в името на оправдаването на девиантностите си, да включат цялата държава в легитимирането на карантинните си идеи.

Особена наслада и двамата изпитват от общуването си с прокуратурата.

Случаят „Джок“ дава изобилен материал за заигравки с държавното обвинение. Безкрайни писма, молби, оплаквания, грубости, включен е целият арсенал.

В казуса са намесени и двама главни прокурори – проф. Борис Велчев и Сотир Цацаров. Нито един от двамата в нито един момент дори и не си помисля да помогне на Полфрийман да избяга от застигналото го правосъдие.

Официалната форма, по която и двамата са сезирани, е единствено възможната – да се разреши трансфер на осъденото лице в родната му Австралия.

Българската държава в лицето на Външно министерство, Министерство на правосъдието и Прокуратурата е непреклонна – такъв разговор може да се води единствено, ако убиецът плати кръвнината на семействата на жертвите си и изтърпи по-голямата част от присъдата си у нас, както и ако покаже, че съзнава вината си и е склонен да се поправи.

Междувременно, австралийски дипломати и граждани се заемат с оневиняваща техния сънародник кампания. През годините са организирани шествия, подписки, издадени са книги, публикувани са статии.

Въобще, всичко, което всяка държава би сторила, за да защити своя гражданин. Интересното е, че за същото деяние Полфрийман би лежал 25 г. в Австралия.

Държавата му не оспорва вината, а иска само промяна на условията – да избегне българския затвор. Поема ангажименти за плащане на обезщетенията на жертвите, предлага да рекламира България като туристическа дестинация чрез популярната си актриса Ракел Уелч и бизнесмена Тони Грей.

Българската държава не се поддава на обществения и дипломатически натиск. Основната заслуга за това е на главните прокурори Велчев и Цацаров. Никога техният отговор не оставя и капка съмнение, че те са склонни на преговори, само и единствено при условие, че са защитени интересите на българските семейства.

Тъкмо това поведение им коства и противопоставянето със самонареклите се „умни и красиви“. През 2013 г. членът на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) Боряна Джамбазова придружава австралийската авторка Белинда Хоукинс, която прави собствено разследване за делото на Полфрийман.

Резултатът е книгата „Кошмарът на всеки родител“. Специално внимание е отделено на отказите за трансфер от страна на българския главен прокурор.

Представители на АЕЖ са лауреати на БХК (през 2017, 2016 и 2012 г.), носители на награди са и журналистите от Биволъ, Капитал и Дневник, както и съдии – Калин Калпакчиев (2016 и 2013 г.), Албена Бонева, Костадинка Арсова и Мими Фурнаджиева (2008 г.).

Бащата на убития от Джок Полфрийман студент твърди в свои интервюта, че председателят на БХК Красимир Кънев, с когото се познават от 42 г., не прави нищо даром. Не и ако не са намесени пари.

Някъде по време на подготовката за материала на книгата на Белинда Хоукинс става ясно, че Джок Полфрийман е син на богато семейство.

На 7 октомври 2014 г. 50 изтъкнати австралийци от областта на бизнеса, изкуствата, науката, медиите и правото пишат до Сотир Цацаров и Христо Иванов (вицепремиер и правосъден министър) с настояване за трансфер на Джок.

Те поемат ангажимент да излежи присъдата там и да платят цялата сума на задълженията му, за което вече имало създаден фонд.

През 2015 година Полфрийман основава „Българското затворническо сдружение за рехабилитация(БЗСР) “, чрез което е защитавал пряко правата на осъдените на лишаване от свобода в България.

За дейността със сдружението е номиниран от БХК за „Човек на годината“. Кандидатурата му предизвика сериозни критики към организацията. По тези причини е присъдена втора награда „Човек на годината“ на БЗСР.

Това сдружение е възможност за кандидатстване по проекти, за създаване на публичност, за разпространение на идеите на БХК, АЕЖ и други определени кръгове. Терминал 3 на известната протестърка Ивет Добромирова, която хем протестира, хем взема пари по поръчки от тези, срещу които протестира, излиза с недвусмислен призив: „Терминал 3 подкрепя Джок Полфрийман“.

И тук стигаме до първоначално споменатата причина – изборът на главен прокурор.

Какъв по-добър повод от рекет над всяка официална власт от подписите на няколко, на пръв поглед различни по същност организации. Чак на втори се вижда, че са съставени от едни и същи членове. Но първоначалния ефект за мащабност, за острота на всяка новина, харесана от гореописания кръг, е постигната.


Калин Калпакчиев

Стройно изграденият план обаче катастрофира с определението на Калпакчиев.

Нито той, нито другите членове на състава – Весислава Иванова и Магдалинчева, са медийно неопитни. Не е възможно да не са предвидили последиците от съдебния си акт. Звучи неубедително и аргументацията, че са се произнесли преди трите почивни дни, за да може случката да бъде „преглътната“ по-лесно.

Тогава какво? Какво са целели с този нахален акт?

Целели са международни институции. Искали са да напишат до Европейската комисия, Венецианската комисия, международната мрежа на съдиите и др. как у нас тъпчат съдии. Това са искали. Да се изкарат жертви. За целта са щели да получат съответните писма от БХК, АЕЖ и всички организации – ромски, ЛГБТ и прочее, с които са си разменяли награди и идеи.

Това, което не предвидиха, защото като исихасти са се вторачили в пъпа на собствената си самодостатъчност, е, че случаят „Джок“ кумулира цялата скръб на българските жертви.

В изригването на обществото беше стаен гневът на жертвите на убитото в Соло момче (пуснато от друг идеен съмишленик на умно-красивата групичка – бившата съдийка Румяна Ченалова), семействата на Вероника от Велико Търново, Виктория от Русе, детето от Сотиря, скърбящите за убитото и натъпкано в куфар дете от Герман Костин, семейство Анчови от Чепинци (забравихте ли как тези измъчени, насилени хора не получиха справедливост от друга икона на умно-красивите – съдия Мирослава Тодорова).

Та, затова изригнаха хората. Защото умните и красивите, на брой не повече от 50 човека, решиха, че са мозъчен тръст, който ще диктува посоката на цялата държава.

Който ще призовава за емпатия там, където човечността е свършила. Който ще ни кара да приемаме ненормалността като норма, като звучен шамар в ретроградните ни лица. Без да са се явявали на избори.

Без да имат всякакви инсигнии да си присвояват всекидневието ни. Скръбта ни. Смъртта. Хора, които не са намерили смелост, доблест, доброта да погледнат семействата на жертвите в очите. Да им поискат прошка. Заради всички тях избухна обществото ни.

На тях, на всички калпакчиевци и красимиркъневци, обществото извика: Склонете глави пред смъртта, негодници! Няма да мине вашата! Не и този път!